вас.::
::Той почна пръв:: — рече Сиборг, извърнал глава към Брахе в другия край на столовата. Брахе седеше на масата за офицери. Дори не гледаше към тях.
::Една от причините живородените да не ни вярват е, защото смятат, че сме деца:: — продължи Брахе. — ::Емоционално увредени деца в тела на възрастни. И колкото и да ви е неприятно, ще ви кажа, че са съвсем прави. Трябва да се научим да се контролираме като възрастните, като всички останали хора. Но имаме по-малко време от тях за това.::
::Но…:: — понечи да отвърне Сиборг.
::Тихо!:: — сряза го Брахе. — ::Сиборг, когато приключат сутрешните ти занятия, ще имаш самостоятелна задача. Чрез твоя МозКом можеш да се свързваш с информационната система на Феникс. Искам да изучиш правилата на етикецията и безконфликтните взаимоотношения между хората. Намери всичко, което можеш, по въпроса и вечерта го сподели с останалите от Осмо отделение. Разбра ли ме?::
::Да:: — отвърна Сиборг, изгледа сърдито Иаред и се върна към храната.
::Дирак, за теб също има задача. Прочети „Франкенщайн“. Виж до какви изводи ще те отведе.::
::Слушам, сър:: — отвърна Иаред.
::И не плюй повече супа:: — продължи Брахе. — ::Отвратително е.::
Брахе прекъсна връзката.
Поулинг остави лъжицата в чинията си, преглътна и каза:
::Аз например се храня възпитано. И не се държа като дете.::
След което се изплези на Иаред.
Следобедните занятия бяха посветени на основното оръжие в Специалните части — „емци“, или МЦ– 35А, многоцелева щурмова пушка. Оръжието бе свързано с притежателя си чрез оторизиращ код в МозКома, което означаваше, че само той или друг човек с МозКом могат да го използват за стрелба. Това намаляваше шансовете пушката да бъде употребявана от противника. Освен това МЦ–35А бе модифицирана за употреба в Специалните части с оглед способностите им за интегриране и покрай другите неща можеше да се управлява и дистанционно. Специалните части бяха използвали неведнъж тази възможност, за да изненадат прекалено любопитните чуждоземци.
Всъщност МЦ–35А не беше само пушка. По желание на притежателя й освен куршуми тя можеше да изстрелва гранати, сачми и дори миниатюрни управляеми ракети. Освен това бе снабдена с огнепръскачка и лъчев резонатор. Всяка една от тези муниции се произвеждаше на момента в пушката от плътно метално блокче наноботи. Иаред за миг се зачуди как ли става този номер и неговият МозКом го засипа с информация относно техническите характеристики и устройството на МЦ–35А, което предизвика мащабно и ужасно объркващо разархивиране на статии, посветени на общи физични принципи, и всичко това тъкмо когато ги бяха отвели на стрелбището. Съвсем естествено цялата тази информация бе споделена и с останалите новобранци, повечето от които го погледнаха раздразнено.
::Извинявайте:: — рече смутено Иаред.
В края на този дълъг следобед Иаред бе овладял до съвършенство употребата на оръжието във всички негови възможности. Заедно с един друг новобранец, Джошуа Ледерман, Иаред се съсредоточи върху способността на оръжието да произвежда различни проектили — експериментираха с различните видове куршуми, за да определят предимствата и недостатъците им. Накрая споделиха опита си с останалите.
Не се наложи да изпробват другите функции на пушката, тъй като на свой ред приеха подробна информация за тях от другарите си. Иаред бе принуден да признае, че колкото и да не могат да се понасят със Стивън Сиборг, ако му потрябва някой, който да го подкрепи с огнепръскачка, ще повика тъкмо него. Призна му го, докато крачеха назад към казармата, но Сиборг го игнорира — бе потънал в частен разговор с Андреа Гелл-Манн.
След вечеря Иаред седна на стълбището пред спалното, свърза се с планетната информационна система чрез своя МозКом и като внимаваше да не залива с приетата информация останалите, както бе направил сутринта на стрелбището, откри и изтегли копие на „Франкенщайн или Съвременният Прометей“ от Мери Улстънкрафт Шели, трето преработено издание от 1831.
