информация и я насочи към другите. В същия миг осъзна, че не е единственият, който споделя откритията си — Брахе бе поръчал домашни на повечето негови другари и резултатите от тях заляха възприятията му. Изследвания върху етикецията и безконфликтните взаимоотношения от Сиборг (придружени с презрителното отношение на Стив към подобни въпроси), великите битки на Колониалните отбранителни сили от Брайън Майкълсън, анимирани филмчета от новобранеца Джери Йокава, човешка физиология от Сара Поулинг. Иаред реши да се пошегува с нея по-късно, задето го бе подиграла сутринта за възложената му задача. Междувременно неговият МозКом се зае да разопакова и сортира всичко, което му прехвърляха другарите му. Облегнат на стълбите, Иаред се любуваше на залеза, а мозъкът му се пълнеше със знания.
Когато Иаред най-сетне приключи с разархивирането на новите познания, слънцето на Феникс бе залязло отдавна, но той продължаваше да седи на стълбите, загледан в полета на нощните насекоми около лампата. Едно от тях, по-смело и дръзко от останалите, кацна на ръката му и заби тъничкото си жило в кожата му, явно за да пробва телесните му сокове. Предупредени от МозКома, наноботите в неговата УмнаКръв се прехвърлиха в телцето на насекомото, използваха кислорода, който пренасяха, като горивен елемент. Нещастното същество бе изпепелено отвътре, а през процепите в телцето му бликнаха миниатюрни, незабележими струйки дим. Иаред се зачуди кой ли е програмирал подобна реакция в наноботите — сигурно беше някой, несъмнено ненавиждал всичко живо.
„Може би живородените с право се страхуват от нас“ — рече си той.
В спалното другарите му продължаваха да спорят за наученото през деня. Сиборг тъкмо обявяваше „Франкенщайн“ за досадна и скучна книга. Иаред скочи и се втурна вътре да защити честта на любимото си чудовище.
През сутрините и следобедите на тази първа седмица бойците от Осмо отделение се учеха да нападат, да се отбраняват и да убиват. Вечер учеха всичко останало, включително и някои неща, които според Иаред нямаха почти никаква стойност.
Рано вечерта на втория ден Андреа Гелл-Манн запозна Осмо отделение с ругатните — тема, която бе избрала на обяд и бе приключила преди вечеря. На самата вечеря бойците от Осмо подвикваха ентусиазирано да им подадат „шибаната салата“, „ей, ти, лайно такова“ и прочее, докато накрая Брахе не ги скастри да си затварят „лайняните усти“, „всички вие копелдаци мръсни“, защото „взело да му писва на оная работа“. Почти веднага всички се съгласиха, че Брахе е прав, след което Гелл-Манн ги научи да псуват на арабски.
На третия ден някои новобранци от Осмо поискаха и получиха разрешение да влязат в кухнята на столовата и да използват печката, за да си приготвят нещо сами. На следващата сутрин останалите отделения в лагера Карсън бяха снабдени с огромно количество сладкиши.
На четвъртия ден те започнаха да си разказват вицове, научени от информационната система на Феникс, но без особен успех в заключителната фаза, тъй като докато компютрите в главите им разархивират смисъла, те вече не бяха смешни. Единствено Сара Поулинг се смееше в повечето случаи, но останалите решиха, че веселието й е породено от общата неспособност да се разказват вицове. Никой друг не го намери за смешно, което придаде нова енергия на несекващия й кикот и накрая тя падна от койката.
Виж, това вече развесели всички.
Игрословиците се радваха на много по-топъл прием.
На петия ден, чийто следобед бе посветен на лекция за разположението на човешките колонии и връзките им с други разумни същества (които в преобладаващата си част бяха враждебни), Осмо отреди вечерта на книгите и филмите от предколониалната епоха за междузвездни войни с чуждоземци. Оценките бяха противоречиви. „Война на световете“ бе посрещната с одобрение до финала, който всички определиха като евтин номер. Романът „Звездни рейнджъри“ имаше някои добри бойни сцени, но изискваше разархивирането на сложни философски концепции; филмът им хареса повече, макар несъмнено да бе по- тъп. „Вечната война“ необяснимо защо накара всички да се натъжат: мисълта, че една война може да продължи толкова дълго, изглежда, бе непоносима за група хора на възраст не повече от седмица. След като гледаха „Междузвездни войни“, почти всички поискаха светлинен меч и бяха разочаровани, че подобно оръжие все още не е разработено. Освен това всички бяха на единното мнение, че еуоките трябва да измрат.
