Призрачните бригади

„срамежливост“. Искаше му се да ги поздрави, но изведнъж осъзна, че не знае как да разговаря с повече от един човек чрез своя МозКом. Сетне се досети, че би могъл да го направи с уста. Всички тези непроверени възможности го объркаха допълнително.

— Здравейте — каза накрая. Някои от новите му колеги се засмяха заради тази примитивна форма на общуване. Никой не отвърна на поздрава.

::Май обърках нещо още в началото:: — обърна се Иаред към Брахе.

::Те чакат да ти се представят след като бъдеш интегриран:: — обясни Брахе.

::И кога ще стане това?::

::Сега:: — отвърна Брахе и интегрира Иаред с другарите му.

Иаред бе завладян от изненада за не повече от една десета от секундата, след което МозКомът го информира, че като командващ офицер, Брахе разполага с ограничен достъп до него. После това съобщение бе изместено от факта, че внезапно в главата му се бяха появили петнайсет души и същевременно Иаред бе в главите на всички тях. Заля го неконтролируема вълна от информация, отнасяща се до всички подробности от живота на тези петнайсет непознати, и същевременно неговият оскъден опит бе споделен с всеки един от тях. Излишни се оказаха както поздравите, така и опитите за представяне, защото в миг Иаред вече знаеше и чувстваше всичко, което му бе необходимо за тези петнайсет, които вече бяха свързани с него неразривно — доколкото това е възможно между различни хора. Можеше само да се благодари, че всичките тези петнайсет са живели по съвсем мъничко.

Иаред изгуби съзнание.

::Това беше много интересно:: — чу да казва някой. Почти веднага позна, че коментарът е на Брайън Майкълсън, въпреки че никога досега не бе общувал с него.

::Надявам се да не му става навик:: — рече друг глас. Стив Сиборг.

::Не го пришпорвайте:: — обади се трети. — ::Той се е родил, без да е интегриран. Не е лесно, когато ти се стовари на главата изведнъж. Я ми помогнете да го вдигнем от пода.::

Сара Поулинг.

Иаред отвори очи. Поулинг бе коленичила до него; останалите, заедно с Брахе, се бяха подредили в полукръг и го разглеждаха с любопитство.

::Нищо ми няма:: — увери ги той, изпрати отговора си по общия канал на отряда, като прибави в него и Брахе. Решението да го направи дойде някак естествено, вероятно бе част от процеса на интегриране. — ::Просто не знаех какво да очаквам. Нямах представа как да се справя с това. Но вече съм по-добре.::

Долавяше от другарите си различни емоционални вълни, които наподобяваха аури: загриженост, объркване, раздразнение, безразличие, любопитство. Проследи любопитството до източника му. То не само озаряваше аурата на Поулинг, но и бе изписано на лицето й.

Тя се надигна и му подаде ръка.

::Хайде, ставай, стига си се излежавал.::

Иаред хвана ръката й и се изправи.

::Сара се сдоби с домашен любимец:: — подхвърли Сиборг и останалите бяха обхванати от весело настроение, придружено от звуци, които Иаред скоро определи като „смях“.

::Млъквай, Стиви:: — скастри го Сара. — ::Да не би да знаеш какво е домашен любимец?::

::Което не значи, че този тук не е такъв:: — отвърна Сиборг.

::Нито че ти не си кръгъл глупак:: — озъби се Сара.

::Не съм домашен любимец:: — рече Иаред и изведнъж всички очи се обърнаха към него. Сега вече не беше така сконфузен, както първия път, когато откри, че са в главата му. Съсредоточи вниманието си върху Сиборг. — ::Сара просто бе мила с мен. Това не значи, че съм й любимец, нито че тя ми е господар. Тя просто ми помогна да стана.::

Сиборг изсумтя презрително и напусна полукръга: демонстрираше, че е изгубил интерес. Още неколцина последваха примера му. Сара се обърна към Брахе и попита:

::Това с всички обучаващи ли се случва?::

Брахе се усмихна.

