скута ви. От това положение то не може лесно да се изплъзне и краката му не ви пречат. Сложете термометъра внимателно в ректума. Натиснете го леко навътре, като оставите термометъра сам да си намери посоката. Ако го държите здраво, той може
’ Термометър, с който се измерва температурата в устната кухина. Бел. ред.
да се опре до стената на червото и да причини на детето болка. След като термометърът влезе, не го дръжте за края, защото по този начин при раздвижване на бебето може да му причините болка. Вместо това сложете ръката си на седалището му, като леко придържате термометъра между показалеца и средния пръст, както се държи цигара. (Фиг 27).
Фиг. 27.
Може също да измерите ректалната температура, като сложите детето да легне на една страна с леко свити колена. По-трудно се намира ректумът, когато детето лежи по корем на леглото. Най-лошото положение, е, когато детето лежи по гръб. Трудно е да се доберете до задния проход и детето може неволно или нарочно да ви ритне по ръката.
След като детето навърши 1 година, от психична гледна точка е за предпочитане температурата да се мери под мишницата. Детето вече има представа за своето достойнство и сигурност. Можете да премерите температурата му, като сложите резервоарчето на термометъра под мишницата.
Отчитането на температурата е много лесно, след като свикнете. Въртете леко термометъра, докато видите живачното стълбче. Когато съобщите температурата на лекаря, добавете „под мишницата“ или „в ректума“. Казвам това, защото някои майки смятат, че температурата под мишницата е единствено вярната. Те измерват температурата в ректума и след това сами изчисляват каква трябва да бъде температурата под мишницата. Обикновено най-подходящото време за измерване на температурата е рано сутрин и късно след обяд.
Следващият въпрос е колко дни наред да се мери температурата. Ето един пример: Детето има силна простуда с температура. Лекарят идва редовно и кара майката да мери температурата два пъти на ден. Температурата спада, детето е в процес на оздравяване, но още има лека кашлица и хрема. При последния си преглед лекарят намира, че всичко върви добре, и казва на майката да пусне детето навън, след като хремата е спряла напълно. След 2 седмици майката се обажда на лекаря и му казва, че им е омръзнало да седят в къщи. Хремата и кашлицата са минали напълно преди 10 дни, детето изглежда добре и се храни добре, но всеки следобед вдига температура 37,5°C. Както обясних по-рано, у едно подвижно дете това може и да не е повишена температура, дължаща се на неразположение. Десетте дни без разходка и тревогата на майката са били напразни. Когато температурата е под 38°C в продължение на 2 дни, забравете за нея, освен ако лекарят не ви накара да продължите да я мерите или ако детето изглежда по- зле. Не свиквайте да мерите температурата на детето, когато е здраво.
607. До идването на лекаря. Между 1- и 5-годишна възраст децата могат да вдигнат температура до 40°C (и повече) както при простуда, ангина, грип, така и при по-тежки инфекциозни заболявания. От друга страна, температурата може да не превиши 38,2°C дори при сериозно заболяване. Затова само по температурата не трябва да съдите за състоянието на детето. Но ако детето не изглежда добре, повикайте лекар.
Ако в първия ден от боледуването на вашето дете температурата му е 40°C или повече и ако не можете веднага да се свържете с лекар дори и по телефона, добре е да свалите малко температурата с влажна разтривка и аспирин — една таблетка специален аспирин за кърмачета (0,1 г — 1/4 таблетка за възрастен) под една година; две таблетки (0,2 г — 1/2 таблетка за възрастен) между 1 и 5 години, (Пазете аспирина извън досега на детето.)
Целта на влажната разтривка е чрез търкане да се докара кръвта до повърхността на кожата, която се охлажда при изпаряване на водата от нея.
Съблечете детето и го завийте само с чаршаф или леко одеяло. Намокрете ръката си в легенче с вода. Извадете едната ръчичка и я разтрийте леко в продължение на 2 минути, като я намокрите отново, щом изсъхне. След това отново я поставете под чаршафа. По същия начин разтрийте другата ръка, краката, гърдите, гърба. След половин час отново премерете температурата и ако не е под 40°C, разтрийте детето отново. Докато дойде лекарят, вие трябва да се стремите да поддържате температурата под 40°C, защото малкото дете, което изведнъж вдигне висока температура в първия ден от болестта, може да получи втрисане, а даже и гърч (вж. т. 700). Когато детето има висока температура и е зачервено, завийте го леко, при обикновена стайна температура може само с чаршаф. Температурата не може да спадне, ако е много завито. Естествено, ако му е студено, трябва да го завиете по-добре.
