нея и махна косата от лицето й.
— Колин — прошепна той.
Тя се обърна и бавно отвори очи. Погледът му беше загрижен и нежен. Колин сложи ръката си върху бузата му и прошепна:
— Прости ми, Ян.
Той изглеждаше объркан. Колин вдигна вазата и силно го удари по тила. Той изгуби съзнание като се свлече върху нея.
Колин се измъкна изпод него и го завлече в леглото. Тя опипа главата му и откри един съсирек, но кръв нямаше. Погледът й се спря върху ножа му. Колин се протегна и докосна дългата дръжка, а после здраво я стисна. Беше обзета от решителност и изтегли ножа от ножницата.
Ян не помръдна, когато тя се измъкна от леглото и застана над него. Тя отново докосна бузата му, а небръснатата му брада драскаше нежната й кожа.
— Обичам те, Ян.
Колин излезе от стаята, като внимаваше да не я види някой. Докато Ян се свести, тя щеше да си е отишла. Трябваше да отиде при Андрю.
Ян стенеше и се въртеше, като почти падна от леглото. Той беше хванал главата в ръцете си и мяташе дългите си крака през ръба.
— Отишла си е — каза Джефри, който стоеше на вратата.
Ян вдигна поглед и кимна. Нетърпимото му главоболие му го беше съобщило вече. Нямаше нужда Джефри да му го казва.
— Къде е отишла?
— Не знам, Ян. Майка ти била излязла да поязди и я видяла. Конярят казва, че тя я е последвала и ще се върне възможно най-бързо.
Ян се изправи, а от това му се зави свят. Той се спъна, когато тръгна към Джефри. Приятелят му протегна ръка, за да му помогне.
— Проклета жена — измърмори Ян.
— Какво да правим?
— Изчакай докато не разберем къде да я открием. Джефри изглеждаше нещастен.
— Имаш ли по-добър план? — кисело попита Ян.
— Не — Джефри изглеждаше глупаво. — Не исках да…
— Знам. Страшно изнервя, нали?
— Да — Джефри забеляза, че го няма ножът на Ян, а това още повече го обърка. — Ако иска да умреш, тогава защо не е използвала ножа ти, докато си бил в безсъзнание?
Ръката му опипа празната му ножница и той на свой ред се учуди. Нямаше едно нещо у Колин, което да разбира. Но днес той щеше да разбере какво се криеше зад нещастието й. Той си обеща това.
— Искам да пийна нещо — заяви Ян.
Джефри се съгласи, въпреки че беше рано.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Колин загърна шала около главата си, защото не искаше да я разпознаят, когато минаваше през селото. За щастие църквата беше след няколко къщи. Тя отиде до частната градина и слезе от коня, като го завърза здраво на оградата. Тя влезе през кухнята на отец Макклауд, почака и се ослуша.
Тя чу гласа на Андрю и по тона му разбра, че е нещастен, а после чу и гласа на Доналд. Тя потръпна като чу грубите му думи и на преден план излезе гневът й, който дотогава се таеше в душата й. Сега тя наистина се разгневи, когато чу, че Андрю плаче. Колин влезе в църквата, но трудно контролираше всяка своя стъпка, защото с мъка успяваше да не хукне и грабне детето си от този ужасен мъж. Тя си спомни как той се отнасяше с животното си и се помоли да не е бил толкова жесток с Андрю.
Доналд беше вдигнал ръка да удари Андрю, а лицето му беше изкривено от гняв.
— Само веднъж ще те помоля. — Гласът на Колин беше равен, за разлика от бурята, която бушуваше в гърдите й. — Не удряй сина ми.
Отвратителният мъж се обърна към Колин и за нейна изненада още повече започна да се присмива. Тя не би си помислила, че така може да изкриви лицето си.
— Закъсня — изрева той, а ръката му все още обгръщаше китката на Андрю. Очите на момченцето се ококориха от радост при вида на Колин и то започна да се бори, за да се освободи.
— Пусни Дрю.
Доналд не даде вид, че възнамерява, но все пак изръмжа и пусна Андрю. Андрю изтича при Колин. Тя се наведе да го вземе в протегнатите си ръце. Сълзите й напираха.
— Миличкият ми Дрю — плачеше тя и го прегръщаше с всичка сила. — Моят Дрю.
Ейнсли стоеше сред сенките, добре скрита от поглед, но можеше да види сцената в параклиса. Сълзи навлажниха миглите й, когато започна да разбира въпросите на Колин от миналата нощ. Трябва да намери Ян.
— Време е да тръгваш, момко — каза Доналд.
Андрю уплашено вдигна поглед към Колин и още по-силно се притисна към нея. Доналд се опита да го издърпа, но не успя. Колкото по-силно дърпаше, толкова повече пищеше Андрю.
— Дай ни поне още минутка — помоли Колин, като се опитваше да успокои страха на сина си.
Доналд не обърна внимание на молбите й и продължи да дърпа Андрю. Най-накрая Андрю не успя да се задържи и Доналд го изхвърли надалеч. Андрю силно ритна, а малкото му краче уцели пищяла на Доналд. Той изрева, а после с всичка сила удари Андрю по лицето и той падна на пода.
Колин излезе от кожата си. Тя изтегли ножа от полата си, където го беше скрила.
— Казах, че само веднъж ще ти кажа.
Тя за секунди прекоси късото разстояние между себе си и Андрю. Доналд се обърна, а ръката му беше вдигната в самоотбрана. Острието се заби дълбоко в ръката му а в рева му от болка се долавяше и гняв.
Доналд повали на една страна Колин със здравата си ръка, а острието все още стърчеше в другата му ръка. Колин падна до една пейка и си удари главата, а искрите, които видя преди да изгуби съзнание, й попречиха да види Андрю.
Колин чу как отец Макклауд я вика. Тя бавно отвори очи. Беше обзета от паника като чу, че в църквата цареше тишина. Опита се да се изправи. Главата й пулсираше от болка и тя изстена от усилието. Тежкото дишане на отец Макклауд я накара да забрави за собственото си неудобство, докато търсеше сина си. Никъде не го откри. Видя само тялото на Доналд и неестествения ъгъл на врата му, защото той лежеше мъртъв на пода. Нещо се беше случило след като тя беше припаднала — раната на ръката му не беше силата, която го беше убила. Тя се насили да запази спокойствие, докато не научи какво бе станало.
— Къде е Дрю?
Лицето на отец Макклауд беше мрачно и сърцето й се сви. Тя нежно докосна насиненото му око и разбра без да пита, че той не беше дал Андрю на Доналд по собствено желание. Погледът й се върна на тялото на Доналд. Беше объркана. Тя отново погледна отец Макклауд.
— Кой уби Доналд, отче? — Очите й се разшириха от ужас, когато си помисли как добрият отец беше убил Доналд, за да предпази нея и Андрю. — Нали вие не… — Тя не можа да довърши въпроса си.
— Не, девойче. Дуайт беше.
— Дуайт?
— Да. — Отец Макклауд нервно се заоглежда. — Той каза, че ако искаш пак да видиш момчето, ти трябва да отидеш на мястото, където умрял баща ти.
Сърцето й се сви.
— Дуайт не би наранил Дрю, нали? Той е чичо на момчето от… — Колин загуби гласа си, защото се задави от ужас.
— Какво иска той от тебе, Колин? Той вече не е човекът, когото познавах всичките тези години. Нещо го е променило.
