— Знаем ли как го е направил? Как е отгледал клонинга имам предвид? Такива неща не стават незабелязано. Съмнявам се да го е държал скрит в гардероба си.
— Доколкото ни е известно, е променил кода в системата за наблюдение на кувьозите — обясни Робинс.
— Направил е така, че един от кувьозите да бъде изключен от контрол, заради несъществуваща техническа неизправност. Откарали го на ремонт, после Ботин го бракувал, преместил го в собствената си лаборатория и го свързал със своя компютър. Компютърът му не е свързан с общата система, кувьозът се е водел бракуван, а само Ботин имал достъп до лабораторията си.
— Значи все пак го е скрил в гардероба си. — Матсън поклати глава. — Мръсен дребен негодник.
— Но нали сте проникнали в лабораторията след инцидента? — попита Сцилард. — Да не искате да кажете, че на никой не му се е сторило странно наличието на кувьоз за клонинги?
Робинс отвори уста да отговори, но Матсън го изпревари.
— Всяка лаборатория непрестанно разполага с различна апаратура, която е или в ремонт, или е бракувана, но чака да бъде решена по-нататъшната й съдба. Подобни въпроси естествено се решават от ръководителя. Предполагам, че кувьозът е бил щателно почистен, стерилизиран и изключен от мрежата.
— Така беше — потвърди Робинс. — Едва след като получихме доклада на генерал Сцилард, схванахме цялостната картинка.
— Радвам се, че информацията ми се е оказала полезна — рече Сцилард. — Ще ми се обаче да бяхте схванали картинката по-раничко. Лично аз намирам за ужасна идеята, че в Отдела за научни разработки към КОС е имало предател — при това на толкова висок пост. Трябваше да го разкриете по-рано.
— Робинс не отговори, донякъде и защото Специалните части бяха прословути с липсата си на такт и търпимост. Една тригодишна машина за убиване няма много време за социални контакти.
— И как по-точно да го разкрием? — попита Матсън.
— Ботин не проявяваше никакви признаци, че е станал предател. Работеше си кротко, до деня, когато не открихме трупа му в лабораторията при обстоятелства, които би трябвало да говорят за самоубийство. Без прощална бележка. Без никакви улики, че някога се е интересувал от друго освен от работата си.
— Споменахте, че Ботин ви е ненавиждал — обърна се Сцилард към Матсън.
— Мразеше ме и имаше защо — потвърди Матсън. — Ще призная, че чувствата ни бяха взаимни. Но само защото някой смята своя началник за задник и кучи син, това не означава, че същият е предател на собствения си род. — Матсън посочи Робинс. — Полковникът също не ме харесва, а е мой помощник. От това обаче не следва, че ще изприпка при рреите или енешанците със свръхсекретна информация в джоба.
Сцилард се обърна към Робинс и попита:
— Така ли е?
— Коя част, сър?
— Че не харесвате генерал Матсън.
— И да е така, привикнал съм — рече Робинс.
— Което е друг начин да каже, че съм тъпанар — захили се Матсън. — Но в това няма нищо лошо. Не съм дошъл тук да печеля конкурси за симпатия. От мен се иска да правя разработки за нови оръжия и технологии. Каквото и да е ставало в главата на Ботин, не смятам, че е имало нещо общо с мен.
— Каква тогава е причината? — попита Сцилард.
— Би трябвало да знаеш по-добре от нас, Сци. Ти държиш онзи ррейски учен, когото очакваме да накараш да запее.
— Управител Кайнен никога не се е срещал лично с Ботин — или поне така твърди — отвърна Сцилард. — Не знае нищо за мотивите му, само, че Ботин е предал на рреите информация за последните ни разработки върху МозКом. Това беше един от проблемите, върху които е работила групата на Кайнен — опитвали са се да интегрират технологията на МозКом с ррейските мозъци.
— Само това ни липсваше — въздъхна Матсън. — Рреи със суперкомпютри в главите.
