намали способността му да се разбира добре с другарите си.
598. Лекото напълняване е нещо обикновено между 7 и 12-годишна възраст. Не трябва да оставате с впечатлението, че всяко дете, което напълнее, се чувствува нещастно. У много деца, включително у веселите и щастливите, съществува нормална тенденция към напълняване между 7 и 12-годишна възраст. Много малко от тях напълняват прекомерно. Повечето остават пълни през двете години на бързо развитие по време на пубертета и по-късно отслабват. Много момичета напр. без никакви усилия отслабват към 15- годишна възраст. Добре е родителите да знаят за това леко напълняване и да не се тревожат, защото децата по-късно отслабват от само себе си.
Напълняването независимо от неговите причини може да се превърне в омагьосан кръг. Колкото по- пълно е детето, толкова по-трудно му е да изпитва удоволствие от движението и игрите. И колкото е по- кротко, толкова повече хранителни вещества се натрупват и се превръщат в тлъстини. Това е порочен кръг и в друго отношение. Пълното дете, на което му е неловко да се включи в общата игра, все повече се чувствува отчуждено сред децата и те започват да му се присмиват (фиг. 26).
Фиг. 26. Не е лесно да си пълен
599. Спазването на диета е много трудно. Какво трябва да се прави с излишно пълното дете. Веднага бихте казали: „Оставете го на диета“. Това звучи лесно, но в същност не е така. Помислете си за възрастните, които искат да отслабнат и не могат да спазват диета. Детето има по-слаба воля от възрастния. Ако майката остави детето на диета, това означава, че цялото семейство трябва да бъде на диета или че пълното дете трябва да се лишава от храните, които останалите членове от семейството ядат пред него и които то много обича. Много малко са пълните деца, които са достатъчно разумни, за да смятат това за справедливо. Чувството, че към тях се отнасят несправедливо, може още повече да усили апетита им към сладките неща. Въпреки че е на диета, детето може скришом да си хапва или да си купува бонбони.
Но от казаното дотук не следва, че перспективите за диета са толкова мрачни. Тактичната майка може да направи много за премахване на съблазнителните храни около детето, без да прави голям въпрос. Тя може по-рядко да прави висококалорийни десерти. Вместо бисквити и курабийки тя може да осигури плодове за лека закуска. Тя може по-често да сервира на детето неговите любими храни, от които не се пълнее. Ако детето проявява желание да пази диета, за предпочитане е да има самостоятелен разговор с лекаря. Един „мъжки“ разговор с него може да породи у детето чувството, че то само се грижи за себе си като възрастен. Впрочем всеки по-добре приема съвети за пазене на диета от външен човек. Детето не трябва да приема никакви лекарства за отслабване без лекарска препоръка и без редовен медицински контрол.
Тъй като прекаленото ядене е често пъти признак на самотност, най-полезната мярка е да проверите дали детето се чувствува щастливо и доволно в къщи, в училище и сред другарите си (т. 543).
Ако независимо от вашите усилия детето остане много пълно или продължава бързо да наддава, трябва да потърсите медицинска и психиатрична помощ. Затлъстяването е сериозен проблем за всяко дете.
600. Диетата трябва да се провежда под лекарски надзор. Самоволното пазене на диета може да завърши лошо и понякога представлява опасност през юношеския период. Например група момичета решават да пазят някаква строга диета, за която са чували. След няколко дни гладът кара повечето от тях да се откажат, но едно-две от тях могат да продължат с фанатично усърдие. Понякога се случва момичетата да отслабнат много и да не могат отново да се хранят нормално. Груповата психоза във връзка с пазенето на диета като че ли събужда у момичето дълбоко отвращение към храната, което обикновено се явява последица от някой неразрешен проблем на ранното детство. Например момиче в ранния стадий на пубертета заявява: „Станала съм много дебела“, въпреки че от слабост ребрата й се броят. Може би емоционално тя още не е готова да се превърне във възрастен човек и скрито се тревожи от развитието на гърдите си.
Дете, което мисли само за отслабване, трябва да се консултира с детски психиатър.