Много родители считат, че е опасна самата температура и искат да я свалят даже и да не е висока. Но температурата не е болест. Температурата е един от начините на организма да преодолее инфекцията. Промените в температурата дават възможност да се следи ходът на болестта. В някои случаи лекарят иска да свали температурата, защото тя пречи на съня на детето или го изтощава. В други случаи той не й обръща внимание, а насочва вниманието си към борбата с инфекцията.
КАК СЕ ДАВАТ ЛЕКАРСТВА И КАК СЕ ПРАВИ КЛИЗМА
608. Как трябва да се дават лекарствата. Понякога е доста трудно да се даде лекарство на детето. Първото правило е да му се даде лекарството съвсем делово, някак между другото, като че и през ум не ви минава, че то може да откаже да го вземе. Ако започнете да му го давате неуверено или с много обяснения, детето ще разбере, че от него се очаква да откаже да вземе лекарството. Когато слагате лъжицата в устата му, говорете за нещо друго. Повечето малки деца отварят уста автоматично, като птичета в гнездо.
Неразтворими таблетки могат да се счукат и смесят с някоя вкусна храна, например с ябълково пюре. Размесете лекарството в една лъжичка ябълково пюре, защото детето може и да не изяде повече. Горчиви хапчета могат да се дават в лъжичка захарна вода, мед или сладко. Капки и мехлеми за очите могат понякога да се слагат по време на сън.
Когато давате лекарството с някаква течност, по-добре е това да бъде течност, която детето пие рядко (напр. гроздов сок или сок от сливи). Ако от лекарството, което сте прибавили към млякото или например към портокаловия сок, те добият странен вкус, детето може с месеци да гледа подозрително на тях.
609. Не започвайте да давате лекарства без лекарско предписание и не продължавайте да ги давате без неговите указания. Ето някои примери, които ще ви покажат защо не трябва да правите това. Едно дете имало кашлица при някакво простудно заболяване. Лекарят предписал сироп против кашлица. Два месеца по-късно детето започва пак да кашля. Майката отново взема от стария сироп, без да се съветва с лекаря. Сиропът като че ли помага в продължение на една седмица, но след това кашлицата се влошава и майката вика лекаря. Той веднага установява, че детето не е настинало, а има коклюш. Лекарят щеше да открие това една седмица по-рано, ако го бяха повикали. Детето щеше да бъде изолирано и нямаше безпричинно да излага на опасност много други деца.
Майка, която няколко пъти по един и същ начин е лекувала простудни заболявания, стомашно разстройство и главоболие започва да се чувствува специалист. Но нейният опит е ограничен. Тя няма знанията на лекар, за да може внимателно да обмисли диагнозата. За нея два различни случая с главоболие изглеждат еднакви. Но за лекаря те са различни и изискват различно лечение. Някои хора, лекувани от лекар със сулфамиден препарат или с антибиотик, се изкушават отново да го вземат при подобни признаци. Те смятат, че той дава чудесен резултат, лесно се приема и от миналия път те знаят неговата дозировка, тогава защо не?
Понякога при употреба на тези лекарства се получават тежки реакции — повишаване на температурата, изриви, анемия, кръвоизлив от бъбреците, запушване на пикочните канали. Тези усложнения за щастие са редки, но вероятността да се случат е по-голяма, ако лекарствата се използуват често и неправилно. Ето защо те трябва да се дават само тогава, когато лекарят реши, че опасността от болестта и вероятната полза от лекарството са по-големи, отколкото рискът при лечението.
Слабителните средства не трябва да се използуват в никакъв случай (особено при болки в корема), без да се съветвате с лекар. Някои хора имат погрешната представа, че честа причина за коремните болки е запекът, и искат най-напред да дадат слабително средство. Причините за болките в корема са многобройни (вж. т. 689–691). Някои от тях, като апендицит и чревна непроходимост, се влошават от слабителното средство. И тъй като вие не можете да бъдете сигурни в причината за коремните болки у вашето дете,
