вследствие на високата температура детето може да получи гърч. Температурата спада изведнъж и по това време тялото се покрива с плосък розов изрив, подобен на изрива при морбили. На този етап детето вече не изглежда болно, но може да се чувствува разкършено. След два дни изривът изчезва; усложнения не се наблюдават.
ВАРИЦЕЛА, КОКЛЮШ, ЗАУШКА
666. Варицела (лещенка). Първият признак на варицелата обикновено са няколко характерни пъпчици по тялото и лицето. Те са изпъкнали над нивото на кожата, на върха на някои от тях има жълто мехурче, пълно с течност. Основата на пъпчиците и заобикалящата ги кожа са зачервени. След няколко часа малките мехурчета се пукат и на тяхно място се образува коричка. За да постави диагнозата, лекарят търси пъпка с мехурче сред вече засъхналите. Нови пъпчици продължават да излизат в продължение на 3–4 дни.
В деня преди появяването на пъпките по-голямото дете или възрастният може да се чувствува неразположен или да има главоболие, но малкото дете обикновено няма такива оплаквания. Обикновено в началото температурата не е повишена, но през следващите 1–2 дни може да се повиши. Някои деца изобщо не се чувствуват болни и не повишават температура над 38°C. Други деца се чувствуват неразположени и имат висока температура. Пъпките обикновено причиняват сърбеж.
Ако детето ви се изрине, има температура или се чувствува неразположено, трябва да повикате лекар, за да постави диагноза. (Варицелата напр. може да се обърка с вариола и с някои други болести.) Докато излизат нови пъпки, детето обикновено се оставя на легло. Сърбежът може да се облекчи, като се слага детето за 10 минути 3 пъти на ден във вана с топла вода, в която е разтворена сода за хляб (една чаша за малка вана, две чаши за голяма). Не премахвайте коричките. Единственото често срещано усложнение е гнойната инфекция на кожата;
инфектирането на пъпките става при разчесване. За да се избегне инфектирането, измивайте ръцете на детето три пъти на ден със сапун и изрязвайте ноктите му.
Варицелата обикновено се развива между 11-ия и 19-ия ден след контакт с болно. Обикновеното правило е да се пусне детето да излиза навън и да тръгне на училище една седмица след започването на болестта или два дни след появяването на последната пъпка. Сухите корички не са заразни и не трябва да бъдат причина да се държи детето в карантина. Обаче някои училища настояват детето да не посещава занятия, докато не паднат всички корички.
667. Коклюш. През първата седмица на заболяването нищо не подсказва, че се касае за коклюш. Налице са признаци на обикновено простудно заболяване с лека хрема и суха кашлица. Към края на седмицата майката обикновено счита, че простудата е преминала и изпраща детето на училище. „Само малко сухо покашляше“, ще каже тя. Едва през втората седмица се пораждат първите съмнения. Детето започва продължително да кашля през нощта. То кашля по 8–10 пъти на един дъх. Някоя вечер след дълго кашляне детето се задавя и повръща. Или може би след продължително закашляне си поема дъх с един много характерен за коклюша звук. Днес, когато всички деца се ваксинират срещу коклюш, много от случаите не стигат до този етап на продължително кашляне и специфично поемане на дъх, а при някои дори няма и повръщане. Тогава диагнозата се базира върху характера на кашлицата през втората седмица (продължително кашляне без поемане на дъх) и на факта, че има и други заболявания от коклюш в околността.
Никога не трябва да правите прибързано заключение, че детето ви има коклюш, ако то има силна кашлица през първите няколко дни на едно простудно заболяване. Впрочем именно силната кашлица в началото на простудното заболяване показва, че това не може да бъде коклюш.
Коклюшът продължава със седмици. Обикновено периодът на силната кашлица е 4 седмици, а при тежки случаи — 2–3 месеца. Ето защо, ако една суха кашлица продължи около месец, лекарят допуска, че детето може да има коклюш.