След осем минути приключи с книгата и осъзна, че е малко объркан, макар да се досещаше защо Брахе го е накарал да я прочете: цялото Осмо отделение, нещо повече, всички войници от Специалните части бяха нещо като духовни наследници на това нещастно създание, което Виктор Франкенщайн бе скроил от телата на мъртъвци и сетне бе вдъхнал в него живот. Иаред много добре разбираше защо Франкенщайн е изпитвал гордост от творението си, след като го е съживил, и защо после е започнал да се страхува от него. В края на краищата чудовището бе излязло извън неговия контрол, беше избило семейството и приятелите му и накрая бе загинало в пожара заедно със своя създател. Приликата с войниците от Специалните части бе очевидна.
И въпреки това. Докато разсъждаваше дали съдбата на Специалните части е да останат неразбрани и низвергнати от живородените, както чудовището от своя създател, Иаред си припомни за кратката среща с лейтенант Клауд. Лейтенантът несъмнено не изглеждаше нито ужасен, нито отвратен от Иаред, беше му подал ръка — жест, който Виктор Франкенщайн преднамерено бе отказал на своето отроче. Иаред също така си помисли, че макар Виктор Франкенщайн да бе създателят на чудовището, всъщност
Посвети на тези разсъждения
След това продължи да се рови по темата и скоро се натъкна на екранизацията от 1931 г., която погълна със скорост десет пъти по-висока от нормалната, но остана дълбоко разочарован — красноречието на чудовището на Шели бе заменено от тъжно провлечено ръмжене. Иаред потърси и други филмови версии, но те също не оправдаха очакванията му. Чудовището, с което вече бе започнал да се идентифицира, нямаше нищо общо с оригинала и представите му за него — всяка нова версия го представяше във все по- комична светлина. Когато стигна до версиите от началото на двайсет и първи век, Иаред се отказа.
Опита да промени малко насоката на търсенето си и откри разкази за други подобни изкуствени същества, между които Фрайдей, Р. Данийл Оливо, Дейта, ХАЛ, Der Machinen-Mensch, Астробой, различните Терминатори, Чана Фортуна, Робокопелето Джо и всякакви други андроиди, роботи, компютри, хуманоиди, клонинги и генетично конструирани биомеханизми, които бяха също такива духовни наследници на чудовището на Франкенщайн, какъвто бе и той. Завладян от нарастващо любопитство, Иаред се премести назад във времето от Шели към Пигмалион, големите, хомункулите и снабдените с часовникови механизми
Стана ням свидетел на печалната и често безизходна съдба на всички тези нещастни създания и това как съзнателно са били превръщани в предмет за забавление и насмешка. Вече разбираше защо Брахе е така докачлив на темата „чувство за хумор“. От всичко това следваше едничкият извод — че спецвойниците остават неразбрани и недооценени от живородените, или поне така смяташе Иаред, преди да потърси литературни или филмови образци, в които негови колеги да бъдат представени като главни герои.
Такива нямаше. Колониалната ера изобилстваше от книги и филми, посветени на Колониалните отбранителни сили, техните битки и победи — дори Битката за Армстронг бе представена в нова, нелишена от героизъм светлина — но в нито едно от тези произведения нямаше и намек за Специалните части, ако се изключеше една серия от евтини романчета, издадени на колонията Рама: в нея се разказваше за приключенията на таен отряд от еротични войници-свръхчовеци, които в повечето случаи надвиваха своите извънземни противници, като ги принуждаваха да правят енергичен секс, докато не ги доведат до пълно изтощение и покорство. Иаред, който поне засега разбираше секса в чисто възпроизводителния му смисъл, се зачуди защо някой би сметнал, че това е приложим начин за победа над противника. Накрая реши, че вероятно пропуска нещо важно по темата, и си отбеляза да попита Брахе.
А междувременно оставаше въпросът защо — от гледна точка на развлекателната индустрия и културата — Специалните части не съществуваха.
Но той реши да остави отговора за някоя друга нощ. И без това нямаше търпение да сподели досегашните си открития и разсъждения със своите другари. Премахна бариерата върху натрупаната
