възстановяват напълно, значително се подобряват.
’ У нас се прилага ваксинация през устата с много ефикасната жива ваксина на Сейбин — вж. т. 340. Бел. ред.
Ако детето има парализа след преминаването на острия стадий, от жизнено значение е да бъде непрекъснато под наблюдението на компетентен лекар. При лечение на болния крайник много са факторите, от които зависи получаването на максимален резултат. Лекарят преценява на всеки етап как да се помогне на болното; общи правила няма. При остатъчна парализа чрез редица изкусни операции може да се увеличи подвижността на крайника и да се предотврати неговата деформация.
КАРАНТИНА
672. Карантина или изолация при заразни болести. Като общо правило добре е заразно болното дете да няма контакт с никой друг от семейството освен с човека, който се грижи за него. Целта на тази мярка е преди всичко да се предпазят другите възрастни или деца, които не са прекарали тази болест. Ако другите ви деца са били в контакт с болния, преди да сте знаели за болестта, те сигурно вече са се заразили, но все пак е по-добре да бъдат отделени, за да не се излагат на риск. Освен това, ако общуват с болния, те могат да станат бацило-носители и да пренесат заразата на други хора извън дома. Наистина при такива заболявания като заушка, варицела и коклюш, опасността да се пренесе инфекцията от здрав човек е незначителна, въпреки че това понякога се случва през първия половин час след контакт с болния. При скарлатината е от по-голямо значение само един възрастен да влиза при болното дете, защото стрептококите, които я причиняват, могат да живеят в гърлото на човека по-дълъг период от време. Колкото по-малко хора получават стрептококи от болното дете, толкова по-малка е вероятността да се разпространи скарлатината. Друга причина за изолирането на болното дете е то да бъде предпазено от нови бактерии, които биха усложнили болестта му
Как се поддържа добра карантина? Детето се държи в отделна стая и никой не влиза в нея освен тази, която се грижи за него. Когато влиза при болното дете, тя трябва да облича престилка, която винаги трябва да стои в стаята. По този начин тя предпазва дрехите си от попадане на бактерии по тях.
На излизане от стаята тя трябва да си съблече престилката и да измива ръцете си. Всички прибори трябва да се занасят до кухнята в съд, в който да се изваряват, преди да се пипат, мият или смесят с останалите прибори.
В случаи на скарлатина, дифтерия и някои други тежки заболявания се предприемат и допълнителни предпазни мерки от страна на здравните органи.
При нито една от заразните болести възрастните в семейството не са ограничени да излизат или да ходят на работа с изключение на тези, които са учители или манипулират с храни. Разбира се, вие трябва да сте разумни и да не посещавате семейства с деца, които са предразположени към заразни болести. Ако вие се държите на разстояние от децата, практически възможността за предаване на инфекция е равна на нула. Разбира се, вие няма да бъдете желан гост, ако майката се безпокои и ако детето ви е болно от болест като заушка — опасна за мъжете, коклюш — за бебетата, или пък скарлатина. Ако някой от семейството й се разболее, макар и след една година, тя ще обвини вас. От друга страна, ако болестта е морбили, варицела или рубеола, които не са толкова опасни, ако вие сте я прекарали и вашата приятелка не се страхува да ви покани вечер когато децата й са си легнали, не се двоумете да отидете.
На другите деца в семейството, които са прекарали въпросната болест, винаги се разрешава да ходят на училище през време на карантина, ако това е една от по-малко сериозните болести. Правилата за братята и сестрите на болното от скарлатина, дифтерия, менингит, детски паралич и т. н. са по-строги. Правилата за останалите деца в семейството, които не са прекарали болестта, са различни в различните страни. Заради другите деца и за да е спокойна съвестта ви, не пускайте при вашето дете други малки деца, ако то е болно.
