приятелите му са станали мъже, се нуждае от успокояване в по-голяма степен, отколкото момичето, у което половото узряване закъснява. На тази възраст ръстът, телосложението и силата са от голямо значение. Понякога, вместо да успокоят момчето, че когато му дойде времето, то ще се развие и ще порасне с 20–25 см, родителите започват да го водят по лекари, за да му предпишат хормонално лечение. Това още повече убеждава момчето, че у него нещо наистина не е в ред. Има хормонални препарати, които предизвикват признаци на пубертет независимо от възрастта, когато се приемат. Но когато момчето е нормално, по-добре и по-безопасно е да се остави да се развие само.
575. Изменения по кожата на юношите. През пубертета се променя структурата на кожата. Порите се увеличават и отделят повече мазнина. Образуват се черни точки от мазнина, смесена с нечистотия и прах. Тези „тапички“ разширяват още повече порите. За обикновените бацили е лесно да проникнат под тези черни точки и да предизвикат малка инфекция или пъпка.
Подрастващите са стеснителни и се безпокоят за недостатъците в своя външен вид. Те са склонни да пипат пъпките и да ги изстискват. Бедата е, че при спукване на пъпка, микробите се разпространяват по околната кожа и по пръстите. Когато детето пипне друга част от кожата, микробите попадат и в други черни точки и се образуват други пъпки. Изстискването на пъпка често я прави по-голяма и по-дълбока и следователно увеличава вероятността да остане белег. Някои юноши, безпокоени от въпросите на пола, си въобразяват, че пъпките са причинени от гузни помисли или вследствие онанизъм.
Родителите обикновено възприемат пъпките на своите деца като неизбежно зло, считайки, че само времето ще ги изцери. Това е твърде песимистично отношение. При съществуващите модерни средства за лечение на пъпки в някои случаи могат да се постигнат значителни подобрения. Детето на всяка цена трябва да получи помощ от своя лекар или специалиста по кожни болести, за да се подобри външният му вид и да се повиши самочувствието му, както и за предотвратяването на евентуални белези, които могат да останат.
Независимо от специфичните средства, предписани от лекаря, могат да се вземат и някои други мерки, които са от полза. Ежедневната физкултура, чистият въздух и преките слънчеви лъчи действуват благотворно върху кожата. Предполага се, че шоколадът, бонбоните и други висококалорийни и сладки храни способствуват за образуването на пъпките. Добре е поне за известно време децата да избягват тези храни. Възприето е да се препоръчва грижливо измиване на лицето поне два пъти на ден, въпреки че в някои случаи кожните специалисти се съмняват в неговата ефективност. Обикновено лицето се измива добре с натопена в гореща вода и насапунена кърпа и се изплаква с топла и студена вода. Много важно е да се обясни на детето защо не трябва да пипа лицето си, освен когато се мие, и защо не трябва да изстисква пъпките. Ако някоя от тях го дразни, то може да я попие с парченце навлажнен памук, внимавайки при това да не се разпространи гнойта по околната кожа.
Друга промяна в кожата през юношеския период е по-обилното изпотяване под мишниците и миризливата пот. Някои деца и родители не усещат миризмата, но това отблъсква децата от техните съученици. Юношите трябва да се мият ежедневно със сапун и редовно да използуват подходящ дезодорант.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОМЕНИ
576. Стеснителност и чувствителност. В резултат на всички физиологични, хормонални и емоционални промени вниманието на момчето и момичето се насочва към самите тях, те стават по-стеснителни, преувеличават всеки свой дефект и се тревожат от това. Ако момичето има лунички, то може да мисли, че го обезобразяват. Някаква малка особеност в тялото на юношата или във функционирането на неговия организъм лесно го кара да си мисли, че е различен от другите и ненормален. Момчето се променя така бързо, че едва ли съзнава какво представлява от себе си. То не може да управлява тялото и чувствата си с предишната лекота, става по-чувствително и при критика лесно се засяга. В един момент момчето се чувствува като възрастен, с житейски Опит и иска околните да се отнасят към него като такъв, в следващия момент той отново се чувствува дете, което търси закрилата на майка си. Неговите увеличени полови желания могат да го тревожат. То не може ясно да ги осмисли. Момичетата, а донякъде и момчетата стават силно романтични в своето отношение към хората. Но те са все още далеч от възрастта когато ясно могат да изразят това чувство към човек на същата възраст от противоположния пол. Момичето може да прояви своето голямо възхищение от някой учител. Момчето може да се влюби в някоя своя учителка или героиня от някой роман. Донякъде това се дължи на факта, че години наред момчетата и момичетата са живели в рамките на своя пол и са гледали на противоположния като на свой естествен враг. Този стар антагонизъм и съществуващите бариери се преодоляват, но това става постепенно. Може би първите романтични мисли на юношата са насочени към някоя филмова звезда. След време момчетата и момичетата в дадено училище започват да мечтаят един за друг, но минава доста време, преди стеснителните да могат явно да изразят своя интерес.
