Детето не е лъжец по природа. Когато редовно лъже, това означава, че то е много потиснато от нещо. Ако не върви добре в училище и лъже за това, то не го прави, защото му е все едно. Лъжите му показват, че това го засяга. Уроците ли са много трудни? Дали е объркано от други грижи и не може да се съсредоточи? Много ли са взискателни родителите? С помощта на учителя, училищния психолог или психиатър (т. 570) трябва да се открие причината. Не се преструвайте, че детето е успяло да ви измами. Можете внимателно да му кажете: „Не трябва да ме лъжеш. Кажи какво има, за да видим какво можем да направим“. Но то няма да може веднага да ви каже, защото и то самото няма да знае какво има. Даже и да знае, то няма веднага да каже. Нужно е време и разбиране.
СТРАХОВЕТЕ ВЪВ ВЪЗРАСТТА ОТ 3 ДО 5 ГОДИНИ
514. Въображаемите тревоги са чести на тази възраст. В предишни точки ние видяхме, че тревогите са различни в различните възрасти. Към 3-4-годишна възраст често се появяват нови страхове: страх от тъмнина, от кучета, от пожарни коли, от смърт, от инвалиди. Въображението на детето се е развило до такава степен, че то може да се постави на мястото на другиго и да си представи опасности, които в действителност не са го сполетявали. Неговото любопитство се насочва във всички посоки. Детето не само иска да знае причината за всичко, но и каква връзка има между него и тези неща. То дочува нещо за смърт. Веднага то иска да знае какво е смъртта и щом добие смътна представа, пита: „И аз ли ще умра?“
Тези страхове са по-чест и у деца, които са станали нервни вследствие разправиите, свързани с храненето или с приучването към ходене в гърне, у деца, чието въображение е изострено от страшни приказки или пък вследствие прекалено много предупреждения, деца, които не са имали достатъчно възможност да развият своята самостоятелност и общителност, деца, които са били под силната опека на своите родители (т. 497). Натрупаното у детето безпокойство в течение на неговия кратък живот сега с помощта на развитото въображение като че ли кристализира в определен страх. Не искам да кажа, че у всички деца страховете се появяват в резултат на неправилно възпитание. Струва ми се, че някои деца се раждат по-чувствителни от други и че всички деца независимо от грижите за тяхното отглеждане и възпитание понякога се страхуват от нещо. Прочетете т. 507 за чувствата на децата към родителите.
Ако вашето дете започне да се страхува от тъмнината, опитайте се да го успокоите, но не с думи, а по- скоро с вашето поведение. Не му се смейте, не бъдете нетърпеливи и се опитайте да го освободите от страха му по пътя на убеждението. Ако то поиска, оставете го да говори за това (малко деца правят това). Дайте му да почувствува, че вие искате да го разберете, но че вие сте убедени, че нищо лошо няма да му се случи. В този период трябва да сте по-ласкави към него и да го успокоявате, че много го обичате и винаги ще го защищавате. Естествено никога не трябва да плашите детето с вещици, с милиционери или с дявола. Избягвайте страшните телевизионни програми и филми и страшните приказки. Детето достатъчно се плаши от своите собствени измислици. Прекратете всякакви стълкновения по въпроси, свързани с храненето или подмокрянето през нощта. Доброто поведение се постига с последователна строгост. Не оставяйте детето да се държи лошо и след това да го карате да се чувствува виновно за това. Изявления като тези, че не одобрявате държанието му или че не го обичате, са най-тежки, особено когато детето вече се чувствува несигурно. Нека всеки ден общува с други деца. Колкото повече е заето с игри и интересни занимания, толкова по-малко ще мисли за своите вътрешни страхове. Ако иска, оставяйте вратата отворена нощно време или осигурете слабо осветление в стаята му. По такъв начин злите Духове ще останат настрана от неговото съзнание. Светлината в стаята или разговора на възрастните от хола няма да му пречат да заспи толкова, колкото неговите страхове. Когато страхът му отмине, то отново ще започне да понася тъмнината.
Трябва предварително да знаете, че на тази възраст детето ще зададе някои въпроси за смъртта. Постарайте се първото ваше обяснение да не изплаши детето. Вие можете да кажете:
„Всички хора умират. Повечето умират, когато са много стари, уморени и слаби и не им се иска повече да живеят“. Ако вие самите не се страхувате от смъртта, ще съумеете да предадете същото чувство и на детето си. Не забравяйте да го прегърнете, да му се усмихнете и да му кажете, че още много, много години ще бъдете заедно.