::Да не мислиш, че като можеш да надзърташ в главите на останалите, а те в твоята, ще се разбирате по-добре? Нищо, че не можете да се криете един от друг. Направо е странно, че още не сте се сбили. Случвало се е да разделяме вкопчили се един в друг новобранци с щанга.:: — Обърна се към Иаред. — ::Ще се справиш ли?::

::Мисля, че да. Но ще ми трябва още малко време, за да свикна. Толкова много неща се изсипаха в главата ми, че трябва да видя кое къде е отишло.::

::Смяташ ли, че можеш да му помогнеш да се ориентира?:: — обърна се Брахе към Поулинг.

Тя се усмихна.

::Разбира се.::

::Прехвърлям ти го тогава. Започваме обучението утре сутринта. Погрижи се дотогава да е влязъл в ритъм.:: — Брахе си тръгна.

::Ето, че наистина ти станах домашен любимец:: — рече Иаред.

От Поулинг бликна нова вълна на веселие.

::Голям си смешник!::

::Ти си вторият човек днес, който ми казва нещо подобно.::

::Така ли?:: — учуди се Поулинг. — ::Ще кажеш ли някоя смешка?::

Иаред й разказа вица за Шерлок Холмс. Поулинг се смя до сълзи.

5.

Обучението в Специалните части продължава само две седмици.

Гейбриъл Брахе започна подготовката на отряда на Иаред — официално Осмо подготвително отделение, — като им зададе въпрос.

::Какво ви прави различни от другите човешки същества?::

Подредени в полукръг, те мълчаха. Накрая Иаред вдигна ръка.

::Ние сме по-умни, по-силни и по-бързи от другите хора:: — каза, припомнил си думите на Джуди Кюри.

::Добър отговор:: — отбеляза Брахе. — ::Но погрешен. Ние сме конструирани да сме по-силни, по-бързи и по-умни от останалите хора. Но ние сме такива вследствие от това, което ни прави различни. А то е, че за разлика от тях, ние сме родени с конкретна цел. И тази цел е съвсем проста: да опазим живота на човечеството във вселената.::

Членовете на отряда се спогледаха. Сара Поулинг вдигна ръка.

::Има и други хора, които изпълняват същата задача. Видяхме ги на станция Феникс, преди да ни докарат тук.::

::Но те не са били родени с тази цел:: — отвърна Брахе. — ::Хората, които сте видели — живородените, — са родени без предназначение. Раждат се, защото природата кара хората да създават други хора, но не знае как да постъпва с тях след това. Живородените прекарват години наред в търсене на някаква цел в живота. Доколкото знам, немалко от тях никога не я откриват. Просто се мотаят в мъглата на безсмисленото си съществуване, докато накрая не тупнат в прясно изкопаните си гробове и историята не приключи. Тъжно и крайно неефикасно. Ще вършите много неща в живота си, но никога няма да се размотавате безцелно. Вие се родени, за да защитавате хората. Конструирани сте да го правите. Всичко във вас, до последния ген, преследва тази цел. Ето защо вие сте по-силни, по-бързи и по-умни от хората.:: — Брахе кимна на Иаред. — ::Затова се раждате възрастни, готови скоро след това да се сражавате, свирепо и ефикасно. Живородените войници в Колониалните сили преминават тримесечен курс на обучение. Вие преминавате сходен курс, но само за две седмици.::

::Защо на живородените им отнема толкова много време за подготовка?:: — попита Стив Сиборг.

::Ще ви покажа:: — отвърна Брахе. — ::Днес е първият ден на вашето обучение. Знаете ли какво е да застанеш мирно, познавате ли всички останали команди на строевата подготовка?:: — Членовете на отряда го гледаха безизразно. — ::Така:: — добави той. — ::Ето ви инструкциите.::