мишката да се крие в дупката си. Никой не може да накара мишката да се покаже, когато котката е наблизо. Котката трябва задълго да я остави на мира.
Д-р Клара Дейвис установи, че непредубедените по отношение на различни храни бебета си подбират по естествен начин добре балансирано меню, когато им се предложат разнообразни естествени храни. Но вие не трябва да очаквате, че едно дете, което в продължение на месеци или години не е искало дадена храна, напр. зеленчуци, изведнъж ще започне да я яде само защото му Давате свободен избор. То може да започне да яде от нея, когато е на лагер, където всички деца ядат зеленчуци, където то се чувствува гладно и където никой не се интересува дали то яде или не. Но в къщи то има твърде много асоциации, свързани със зеленчуците, и щом като ги види, то казва: „Не!“.
585. Майката също има чувства. И те са твърде силни, когато е изправена пред злоядо дете. Преди всичко тя е загрижена, че детето не се дохранва или ще загуби своята устойчивост към най-често срещаните болести. Лекарят се опитва да я убеди че злоядите деца не са по-податливи на болести, но на нея й е трудно да повярва.
От друга страна, майката се чувствува виновна, като смята че роднините й, тези на мъжа й, съседите, лекарят я считат за небрежна майка. Но това не е така. По-вероятно е те да я разберат, понеже всеки от тях има поне по едно злоядо дете в своите семейства.
Освен това неизбежно се надига чувството на досада и гняв, когато едно малко човече с претенции напълно парира всички опити на майка си да върши това, което трябва. Това е най-неприятното чувство, защото кара съзнателната майка да се срамува от себе си.
Интересен е фактът, че много от родителите на злояди деца сами са били злояди като малки. Те съзнават, че насилването не е правилно, но са безсилни да постъпват по друг начин. В такива случаи загрижеността, чувството за вина и раздразнение у родителя са останали у него още от детинство.
586. Много рядко съществува опасност за детето поради лошия му апетит. Винаги трябва да имате пред вид, че детския организъм има вроден механизъм, който определя количеството и вида на необходимите за неговия нормален растеж храни. Много рядко злоядото дете страда от недохранване, от авитаминоза или заболява от инфекциозна болест.
Но злоядото дете се нуждае от лекарски надзор: контролни прегледи, преценка на храната, която поема — съдържа ли тя всички необходими елементи, препоръки за други храни или препарати, допълващи менюто на детето, и други съвети от по-общо естество.
587. Храненето трябва да доставя удоволствие. Целта е не да се накара детето да яде, а да се създават такива условия за развитието на неговия апетит, че детето само да иска да яде.
Не му се карайте, нито го поощрявайте да яде. Не го хвалете, когато изяде много, нито го гледайте укорително, когато яде малко. Спрете да мислите за неговото ядене — това е крачка напред. Когато престане да чувствува натиск, детето може да обърне по-голямо внимание на собствения си апетит.
Понякога чувате следния съвет: „Поставете храната пред детето. не казвайте нищо и я приберете след 30 минути независимо от това, колко е изяло. Не давайте нищо до следващото ядене“. Това е чудесно, ако се провежда правилно, т. е. ако майката не се безпокои за яденето на детето и ако запазва душевно спокойствие. Но раздразнената майка понякога прилага този способ по следния начин. Тя тръсва чинията с обяда пред детето и строго му казва: „Ако не изядеш това за 30 минути, ще го прибера и няма да ти дам нищо до вечеря!“ След това тя започва да го гледа свирепо и да чака. Такава заплаха отнема и остатъка от апетит у детето. Заплашено по този начин, упоритото дете винаги може да излезе победител.
Детето трябва да яде не защото е победено в двубоя, а защото то иска да яде.
Започнете с храни, които детето най-много обича. Когато седне да се храни, трябва да му потекат лигите. Първата стъпка за създаване на такова отношение е в продължение на 2–3 месеца да му сервирате само любимите храни (като балансирате менюто, доколкото това е възможно) и да избягвате всички храни, които то открито отказва.
Ако детето ви не яде само дадена група храни, прочетете т. 430 до 440. Там е обяснено как една храна може да бъде заменена с друга, докато детето добие апетит към тази храна или докато то се отърси от своята подозрителност и напрегнатост при хранене.