На тази възраст често се появява страх от някое животно, въпреки че детето няма лоши спомени от този род. Не го карайте да се доближи до някое куче, за да му покажете, че няма нищо страшно. Колкото по-настойчиво го карате, толкова повече то ще упорствува. С времето детето само ще се опита да превъзмогне своя страх и да се доближи до кучето. Детето по-бързо ще се справи само, отколкото ако го увещавате. Някои деца се страхуват от водата. Никога не тласкайте към водата (в морето или басейна) едно дете, което се съпротивлява. Наистина някои деца, след като влязат насила във водата, изведнъж изгубват страха си и водата започва да им харесва, но в повечето случаи става точно обратното. Помнете, че детето има голямо желание да влезе във водата, въпреки че се страхува от нея. Оставете го само да събере смелост.
При страх от кучета, пожарни коли, милиционери и други конкретни неща детето може да превъзмогне този страх, като си играе с подобни предмети. Тези игри помагат много. Страхът ни кара да действуваме. Организмът ни изработва адреналин, който кара сърцето да бие ускорено и доставя захар за незабавно производство на енергия. И тогава ние сме готови да тичаме като вихър или да се бием като диви животни. Тичането и борбата премахват страха. Бездействието не го отстранява. Ако дете, което се страхува от куче, изтърбуши плюшеното си кученце, то отчасти преодолява своя страх. Ако вашето дете има някакъв голям страх или различни страхове, ако през нощта го мъчат кошмари или то ходи насън, трябва да потърсите съвета на детски психиатър (т. 570).
515. Страхът от телесни повреди. Бих искал да разгледам отделно страха от телесни повреди в периода между 2 и 5 години, защото вие можете да го предотвратите или смекчите. На тази възраст детето е много любознателно, иска да знае причината за всичко, лесно се тревожи и свързва всички опасности със себе си. Ако види сакат или недъгав човек, преди всичко иска да знае какво му се е случило, след това се поставя на негово място и си мисли дали и на него не може да се случи същото. Децата се безпокоят не само от възможни телесни повреди, тях ги безпокои и причината за естествените физически различия между момчетата и момичетата.
Добре е предварително да знаете, че нормалните деца във възрастта между 2/2 и 3 години задават въпроси за телесните различия между момчета и момичета и ако не му се даде задоволителен отговор при първото запитване, то може да стигне до свои собствени тревожни заключения. Няма смисъл да чакате детето да запита: „Защо момиченцата не са като момченцата?“ — то няма да зададе такъв определен въпрос. То може да зададе някакъв неясен въпрос или само ще намекне, или ще мълчи и ще се тревожи. Не гледайте на това като на нездрав интерес към пола. Отначало за него това е като всеки друг важен въпрос. Ясно е защо не трябва да го карате да мълчи, да му се карате или пък да се изчервите и да откажете да му отговорите. По този начин ще създадете у него впечатлението, че е навлязло в опасна област, а това трябва да се избягва. От друга страна, не трябва да бъдете сериозни, като че ли изнасяте лекция. Всичко е много по-лесно. Отначало покажете на детето, че разбирате неговия страх, като му кажете, че то сигурно мисли, че момиченцето е имало пенис, но нещо му се е случило. След това се опитайте да изясните простичко и весело, че момиченцата и жените са по-различно направени, отколкото момченцата и мъжете;
те трябва да бъдат такива. Детето по-лесно схваща, като му се дадат примери. Можете да обясните, че Джони е направен като татко, като чичо Хари, като Дейвид и т. н. и че Мери е като мама, като леля Дженкинс и Хелен. (Като изброявате всички, които детето добре познава.) Малкото момиченце се нуждае от повече обяснения, защото е естествено да иска да има нещо, което може да види. Ще му помогне, ако то знае, че и майка му е направена като него и че майка му го обича точно такова, каквото е. Това може да бъде подходящо време да се обясни на момиченцата, че един ден, когато пораснат, вътре в тях ще започнат да растат техни собствени бебета и че и те ще имат гърди като мама, за да ги кърмят. За 3-4-годишното това е една интригуваща и силно вълнуваща мисъл.
ПРИЧИНИ ЗА ОНАНИЗМА
516. Не онанизъм, а любознателност. Когато едно кърмаче пипа своите полови органи, това не е
