слюнчени жлези и заушката може да се разпространи и върху тях. Понякога човек може да получи направо някое от усложненията на заушката, без да е имало оток на нито една от слюнчените жлези.
Лекият оток при заушка може да премине за 3–4 дни. Подуването средно трае от 7 до 10 дни. У мъже и момчета в пубертета заушката може да засегне и тестикулите. Обикновено се засяга само единият тестикул. Но даже и двата да се възпалят, това рядко причинява безплодие (неспособност за създаване на поколение). За предпочитане е момчетата да прекарат заушка преди пубертета и някои лекари препоръчват умишлено заразяване. Юношите и мъжете трябва да се пазят от заразяване. Понякога заушката предизвиква менингит. Детето има висока температура, вратът му е схванат и то бълнува. Обикновено това състояние не е опасно. Възпалението на панкреатичната жлеза в коремната кухина при заушка може да предизвика силни болки в корема и повръщане.
Заушката е заразна болест, която според някои лекари и според мен може да се прекара и втори път, така че не се излагайте ненужно на заразата. Фактът, че човек е преболедувал със засягане и на двете страни, не променя нещата; той може отново да се зарази. При подозрение за заушка трябва да повикате лекар. Важно е да се постави точна диагноза. Ако се окаже подут лимфен възел, лечението е съвсем различно.
Детето обикновено се оставя на легло до преминаването на отока. По време на заушка някои хора не понасят кисели храни, като лимонов сок (това е болезнено за възпалените жлези), но на други това не е неприятно.
Заболяването се проявява 2 до 3 седмици след контакт с болен.
СКАРЛАТИНА, ДИФТЕРИЯ, ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ
669. Скарлатина. Скарлатината обикновено започва с някои от следните симптоми: ангина, повръщане, повишена температура, главоболие. Изривът обикновено се появява 1–2 дни по-късно. Той започва от топлите влажни части на тялото: от двете страни на гръдния кош, слабините и гърба (ако детето лежи). Отдалеч изривът изглежда като равномерно зачервяване на кожата, но ако се погледне отблизо, може да се види, че се състои от малки червени точици по зачервената кожа. Изривът може да се разпространи по цялото тяло и по бузите, но областта около устата остава бледа. Гърлото се зачервява — понякога става огнено червено, а след това обикновено се зачервява и езикът, най-напред по краищата. Ако детето има висока температура и ангина, трябва да повикате лекар.
В днешно време Скарлатината не протича така тежко, както в миналото. Тя не се предизвиква от специфичен причинител както заушката, а от обикновените стрептококи, които у други хора предизвикват ангина, възпаление на лимфните възли или гноен отит. Скарлатината е просто една форма на стрептококовата инфекция, която се проявява най-често между 2- и 8-годишна възраст. В миналото, преди да се знае, че това е стрептококова инфекция, хората много се страхуваха от Скарлатината, защото тя избухваше на различни, отдалечени едно от друго места и през големи интервали от време. Смятайки, че инфекцията се предава само от болен от скарлатина, хората можеха да обвинят като преносител на зараза някоя играчка, с която преди години е играло някое болно от скарлатина дете. Сега ние знаем, че разболялото се от скарлатина дете може да се е заразило от някой човек с ангина или от някой носител на стрептококи.
Скарлатината трябва незабавно и внимателно да се лекува с някое от съвременните лекарства, които скъсяват болестта и до голяма степен намаляват опасността от усложнения. Най-честите усложнения са: възпаление на ушите, на шийните лимфни възли, нефрит (при който се появява кръв в урината), ревматизъм. Предполага се, че охлаждането предразполага към усложнения. Те могат да се появят по всяко време на болестта, но най-често се явяват 10–15 дни след спадане на температурата, когато детето изглежда вече напълно здраво. Ето защо болното от скарлатина трябва да се наблюдава внимателно в продължение на 3 седмици. Детето трябва редовно да се преглежда и трябва да поддържате постоянен контакт с лекаря, докато напълно оздравее. Съобщавайте незабавно всички нови симптоми, като болки в ушите, подуване на шията, червена или намалена по количество урина, болки и подуване на ставите или ново повишаване на температурата.
