опасно е да му се дава слабително средство.
610. Клизми и супозитории. Когато детето изведнъж получи запек, особено ако е болно, лекарите понякога предписват клизма или супозитории. По време на някои болести тези средства са по-безопасни от слабителните, приемани вътрешно, защото те не предизвикват повръщане и не дразнят тънките черва. Лекарят може да предпише клизма за облекчаване на болките, причинени от газове, както при колики през първите 3 месеца след раждането или след операция.
Родителят не трябва да прави клизма или да слага на детето супозиторий при запек, при заболяване или при болки, докато лекарят не е поставил диагноза и не е предписал лечение. Особено важно е при склонност към запек да не се прибягва редовно до клизма и супозитории, защото те насочват мислите на детето към ануса и червата му.
При запек супозиторият се поставя навътре в задния проход, където се разтваря. Той съдържа леко дразнещо вещество, което привлича влагата и стимулира ходенето по голяма нужда. Понякога ходенето по нужда у бебето може да се стимулира, като се сложи в ануса му намазан с вазелин или с крем термометър и се подържи две минути. Прибягвайте към този начин само по лекарски съвет. Ако го използувате постоянно при запек или при приучване към ходене в гърне, могат да се получат нежелателни резултати.
Лекарят ще ви каже как да приготвяте клизмата. Сапунена клизма се прави, като се бърка парче мек тоалетен сапун във водата, докато тя леко помътнее. Сапунената клизма малко дразни червата и затова не се назначава за кърмачетата. Клизмата може да се приготви с половин чаена лъжичка сол или с една лъжичка сода за хляб, прибавена към четвърт литър вода с температура около 37°C. Количеството вода за малко бебе е 120 г, за едногодишно 240 г, за петгодишно — 500 г.
Поставете мушама на леглото и я покрийте с кърпа. Поставете детето върху нея легнало на една страна с вдигнати нагоре крака. Гърнето трябва да ви е под ръка.
За деца в кърмаческата и ранната възраст е най-подходящо да използувате гумено балонче. Напълнете го така, че да не остава въздух. Намажете наконечника с вазелин, крем или сапун; внимателно го вкарайте на 3 до 5 см. Бавно стискайте балончето. Колкото по-бавно вкарвате водата, толкова по-малка е вероятността да е неприятно на бебето и да изхвърли наконечника. Червото се свива и отпуска на вълни. Ако почувствувате по-силна съпротива, по-добре почакайте, докато „подаде“, вместо да стискате балончето по-силно. Но бебето е готово да изхвърли всичко, което почувствува вътре в ануса си, така че вие можете да не успеете да вкарате много вода.
След като извадите наконечника, стиснете седалището на детето, за да може водата да се задържи няколко минути и да се размекнат изпражненията. Ако водата не излезе до 15–20 минути или ако заедно с нея не излязат много изпражнения, можете да повторите клизмата. Няма опасност от това, че водата е останала вътре.
При по-голямото дете, което има желание да помогне, можете да използувате иригатор (съд за води, от който излиза гумен маркуч, завършващ с твърд гумен наконечник). Не дръжте съда по-високо от 30 до 60 см над нивото на ректума (височината определя налягането). Най-ниското ниво, при което водата бавно влиза, предизвиква най-малко неприятни усещания и дава най-добри резултати.
ГРИЖИ ЗА БОЛНОТО ДЕТЕ
611. То лесно може да се разглези. Когато едно дете е наистина болно, вие сте склонни да му отделяте специални грижи и внимание не само от практически медицински съображения, но и защото ви е жал за него. Вие нямате нищо против често да му приготвяте питиета и храни и даже да оставите настрана питието, което не иска, и веднага да му направите друго. Вие с радост му купувате нови играчки, за да е щастливо и спокойно. Вие често и съчувствено го питате как е.
Детето бързо свиква с това ново положение в къщи. Ако болестта го прави раздразнително, то по цял ден може да вика майка си и да я тероризира.
За щастие поне 90% от детските болести минават за няколко дни. Щом майката престане да се тревожи, тя престава да задоволява и капризите на детето. След 2 дни, изпълнени с дребни сблъсквания, всичко се нормализира.