ТУБЕРКУЛОЗА
673. Туберкулозата се проявява различно при кърмачетата, по-големите деца и възрастните. Повечето хора си представят туберкулозата такава, каквато се проявява у възрастния. В дроба се образува затъмнение или каверна и това предизвиква симптоми като умора, загуба на апетит и на тегло, повишена температура, кашлица с храчки. Туберкулозата при децата обикновено протича по друг начин. До двегодишна възраст устойчивостта на детето не е много голяма и съществува по-голяма вероятност инфекцията да се разсее и по другите части на тялото. Ето защо никога не трябва да излагате едно кърмаче на опасност и трябва да го пазите от туберкулозно болен, освен ако лекарят и рентгенологично изследване гарантират, че той е напълно излекуван. По тази причина всеки член от семейството с хронична кашлица трябва да бъде прегледан от лекар и из следван на рентген. Така трябва да постъпите и когато при вас постъпва нова домашна помощница или детегледачка.
У по-големите деца туберкулозната инфекция се среща доста често, но обикновено протича по-леко. Това не дава основание да гледате леко на нея или да излагате детето на риск, като му разрешавате да общува с болни от туберкулоза. Туберкулиновите тестове показват, че в някои градове почти 50% от децата са прекарали лека туберкулозна инфекция до 10-годишна възраст. Повечето от тези случаи са били толкова леки, че болестта е преминала незабелязано. Рентгеновият преглед показва само малък белег на оздравялото място в дроба или в лимфните възли в белодробния хилус.
Понякога обаче детската туберкулоза е достатъчно активна, за да предизвика такива симптоми като повишение на температурата, липса на апетит, бледост, раздразнителност, умора, а може би и кашлица. Туберкулозната инфекция може да се локализира в костите и в шийните лимфни възли, но най-често засяга белия дроб и лимфните възли в белодробния хилус. В повечето случаи от активна туберкулоза при добри грижи оздравяването настъпва постепенно за 1 или 2 години. Правилното лечение със специални лекарства подпомага оздравяването и предотвратява разсейването на инфекцията.
Към пубертета детето е застрашено да заболее от по-тежка туберкулоза, каквато е тя у възрастните. Това трябва да се има пред вид, когато един юноша или младеж се чувствува изтощен, изморен и загуби апетит или спада на тегло независимо от това, дали има или няма кашлица.
674. Туберкулинов тест. Няколко седмици, след като туберкулозните бактерии проникнат в организма на даден човек, той става чувствителен към тях. Ако след това лекарят инжектира в кожата капка туберкулин (направен от убити туберкулозни бактерии), на мястото кожата се зачервява. Това е положителна реакция на туберкулиновата проба. (Съществува и друг метод, при който туберкулинът се поставя на кожата с малка превръзка без инжекция.) Зачервяването показва, че организмът вече е бил в контакт с туберкулозни бактерии и сега реагира срещу тях. Ако не се появи зачервяване, това показва, че в организма не са попаднали туберкулозни бактерии. Общо взето, ако човек някога е прекарал туберкулоза, той цял живот ще дава положителна реакция на туберкулин, въпреки че отдавна е оздравял.
Туберкулиновата проба се прави като рутинно изследване, когато детето за първи път се преглежда от лекар или постъпва в болница, а също така, когато детето не е добре, има хроническа кашлица или когато в семейството се открие болен от туберкулоза.
Ако при туберкулиновата проба вашето дете някога даде положителна реакция (което е твърде възможно, като имате предвид колко много деца реагират положително), не трябва да се разстройвате, тъй като повечето случаи, открити у по-големи деца, са или вече оздравели, или при добри грижи постепенно ще оздравеят. От друга страна, предпазните мерки не трябва да се пренебрегват.
Преди всичко е необходимо детето да бъде прегледано от лекар. Много важно е рентгеновото изследване на белия дроб, за да се види дали има активна инфекция или следи от заздравели белези. Понякога лекарят назначава и други изследвания: рентгеново изследване на други части на тялото, промивка на стомаха, за да се види дали в погълнатите храчки няма туберкулозни бактерии, измерване на температурата в продължение на определен период. Ако лекарят се убеди, че инфекцията е напълно преминала, той може да препоръча на детето да води съвсем нормален живот. Но за по-голяма сигурност лекарят ще иска да се правят периодични рентгенови прегледи. Той също ще ви посъветва по възможност за няколко години да предпазвате детето от морбили и от коклюш, защото тези болести понякога отново събуждат наскоро излекуваната туберкулоза.