Въпреки че Скарлатината може лесно да се разпространи в някое детско заведение, в обикновеното училище тази опасност не е така голяма. Не трябва да се безпокоите, ако в класа на вашето дете има случаи на заболяване от скарлатина. Малко е вероятността детето да се зарази. Болестта обикновено се развива една седмица след контакта.
Правилата за карантината са различни в различните страни.
670. Дифтерията е тежка болест, но тя може да се предотврати. Ако в кърмаческата възраст детето бъде ваксинирано с три поредни инжекции, реваксинирано на една година и след това всеки три години, практически не съществува опасност да се разболее. Дифтерията започва с общо неразположение, възпалено гърло и температура. По сливиците се образуват мръсно бели налепи, които могат да обхванат и цялото гърло. Понякога заболяването започва от ларинкса, придружено с пресипналост и остра кашлица. Дишането става затруднено. Впрочем веднага трябва да повикате лекар, ако детето има възпалено гърло и температура или ако получи симптоми на круп. При всеки съмнителен случай лечението се заключава в незабавна употреба на серум заедно с други лекарства. Болестта се развива една седмица след контакт.
671. Детски паралич. При всяко разболяване на детето през лятото и ранната есен, когато избухват повечето епидемии от детски паралич, родителите са склонни да мислят за тази болест. Както много други инфекции тя започва с общо неразположение, температура и главоболие. Може да има и повръщане, запек или лека диария. Но ако вашето дете има всички тези симптоми и дори болки в краката, погрешно е да правите прибързани заключения. Има голяма вероятност това да е просто грип или ангина. Разбира се, при всички случаи вие трябва да повикате лекар. Ако той не може веднага да дойде, можете да се успокоите по следния начин
’ У нас болните от скарлатина се изолират в дома за 14 дни от деня на заболяването, а при откритите след 5-ия ден — до завършване на 5-дневното •задължително лечение с пеницилин. На изолация в болницата подлежат всички тежки и усложнени случаи. Бел. ред.
Ако детето може да си сложи главата между коленете или може да наведе главата си напред, така че брадата му да опре в гърдите, по всяка вероятност то не е болно от детски паралич (даже и да не може да направи тези неща, това не доказва със сигурност, че е болно от тази болест) .
Когато в даден район на страната има случаи от детски паралич, родителите с безпокойство питат доколко е необходимо да ограничават децата си. Но вашият лекар най-добре познава местните условия и може да ви даде най-подходящия съвет. Няма смисъл да изпадате в паника и напълно да изолирате децата от всякакъв контакт с хора. Ако наоколо има случаи от детски паралич, разумно е да държите децата настрана от много хора, събрани на едно място, особено на закрито, като в магазини, кина; не пускайте детето в плувен басейн, тъй като в него се къпят много хора. От друга страна, въз основа на това, което вече знаем за заболяването, не е правилно да се изолира детето от всичките му приятелчета. Ако толкова много го пазите, това би означавало никога да не го пускате да излиза от къщи. Лекарите предполагат, че силното охлаждане и преумората предразполагат човека към заболяване. Но в същност здравият разум налага винаги да се пазим от тях. Най-честа причина за силно охлаждане през лятото е прекомерното къпане. Детето трябва да излезе от водата, преди да е започнало да променя цвета си и преди да му затракат зъбите.
Ваксината на Солк, която е направена от вируса на полиомиелита е от голямо значение за изработване у детето на устойчивост към параличната форма на болестта. Ваксината стимулира организма към изработване на собствена противоинфекционна защита, но това става в продължение на няколко седмици. Тя не може да помогне бързо, ако детето вече е било в контакт с болен. От друга страна, гама-глобулинът, който се получава от кръвта на възрастни хора, които имат известна защита срещу тази болест, може да осигури частична защита за няколко седмици. Неговото действие е ограничено, защото детето не си е изработило тази защита само.
Все още не е известен начин за преустановяване на инфекцията у заболелия вече пациент. От друга страна, повечето деца, заболели от полиомиелит, изобщо не получават паралич. Голяма част от децата, които получават парализа, след известно време се възстановяват напълно. Повечето от децата, които не се