Но ако детето се разболее за по-дълго или болестта заплашва да се повтори и ако родителите лесно изпадат в паника, атмосферата на прекалена загриженост може да се отрази зле върху психиката му. Детето възприема загрижеността на околните и може да поиска да се налага. Ако е прекалено деликатно, за да прави това, то просто може да стане раздразнително и лесно възбудимо, като разглезен актьор. То лесно се научава да изпитва удоволствие от това, че е болно и че го съжалявате. Неговият стремеж към самостоятелност отслабва като мускул, който малко се използува.
612. Осигурете занимания на детето и не му позволявайте да капризничи. Разумно е родителите да нормализират живота около болното дете възможно най-скоро. На практика се имат пред вид някои дребни неща, като да влизате при него с дружелюбен и спокоен, а не разтревожен израз на лицето; да го питате как е с тон, който не допуска отрицателен отговор, и да го питате само веднъж на ден. Когато от опит разберете какво му се яде, сервирайте го непринудено. Не го питайте плахо дали му харесва, нито пък го хвалете прекомерно за това, че е хапнало малко. Избягвайте да го насилвате, освен ако лекарят не сметне това за необходимо. Апетитът на болното дете се разваля от насилване по-бързо, отколкото у здравото.
Когато скача в леглото, по-добре му кажете да стои мирно, за да оздравее по-скоро, отколкото да го предупреждавате, че болестта му може да се влоши. Още по-добре е по-малко да разговаряте с него на тази тема и да се постараете да намерите някое друго занимание за детето.
Ако ще купувате нови играчки, потърсете такива, които ще го накарат да се занимава без вашата помощ и да използува своето въображение (напр. кубчета, строителен материал, принадлежности за шев или бродиране, нанизване на маниста, рисуване, моделиране, събиране на марки! (фиг. 28). Такива занимания задържат вниманието му задълго, докато другите красиви играчки бързо му омръзват и само изострят апетита му за нови подаръци. Давайте новите играчки една по една. Съществуват и много други занимания, като изрязване на картинки от стари списания, правене на албум от изрезки, шиене, дялане, правене на ферма, град или кукленска къща от картон и лепило.
Ако се налага детето да лежи по-дълго време, но състоянието му е достатъчно добро, осигурете му учител или някой член от семейството, който да започне да го занимава с уроците му всеки ден по един час.
Както всеки човек и детето понякога иска компания. Вие можете да вземете участие в някои от неговите занимания или да му четете. Но ако то иска все повече и повече внимание, не влизайте в пререкания и не правете пазарлъци. Нека то да знае кога точно ще бъдете при него и кога ще бъдете заети другаде. Ако болестта му не е заразна и ако лекарят позволява, редовно канете други деца да играят и да се хранят заедно с него.
С една дума, при дадени обстоятелства детето трябва да води колкото се може по-нормален живот, като се очаква от него прилично държание към останалите членове от семейството, като избягвате обезпокоените погледи, тревожните разговори и мисли.
АКО НА ДЕТЕТО ПРЕДСТОИ ДА ПОСТЪПИ В БОЛНИЦА
613. Как да му помогнем. Трудно е да се препоръча най-подходящият начин за завеждане и настаняване на детето в болница. Обикновено това е свързано със заболяване или риск, които тревожат родителите.
Между 1 и 3 години детето най-трудно преживява раздялата с родителите. Когато остане само след настаняването му в болницата и след всяко посещение, то изпитва чувството, че ги е загубило завинаги. Между посещенията то се чувствува потиснато. Когато родителите дойдат да го видят, то изразява своя мълчалив упрек с отказ да ги поздрави отначало.
След 3-годишна възраст детето повече се страхува от това, което ще му се случи, страхува се от болка, изпитва страх от неприятни за него манипулации. Не е правилно родителите да обещаят, че в болницата всичко ще върви по мед и масло, защото, ако му се случи нещо неприятно, детето губи доверие у родителите си. От друга страна, ако му се каже всичко неприятно, което би могло да му се случи, то ще