Ако вие или детето смятате, че то трябва да пази диета, консултирайте се най-напред с лекар. Причините са следните:
Първо, той ще определи дали диетата е необходима. Второ, подрастващите са много по-склонни да приемат съвета на лекаря, отколкото на родителя. Ако се реши, че трябва да пази диета, тя трябва да бъде предписана от лекаря. Той ще се съобрази с вкуса на детето и с възможностите на родителите, за да изработи диета, която е не само хранителна, но и изпълнима от дадено семейство. И трето, тъй като отслабването изтощава организма, всеки, който възнамерява да отслабва, трябва редовно да се преглежда, за да може лекарят да контролира скоростта на отслабването и здравето на пациента. Ако не е възможно осъществяването на редовен лекарски надзор, родителите на едно по-самостоятелно дете трябва да настояват ежедневно да приема следните храни: 750 мл. мляко, месо, пиле или риба, едно яйце, зеленчуци и два пъти плодове. Детето може да бъде уверено, че от приемането на разумно количество от тези храни не се пълнее и че те са необходими за предпазването на мускулите, костите и органите на тялото от сериозно изтощение.
Висококалорийните десерти могат да се избягват без всякакъв риск за организма. Всеки пълен човек, който иска да отслабне, трябва да ги намали до минимум. При повечето хора степента на напълняване или отслабване се определя от количеството на храните, съдържащи нишесте (каши, хляб, картофи). Всяко растящо дете се нуждае от известно количество такива храни дори и когато се опитва да отслабне. Не е разумно даже и за дебелия човек да отслабва повече от половин килограм на седмица, освен ако не е под строг лекарски надзор.
ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ
601. Смущения в жлезите с вътрешна секреция. Съществуват няколко определени заболявания на жлезите с вътрешна секреция и има някои препарати, които оказват определено въздействие върху дейността на тези жлези. Например, когато щитовидната жлеза не отделя достатъчно секрет, физическото и умственото развитие на детето се забавя. То става лениво, има суха кожа, остра коса и груб глас. Лицето му може да изглежда подпухнало. (Недостатъчната секреция на щитовидната жлеза не предизвиква напълняване). Основната обмяна на веществата, т. е. скоростта на изгаряне на храните в организма, когато е в покой, е под нормата. Подходящи дози медикаменти от щитовидната жлеза предизвикват учудващо подобрение.
Някои хора, които са чели популярни статии върху жлезите с вътрешна секреция, смятат, че всеки нисък човек, всеки бавен ученик, всяко нервно момиче, всяко пълно момче с малки полови органи страдат от нарушени функции на жлезите с вътрешна секреция и могат да се излекуват с подходяща таблетка или инжекция. Този ентусиазъм не е оправдан от това, което е известно в науката до този момент. Болестите на жлезите с вътрешна секреция се проявяват с повече от един симптом.
В много случаи, когато момчето е малко пълно в годините преди пубертета, пенисът му изглежда по- малък, отколкото е в действителност, защото в сравнение с него бедрата му са много едри и подкожната мазнина може да скрива от неговата дължина. Повечето от тези момчета имат нормално полово развитие през пубертета и тогава много от тях отслабват (вж. точки 515 и 602).
Разбира се, всяко дете, чието телесно развитие се отклонява от нормите, което изглежда неинтелигентно, нервно или в някакво друго отношение се различава от връстниците си, трябва да бъде прегледано от компетентен лекар. Но ако лекарят открие, че стойката на детето е вродена или че психическото му състояние се дължи на неприятностите в неговото ежедневие, тогава всички усилия трябва да имат за цел да му се окаже помощ в това ежедневие, а не да се търсят чудотворни медицински средства.
СКРИТИ ТЕСТИКУЛИ (КРИПТОРХИЗЪМ)
602. Скрити тестикули. При някои новородени момчета единият или двата тестикула не са в скротума (торбичка, в която тестикулите обикновено се намират), а са някъде по-нагоре, в слабините или в коремната кухина. Повечето от тези скрити тестикули слизат надолу, в скротума, след раждането. При повечето от останалите момчета те слизат по време на пубертета, който започва средно на 13-годишна възраст. Има редки случаи, при които тестикулите не слизат сами, и при тях това се дължи на някаква пречка или