Две класически творби имаха особен успех. „Играта на Ендър“ достави всеобща наслада: ето войници, които бяха досущ като тях, макар и по-малки. Главният герой също бе отгледан с едничката цел да воюва с чуждоземци. На следващия ден всички новобранци от Осмо се поздравяваха със ::Здрасти, Ендър::, докато накрая Брахе не ги скастри.
Втората книга беше „Чарли се завръща у дома“, произведение от навечерието на Колониалната епоха и следователно една от последните книги, в които вселената бе изобразена различно от тази, в която живееха — в онази вселена чуждоземците все още посрещаха хората добронамерено, а не с оръжие. Книгата беше екранизирана, но в по-късен период, когато на нея вече се бе гледало по-скоро като на приказка, отколкото като на научна фантастика. Новобранците бяха запленени от тази вселена, в която те не само не съществуваха, но и можеха да се окажат излишни и ненужни.
На шестия ден Иаред и другарите му най-сетне научиха каква е целта на секса.
На седмия, като пряко последствие от шестия, всички почиваха.
::Може някои от тези неща да са абсолютно ненужни:: — обясняваше Поулинг на Иаред, докато двамата се излежаваха в койката й и се наслаждаваха на физическата си близост, без да са правили любов. — ::Възможно е от всяко едно от тях да няма никаква полза, но събрани заедно, те ни помогнаха да се сближим.::
::Ние сме достатъчно близки:: — отвърна Иаред.
::Не по този начин.:: — Поулинг се притисна за миг в него. — ::Да се сближим като хората. Да бъдем едно цяло. Може всички тези неща да са ти се сторили глупави, но те ни учат какво е да си човек.::
Сега беше ред на Иаред да се притисне към нея и да прокара ръка по гърдите й.
::На мен ми харесва да съм човек.::
::На мен също:: — призна Поулинг и се изкиска.
::За Бога, вие двамата!:: — намеси се Сиборг. — ::Опитвам се да поспя.::
::Мърморко:: — отвърна Поулинг, погледна Иаред в очакване и той да добави нещо и откри, че вече е заспал. Целуна го по челото и също заспа.
::През първата си седмица бяхте подложени на физическа подготовка, за да се научите да правите всичко, което умеят живородените войници:: — заговори Брахе. — ::А сега е време да ви научим на нещата, които можете
Осмо отделение бе построено на старта на дълга полоса с препятствия.
::Вече се научихме да преодоляваме тази полоса:: — рече Люк Гълстранд.
::Радвам се, че си го забелязал, Гълстранд:: — отбеляза Брахе. — ::Заради наблюдателността ти днес ще си първи на старта. Остани тук. Останалите ще помоля да се разпръснат из полосата. Гледайте да сте на равни разстояния.::
Новобранците се разпръснаха по протежение на полосата и Брахе се обърна към Гълстранд.
::Виждаш ли тази полоса?::
::Да:: — отвърна Гълстранд.
::Смяташ ли, че ще можеш да я пробягаш със затворени очи?::
::Не:: — рече Гълстранд. — ::Не помня къде точно са всички препятствия. Може да се спъна лошо и дори да се убия.::
::Останалите съгласни ли сте с него?:: — попита Брахе. Вместо отговор те пратиха кратки потвърждаващи сигнали. — ::И въпреки това, преди да си тръгнем оттук, вие всички ще пробягате тази полоса със затворени очи. Защото притежавате една способност, която ще ви помогне да го направите: интеграцията ви с останалите членове на отделението.::
От различни краища на полосата долетя обща вълна на съмнение.
::Използваме нашите интеграционни умения, за да разговаряме и споделяме информация:: — даде гласност на съмненията Брайън Майкълсън. — ::Но това е нещо съвсем различно.::
::Няма нищо различно:: — каза Брахе. — ::Нощните задачи през изминалата седмица не бяха нито