588. Детето, което обича само ограничен брой храни. Някоя майка може да каже: „Тези деца, които не харесват само дадена храна, не са проблем. Моето дете яде само кюфтета, банани, портокали и плодов сироп. От време на време хапва филийка хляб или 1–2 лъжички грах и не докосва нищо друго“.
При такова злоядо дете храненето наистина е тежък проблем, но принципът е същият. На закуска му давайте нарязани банани и филийка хляб; на обяд — кюфте, 2 лъжички грах и един портокал; на вечеря — пак филийка хляб и банани. Давайте му и допълнително от храните, които иска. Известно време сервирайте различни комбинации от тези храни. Не му давайте сироп. Той отнема апетита на детето за по-ценни храни.
След 2 месеца детето с нетърпение сяда на масата и яде с желание. Тогава прибавяте 2 лъжички (не повече!) от храна, която някога е яло (но не такава, която то ненавижда). Не споменавайте нищо за новата прибавка. Не реагирайте, ако я остави. Опитайте да я сервирате пак след 2 седмици, а междувременно опитайте с друга храна. Бързината, с която прибавяте новите храни, зависи от апетита на детето и от това, как ги възприема.
589. Не правете разлика между различните храни. Оставете детето, ако иска да си сипе 4 пъти от една и съща храна (стига тя да е пълноценна) и нито веднъж от друга. Ако не иска яденето, а желае десерта, дайте му го със съвсем спокоен вид. Ако кажете: „Няма да ти дам допълнително месо, докато не си изядеш зеленчука“ или „Няма десерт, докато не си изядеш яденето“, вие убивате апетита му към зеленчука или към яденето и увеличавате желанието му за месо или за десерт Резултатите са противоположни на вашето желание.
Не е желателно детето ви да се храни едностранчиво. Но ако то е злоядо и се отнася подозрително към някои храни, то най-вероятно ще прояде повече храни, ако почувствува вашето безразличие по този въпрос.
Голяма грешка от страна на родителя е да настоява злоядото дете да опита храна, която то не обича. Ако то е заставено да хапне от храна, която най-малкото го отвращава, голяма е вероятността то никога да не измени своето отношение към нея.
Това още повече намалява удоволствието при хранене, намалява и апетита му към други храни.
Никога не го карайте на следващото ядене да яде храна, която е отказало на предишното, с това само ще си навлечете неприятности.
590. Сервирайте на детето по-малко, отколкото ще изяде, а не повече. На злоядото дете сервирайте малки порции. Ако препълните чинията му, вие му напомняте колко много то ще трябва да остави и потискате апетита му. Но ако му сервирате по-малко, отколкото ще изяде, вие го насърчавате да си поиска допълнително. По този начин вие ще му съдействувате да добие правилно отношение към храната и да я желае. Ако апетитът му е много малък, сервирайте му миниатюрни порции: една чаена лъжичка месо, една лъжичка зеленчук, една хапка хляб. Когато свърши, не го питайте „Искаш ли още?“ Оставете го само да си поиска дори за това и да е необходимо в продължение на няколко дни да му давате миниатюрни порции.
591. Нека да се храни самостоятелно, трябва ли майката да храни злоядото дете. Дете, което правилно се насърчава (т. 416), започва да се храни само между 12 и 18 месеца. Но ако загрижената майка продължава да храни детето до 2 или 4 години (при това с много подканяне), проблемът няма да се разреши, ако й се каже да спре. Детето вече няма желание да се храни само: то смята, че е в реда на нещата да бъде хранено. За него сега това е важна изява на любовта и загрижеността на майка му. Ако тя изведнъж спре, то се чувствува наскърбено и огорчено. То е в състояние за 2–3 дни да престане да яде, но никоя майка не може да издържи толкова дълго. без да предприеме нещо. Тя започва отново да го храни, но детето вече има основания да й се сърди. Ако тя отново се опита да престане да го храни, то вече знае своята сила и нейната слабост.
Детето на 2 години трябва час по-скоро да започне да се храни самостоятелно. Но привикването към самостоятелно хранене е деликатна работа, която отнема няколко седмици. Детето не трябва да остава с впечатление, че му отнемате привилегия. Детето трябва да започне да се храни само, защото то самото иска това.
Ден след ден сервирайте само любимите му храни. След като поставите чинията с яденето пред него,