— Изглежда, не са имали кой знае какъв успех с интегрирането — рече Робинс и погледна Сцилард. — Доколкото може да се съди по данните, събрани от вашите хора в лабораторията, ррейският мозък има твърде различен строеж.
— Веднъж и на нас да ни провърви — подсмихна се Матсън. — Сци, успяхте ли да измъкнете нещо повече от онзи тип?
— Извън конкретните си задачи и интереси управител Кайнен не поднесе никаква любопитна информация — докладва Сцилард. — Неколцината енешанци, които пленихме, не проявиха никаква охота за разговор, ако ми позволите да се изразя по този начин. Знаем, че рреите, енешанците и обините са се съюзили за война срещу нас. Но не знаем защо, как и кога, нито какво е накарало Ботин да се присъедини към тях. За последното ще ми е нужна помощта на вашите хора, Матсън.
Матсън се обърна към Робъртс.
— Докъде сме с тази част?
— Ботин е отговарял за доста важна информация — отвърна Робинс, говореше на Сцилард. — Неговата научна група се е занимавала с прехвърлянето на съзнания, усъвършенстването на МозКом и технология за развитие на тялото. Всяко от тези направления може да е от полза за противника, или за разработване на тяхна собствена технология, или за откриване на слаби места и пропуски в нашата. Но съществува ограничение на информацията, която би могъл да пренася. Ботин беше цивилен служител. Той не разполагаше с МозКом. Неговият клонинг притежаваше всички официално регистрирани приставки, а очевидно Ботин не е имал резервен клонинг. Приставките подлежат на строг контрол и са необходими поне няколко седмици обучение, за да може да се работи с тях. Не открихме каквито и да било официални сведения, че Ботин е използвал друго освен регистрираните приставки.
— Говорим за човек, който е държал тайно в лабораторията си кувьоз за клониране — припомни Сцилард.
— Не казвам, че е невъзможно да е напуснал лабораторията с куфарче информация — отвърна Робинс. — Твърдя само, че това е малко вероятно. По-вероятното е да си е тръгнал само с онова, което му е в главата.
— И с мотивите си — посочи Сцилард. — За които, между впрочем, не ни е известно нищо. А това е много опасно за нас.
— По-скоро ме безпокои онова, което знае — заяви Матсън. — Дори да е само в главата му, пак е твърде много. Наложи се да прехвърля специалисти от други направления, за да ускорят работата по усъвършенстване системите за сигурност на МозКом. Каквото и да е било известно на Ботин, трябва да минем поне няколко стъпки напред. Робинс отговаря за пресяване на информацията, която Ботин е оставил. Ако там има нещо полезно, рано или късно ще го узнаем.
— Имам среща с бившия технически съветник на Ботин веднага щом приключим тук — каза Робинс. — Лейтенант Хари Уилсън. Каза, че знаел нещо, което можело да ми се стори интересно.
— Ами да не те задържаме в такъв случай — рече Матсън. — Свободен си.
— Благодаря, сър. Преди да си тръгна, бих искал да узная с какво време разполагаме. Научихме за Ботин, когато атакувахме базата им. Без съмнение енешанците са в течение, че плановете им са разкрити. Колко време имаме, преди да отвърнат на удара?
— Мисля, че имате достатъчно време, полковник — успокои го Сцилард. — Никой не знае, че сме нападнали базата.
— Но как е възможно? — учуди се Робинс. — С цялото ми уважение към Специалните части, генерале, подобно нападение не може да бъде скрито.
— Енешанците знаят, че са изгубили контакт с базата — обясни Сцилард. — Когато отидат там да разследват, ще открият само, че на повърхността — на десет километра от базата — е паднало парче от комета с размери на футболно игрище, което я е унищожило заедно с всичко останало в района. Могат да правят каквито си искат проучвания, но няма да открият нищо друго освен следи от природен катаклизъм. Защото точно това се е случило. Дано ни бъде от полза.
— Много е красиво наистина — призна полковник Робинс, загледан в нещо, което наподобяваше светлинно шоу върху холографския дисплей на лейтенант Хари Уилсън. — Само че не разбирам какво ми
