— Няма ли начин процесът да се ускори? — попита Матсън.
— Бихме могли, разбира се — отвърна Сцилард. — Но тогава най-вероятно ще се сдобием с труп. Или с нещо по-лошо. Сигурно си наясно, че растежът на организма не бива да се пришпорва. Телата на вашите войници растат по същата схема и навярно знаеш какво става с тях, ако процесът се ускори.
Матсън се намръщи и Робинс, който беше негов помощник от година и половина, си спомни, че генералът е на тази служба от доста време. Един Господ знаеше какво може да му е минало през главата.
— Хубаво — въздъхна Матсън. — Ще ви предоставим всичко. Дано излезе нещо от тази работа. Само че искам да внимавате. Може да съм имал недоразумения с Ботин, но никога не съм подозирал, че ще стане предател. Той ме измами. Измами всички ни. А сега искате да сложите ума му в тяло на войник от Специалните части. Треперя при мисълта какво може да излезе от това.
— Съгласен — рече Сцилард. — Ако трансферът се окаже успешен, ще научим истината — рано или късно. По-скоро рано. Ако ли пък не, знам къде ще го пратя. За да съм сигурен.
— Ясно. — Матсън отново вдигна глава към носещата се в небето планета. — Феникс — промърмори, без да откъсва очи от прозореца. — Като птицата. Възкръснал от пепелта. Хъм, има нещо знаменателно в това. Дано само някой ден да не съжаляваме.
Останалите също бяха вдигнали очи към планетата.
3.
— Това е — каза полковник Робинс на лейтенант Уилсън, докато откарваха положеното в кувьоз тяло в трансферната лаборатория.
— Аха — кимна Уилсън и се наведе над монитора, на който бяха изведени жизнените показатели на тялото. — Полковник, някога били ли сте баща?
— Не — призна Робинс. — Не ме влечеше такъв живот.
— В такъв случай… — Уилсън въздъхна. — Предстои ви да почувствате какво е.
Обикновено трансферната лаборатория побираше по шестнайсет войници от Специалните части, подготвени за едновременен трансфер — войници, които щяха да бъдат активирани и обучавани заедно, за да изградят здрава връзка помежду си по време на подготовката и да привикнат с мисълта, че са се пробудили внезапно, без никакви спомени. Но този път тялото бе само едно. Това, което трябваше да приеме съзнанието на Чарлз Ботин.
Бяха изминали повече от две столетия, откакто току-що образуваният Колониален съюз, преживял драматичен провал в опита да защитава своите най-ранни колонии (не случайно планетата Феникс бе получила това название), започна да осъзнава, че немодифицираните човешки тела не са в състояние да свършат тази работа. Духът го искаше — в онези времена човешката история записа някои от най-великите си битки и загуби, между които Битката за Армстронг, която щеше да остане христоматиен пример за това как може да се обърне един неминуем погром от извънземни сили в неочаквана, но силно болезнена пирова победа — но плътта бе твърде слаба. Врагът,
Най-ранните модификации бяха относително прости: увеличена бързина, мускулна маса и сила, издръжливост. Ранните генетични инженери обаче срещаха затруднения заради практически и морални проблеми при реконструкцията на човешки ембриони
Колониалният съюз преживя първоначалната вълна от политически кризи, последвали първите опити за създаване на генетично реконструирани войници, но беше на косъм от провал. Ако го нямаше примера с Битката за Армстронг, за да напомня на колониите какви опасности дебнат във вселената. Съюзът най- вероятно щеше да се разпадне и човешките колонии щяха да бъдат изправени пред необходимостта да си съперничат помежду си и същевременно да водят обречена на провал борба за оцеляване с другите раси, с които вече бе осъществен контакт.
Съюзът бе спасен най-вече от почти едновременната поява на две жизненоважни открития — възможността за ускоряване растежа на човешкото тяло до зряла възраст в рамките само на месеци и изобретяването на технология за прехвърляне на човешката личност и спомените от един индивид в мозъка на друг, стига, разбира се, вторият мозък да е изграден от същия генетичен материал и да е подготвен със серия от претрансферни процедури, необходими за създаването на биоелектрични връзки в новия мозък. Тъкмо тези две открития позволиха на Колониалния съюз да си осигури значителен и доста голям резерв от потенциални кандидати: възрастните хора, мнозина от които бяха готови да приемат живота в армията, вместо да умрат от старост, и чиято смърт на бойното поле нямаше да създаде демографска криза, нито да доведе до загубата на здраво, младо и трудоспособно население, ако бъде пратено срещу оръжията на враждебно настроените чуждоземци.
След като осъзна преимуществата на тази нова възможност, Колониалният съюз откри, че дори може да си позволи лукса да си подбира избраниците. Вече не се налагаше да се приканват колонисти да постъпват в КОС, което позволяваше на КС да се съсредоточи върху облагородяването и развитието на световете и създаването на колонисти от второ поколение — толкова, колкото е в състояние да изхранва колонията. С което пък бе елиминиран един от главните източници на политическо напрежение между колонистите и техните правителства. Сега вече младежите не бяха принуждавани да напускат семействата и домовете си, за да измират на бойното поле на трилиони мили от родната планета, нито колонистите изпитваха каквато и да било загриженост относно моралните проблеми, свързани с генетично модифицираните войници, особено след като последните бяха постъпили в редовете на армията доброволно.
Защото вместо от колонисти КОС набираше доброволци сред обитателите на люлката на човечеството — Земята. Родната планета все още бе обитавана от многомилиардно население — много повече, отколкото на всички колонии, взети заедно. Запасът от потенциални кандидати бе огромен — толкова, че КОС можеше да затегне изискванията си още повече, да набира новобранци от индустриалните и добре развити райони, където преобладаващата част от населението по правило доживяваше напреднала възраст и същевременно, поради социалните условия на средата, изпитваше дълбоко вкоренен страх и неприязън към процеса на стареене. Така неусетно възрастните индивиди на обществото бяха подготвяни да приемат с открито сърце предложението на Колониалните сили дори когато не разполагаха с никаква подробна информация относно характера на бъдещата си служба — нещо повече, колкото по-оскъдни бяха сведенията, заменени от слухове, толкова по-голямо бе желанието на кандидатите да постъпят на служба доброволно. Наборниците предполагаха, че службата в КОС ще е като армейската служба на Земята. Колониалните сили нямаха никакво намерение да разсейват подобни предположения.
Набирането на кандидати от индустриализираните региони се оказа толкова успешно, че Колониалните сили се заеха съзнателно да запазват и отглеждат наборния резерв, като не разрешаваха приемането на колонисти от същите райони, а вместо това вземаха само такива от изостанали държави, където комбинацията от икономически и социални проблеми подтикваше най-амбициозните млади хора да напуснат родната планета в най-ранния възможен момент. Разделението на военното от цивилно набиране се оказа изключително сполучлив ход за Колониалния съюз.
Ала възрастните наборници за армейска служба създадоха на Колониалните сили един неочакван проблем: немалка част от тях умираха, преди да постъпят на служба, покосени от сърдечен удар, инсулт, затлъстяване и прекалено много мазна храна, като хамбургери и пържени картофки. Колониалните сили, които вземаха наследствен материал от всеки кандидат, постепенно се оказаха затрупани с огромно количество човешки геноми, с които не знаеха какво да правят. Същевременно научните среди на КОС бяха готови и нямаха търпение да продължават с експериментирането в реконструкцията на човешкото тяло, за