При съмнителни случаи могат да се направят две лабораторни изследвания, които помагат при поставяне на диагнозата. При първото лекарят кара детето да кашля върху специален желатин, в който лесно се развиват причинителите на коклюша. Ако се открият бацили, тогава лекарят е сигурен, че се касае за коклюш. Но ако не се открият бацили, това не доказва, че не се касае за коклюш. Това изследване е най-сигурно през първата и втората седмица на заболяването. Изследва се и кръвната картина. В някои случаи, особено през третата и четвъртата седмица, резултатите са категорични. В други случаи резултатът може да бъде отрицателен.
Коклюшът може да бъде сериозна болест, особено у дете под двегодишна възраст. Това е болест, от която трябва да се пазите като от чума, ако имате бебе. Главна опасност за тази възраст са общото изтощение и пневмонията.
Лекарят ще предпише лечение въз основа на възрастта на детето и тежестта на случая. Лекарства против кашлица се използуват винаги, но често пъти те не оказват особено влияние. Прохладният въздух, действува добре при повечето случаи, но естествено детето трябва да се пази от силно охлаждане. На по- яките деца понякога им разрешават да играят навън през цялото времетраене на болестта, стига да нямат температура. Естествено те не трябва да играят с други деца. При някои деца пристъпите от кашлица намаляват, ако детето остане в леглото. Ако децата повръщат, по-добре е да се хранят по-малко, но по- често. Най-подходящото време за хранене е веднага след повръщане, защото обикновено минава известно време, преди детето да получи следващия пристъп от кашлица. Ако бинтовате стегнато корема, може да облекчите изтощените коремни мускули.
Тъй като понякога коклюшът е сериозна болест, особено у кърмачетата и малките деца, от голямо значение е при най-малко съмнение веднага да се повика лекар. Има две главни причини за това: да се установи диагнозата, ако това е възможно, и да се предпише правилно лечение. Налага се специално лечение, което е от голяма полза за бебетата.
Съществуват различни разпореждания във връзка с карантината. Обикновено детето се държи в къщи 5 седмици от началото на заболяването и докато престане да повръща. Заразността на коклюша не престава изведнъж след определен брой седмици. Тя намалява постепенно, по-бързо при леките случаи Що се отнася до семейството, може да считате, че детето вече не представлява опасност за другите, когато в продължение на 2 седмици кашлицата му значително се е подобрила. Коклюшът се развива между 5-ия и 14 -ия ден след контакта с болни. Ако едно кърмаче, което още не е ваксинирано срещу коклюш, е било в контакт с болен, то може да бъде предпазено от заболяване или да го прекара по-леко, ако му се инжектира серум.
668. Заушка. Заушката е болест главно на слюнчените жлези, най-често на околоушните жлези, разположени във вдлъбнатината под долната месеста част на ухото. Първоначално жлезите изпълват тази вдлъбнатина, а след това се подува цялата страна. Отокът измества месестата част на ухото нагоре. Ако опипате
’ У нас се изисква 30-дневна изолация в дома, считана от началото на заболяването, или 20 дни от започването на характерните кашлични пристъпи. Бел. ред.
Може да се инжектира гама-глобулин от хиперимунен човешки серум или да се даде с профилактична цел широкоспектърен антибиотик. Бел. ред.
с пръсти задната част на челюстта, ще почувствувате, че твърдата подутина обхваща и част от нея.
Когато у детето забележите оток отстрани на врата, винаги възниква въпросът, дали това не е заушка (специфично възпаление на околоушните слюнчени жлези) или е едно от редките заболявания на околоушната жлеза (което може неколкократно да се повтаря), или пък е обикновено увеличение на лимфен възел (един от страничните шийни лимфни възли). Лимфните възли, които понякога се подуват след ангина, са разположени по-ниско на шията и отокът не преминава върху челюстта.
Когато малкото дете се разболее от заушка, отокът под ушите е първото нещо, което се забелязва. По- голямото дете може да се оплаква от болки около ушите и в гърлото един-два дни преди появата на отока, особено при гълтане и дъвкане. Детето може да чувствува общо неразположение. Обикновено отначало температурата не е висока, но може да се повиши на втория или третия ден. Най-често отокът започва от едната страна, но след 1–2 дни обхваща и другата. Понякога другата страна се подува след седмица или повече, но разбира се, има и случаи, при които тя изобщо не се подува. Освен околоушните има и други