577. Желанието за повече свобода често означава страх от свободата. Най-честият упрек на един юноша към неговите родители е, че не му дават достатъчно свобода. Естествено е подрастващото дете да настоява на своите права и да напомня на родителите си, че то вече не е дете. Но родителите не трябва да приемат всяко негово искане и безусловно да се съгласяват с него. Факт е, че юношата се страхува да порасне. Той не е сигурен, че ще успее да стане толкова начетен, умел и привлекателен, колкото би искал да бъде. Но той никога няма да признае своите съмнения, най-малко пред своите родители или пред самия себе си. Вместо да прозре, че той самият се страхува от повече свобода, той с възмущение решава, че родителите му го ограничават.
578. За юношите е необходимо да бъдат ръководени. Учителите и психиатрите са изслушвали признанията на някои юноши, че биха искали родителите им да са по-строги както родителите на някои техни другари и по-определено да им казват какво да правят и какво да не правят. Това не означава, че родителите трябва да бъдат деспотични. Родителите трябва да разговарят с други родители на юноши, както и с учители, за да добият представа за обичаите и правилата в населеното място, където живеят, и на всяка цена трябва разумно да обсъждат тези правила на поведение със своите деца. В крайна сметка именно те трябва да решат какво е правилно и да се придържат към него. Ако решението е разумно, юношата го приема и вътрешно им е благодарен. Вземането на тези решения е деликатен проблем. В известен смисъл родителите трябва да кажат: „Ние знаем най-добре“, но все пак те трябва да чувствуват и да изразяват и доверие към решенията и към морала на своето дете. Децата се движат по правия път главно поради своето добро възпитание и поради доверието в своите родители, но не и от правилата, установени от техните родители. И въпреки това детето се нуждае от такива правила и от съзнанието, че родителите достатъчно много го обичат, за да му осигурят тези правила, които допълват неговия ограничен опит.
579. Съперничество с родителите. Обтегнатите отношения, които на този етап често се проявяват между баща и син или майка и дъщеря, отчасти се дължат на естествено съперничество. Подрастващите разбират, че сега е техен ред да бъдат възрастни, които се справят с живота, които действуват обаятелно върху противоположния пол, които ще станат бащи или майки. Те искат да изместят досегашния родител от неговото място. Подсъзнателно родителят чувствува това и, разбира се, не му е много приятно.
Съществуват и обтегнати отношения между майка и син и баща и дъщеря. В периода от 3 до 6 години синът е силно привързан към майка си, а дъщерята — към баща си. В периода между 6 години и юношеството детето се опитва да забрави и отрече тази привързаност. Но появилите се през юношеския период силни чувства отново се отправят към родителя. Подсъзнателно юношата разбира, че това не е правилно. Неговата първа задача през този период е да насочи тези чувства към някой друг извън семейството. Той прикрива своите положителни чувства с отрицателни. Това донякъде обяснява защо момчето толкова често се кара с майка си и защо понякога дъщерята е в антагонистични отношения с бащата. В нашето общество като че ли е по-необходимо за момчето да прикрива положителните си чувства към майка си, отколкото за момичето към баща си. Много девойки могат спокойно и открито да изразяват любов към баща си.
Разбира се, родителите са повече или по-малко привързани към своите подрастващи деца. Това обяснява защо майката тайно или открито е разочарована от момичетата, към които нейният син проявява интерес, или защо бащата не одобрява момчетата които ухажват дъщеря му.
