— Направи го нарочно! — изкрещя остро тя.
— О, моля да ма извинити. Понякогъж ставам наистина непохватна. Туй е зарад’ старити ми кости. Утре шъ вали, не можи да има грешка. Ам’чи да, едва миналия месец казвах на племенницата си…
— Нямаме никакъв интерес нито към теб, нито към твоята глупава племенница — изсъска лейди Марчмънт. — А сега донеси чист парцал, за да почистя съсипаните си обувки.
— О, в никакъв случай ни мога да направя туй, не и сега. Аз трябва да съ грижа за каминити. Не искам цялата къща да съ поболей. И на вас няма да ви съ размини, миледи — не се уморяваше Индия. — Казват, че болестта се отразявала ужасно на вида на една жена. Да, след боледуване може да изглежда измъчена, с посивяла кожа, състарена преждевременно.
Вдовицата отскочи назад с писък, като долепи внимателно длани към грижливо ружосаните си бузи.
Нейният събеседник едва удържа усмивката си.
— Наистина мисля, че е най-добре да си вървите, Хелена. Ще повикам някой от моите камериери да ви изпрати.
Дръпна шнурчето на звънеца за прислугата и икономът се появи след подозрително кратко време.
— Да, ваше височество?
— Лейди Марчмънт си тръгва, Чилтън. Погрижи се за пелерината и ръкавиците й, ако обичаш.
Графинята се завъртя на пети.
— Но аз не съм казвала, че…
Не успя да довърши думите си.
Махагоновата масичка вляво от гостенката се преобърна с ужасен трясък. Кристалните гарафи с бордо, портвайн и уиски полетяха във въздуха, последвани от кристалните си запушалки и съдържанието им се разля върху и без това вече очернената пола на вдовицата.
Тя се развика, като оглеждаше пораженията по дрехата си.
— Тази рокля ми струва петдесет гвинеи. Ще си удържа цялата сума от твоята заплата, чакай само да видиш!
Графът постави твърдо длан върху гърба на лейди Марчмънт и я побутна към вратата.
— Аз ще се погрижа да компенсирам загубите, не се тревожете. Междувременно по-добре побързайте да се приберете у вас. В тази мокра дреха рискувате да се разболеете сериозно от инфлуенца.
— Както и от белодробна зараза — добави с надежда Индия.
Хелена се обърна и измери с поглед прислужницата пред камината.
— Бих се заклела, че нещо в тази жена ми е познато, ако подобно нещо не беше невъзможно.
— И то напълно. — В гласа на Торнуд прозвуча убийствен сарказъм. — Освен ако не сте започнали да общувате с хора от съвсем друга класа, Хелена.
Ядният отговор на вдовицата не се чу, тъй като тя вече бе излязла навън. А Индия Деламиър, застанала до огъня с покрити със сажди ръце, едвам изчака тръгването й, за да даде воля на смеха, който не можеше да сдържи нито миг повече.
— Какво е направила?
Торн се обърна откъм тясното походно легло, скрито на тавана; изражението му бе буреносно. Готвеше се да легне за няколко часа — имаше голяма нужда от този сън — когато Джеймс Харингтън дойде да го потърси през тайния проход.
— Накара Хелена Марчмънт да побегне през глава, ето какво. И трябва да кажа, че никога досега не съм виждал извършването на по-съвършени бойни маневри.
— Графинята позна ли я? Ако я е познала, още призори историята ще се е разчула из цял Лондон.
— Струва ми се, че подобна вероятност няма. Твоята лейди Деламиър бе прикрила прекрасно чертите си под голямо боне и пласт сажди. Изглеждаше истинска повлекана.
Девлин се намръщи.
— Тя не е „моята лейди Деламиър“.
— Така ли?
— Не! — поклати глава младият мъж. — И ако се разбере за това, репутацията й ще бъде съсипана.
— Оставям на теб да й го кажеш; аз лично не държа да имам още едно спречкване. Не и след като едва се отървах от ноктите на Хелена.
Торн се ухили широко.
— Истинска хищница, нали?
— Бях готов да се закълна, че аз съм заек, а тя ме оглежда и взема мярката на козината ми.
— О, не козината ти я е интересувала — отвърна цинично графът.
Херингтън се засмя печално.
— Осмелявам се да се съглася с това твърдение. — Погледна към изцапаните с кал ботуши на своя събеседник. — Бил си в Дувър, нали?
— В Дувър и на още пет-шест други места. Никъде обаче нямах късмет. Изглежда никой не знае нищо за съмнителната група хора, наречена „Аврора“1, която се кълне да създаде нова зора със завръщането на власт на Наполеон.
— Какво възнамеряваш да правиш отсега нататък? Нищо, което да въвлече децата, надявам се. Те са смели симпатяги и не бих искал да им се случи нещо лошо.
— Ще се погрижа да не им се случи. — Девлин свали жакета си с движение на раменете. — Междувременно, струва ми се, ще трябва да дам урок на онази беладжийка горе.
— Алексис ли имаш предвид? — попита невинно Херингтън.
— Не, не Алексис. — Торн сви челюсти и устата му образува права линия. При това движение малкият сребърен белег изпъкна още по-силно. — Говорех за Индия Деламиър, разбира се.
Когато няколко минути по-късно Торн влезе в библиотеката, сребристите му очи изпускаха огън и жупел, а устните му бяха здраво стиснати. Индия стоеше в люлеещия се стол, а лицето й бе обляно със сълзи от смях. Бе успяла да поправи част от хаоса в помещението, но по килима все още проблясваха парченца стъкло.
— Постъпила си глупаво, че си станала от леглото — заяви рязко младият мъж. — Остави това и се качвай горе.
Лейди Деламиър обърна глава.
— Дори постъпката ми да е глупава, именно тя ви спаси от една доста неделикатна сцена, милорд. — Присви устни. — Освен, разбира се, ако предложението на лейди Марчмънт не ти е допаднало. В такъв случай се извинявам, че прекъснах една така прекрасна възможност за прелъстяване.
— Не бъди смешна — озъби се Торн. — Радвам се, че се намеси, но не би трябвало да го правиш с риск за здравето си. Нито пък с цената на твоята собствена репутация. Хелена Марчмънт щеше да разпространи случилото се из цял Лондон, ако при тази ситуация не би изглеждала като пълна глупачка.
— Мисля, че наистина си е такава. Колкото до мен, няма причина за притеснения. Лекарят ти свърши чудесна работа. — Младата жена докосна замислено хълбока си. — Бих забравила напълно за раната си, ако не беше лекото опъване, когато се движа прекалено бързо. Виждаш ли? — Изправи се внезапно, очевидно за да демонстрира казаното. — Що се отнася до моята репутация…
При рязкото движение обаче полата й се закачи на железните пръчки край камината. Полученият отпор я накара да изгуби равновесие и тя се олюля. За част от секундата ръцете на Торн вече я обгръщаха и той я притисна към гърдите си.
Прегръдката му стана по-силна, а сребристите му очи изгаряха лицето й.
— Казвахте нещо за репутацията си, миледи?
10
