на тази възраст (те сънуват, че ги гонят великани, разбойници, горили и други страшни същества).
Когато малкото момиченце се развива нормално, то също така се привързва към баща си и изпитва собственически чувства към него. Понякога то иска нещо да се случи с майка му (която то иначе много обича), за да остане баща му само за него. То даже може да каже на майка си: „Ти можеш да заминеш за някъде, а аз добре ще се грижа за татко“. Но след това си въобразява, че майка му го ревнува и подсъзнателно се тревожи.
Опасенията на децата, че родителите им се сърдят, се смесват с тревогите, породени от факта, че момчетата и мъжете са по-различно оформени, отколкото момичетата и жените. Това ще бъде разгледано в т. 515.
Тъй като според нас всички малки деца минават през този стадий, родителите не трябва да се безпокоят, освен ако детето започне прекалено много да се страхува и да бъде антагонистично настроено спрямо родителя от същия пол или пък ако се привърже прекалено много към родителя от противоположния пол. В такъв случай е най-добре да потърсите съвета на детския психиатър.
508. Тази привързаност няма да се задълбочи. Тази романтична привързаност на децата във възрастта между 3 и 6 години към родителя от противоположния пол може би е предназначена от природата, за да подготви чувствата на детето за бъдещия му живот като съпруг или баща или пък като съпруга и майка. Но природата не дава възможност на тази привързаност да се задълбочи и да продължава през целия живот или даже през цялото детство. На 5 или 6 години детето постепенно загубва надеждата, че ще притежава родителя за себе си, и все повече насочва своите интереси към училището, към други деца и възрастни извън семейния кръг. Тогава силната привързаност вече ще е изиграла своята роля (както пълзенето в кърмаческия период) и ще бъде надживяна.
Така че бащата, който разбира, че понякога синът му изпитва към него подсъзнателни чувства на омраза и страх, няма да му помогне, ако е бил добър към него или пък като се преструва, че в същност не обича много жена си. Впрочем, ако момчето се убеди, че баща му се страхува да бъде силен мъж, твърд баща и любещ съпруг, може да добие чувството, че майката твърде много му принадлежи и това ще породи у него чувството за виновност и страх. Освен това ще му липсва вдъхновението от един мъжествен баща, какъвто то би трябвало да има, за да развие своята собствена мъжественост и смелост.
По същия начин майката даже и да знае, че малката й дъщеря понякога я ревнува, най-добре й помага да израсне, когато постъпва като майка, която не разрешава да бъде разигравана, знае как и кога да бъде твърда и не се страхува да прояви своята любов и привързаност към съпруга си. Ето защо животът на момичето се усложнява, ако майка му е по-добра и привързана към него, отколкото баща му. Същото е валидно и в случаи, когато майката е по-близка и любеща към сина си, отколкото към съпруга си. Такива отношения отчуждават момчето от баща му и го карат да се страхува от него. По същия начин баща, който се огъва в ръцете на дъщеря си, който се държи, като че ли компанията на дъщеря му е по-приятна от присъствието на жена му и винаги противоречи на майката при нейната възпитателна дейност, в същност не помага нито на майката, нито на дъщерята. Това пречи на добрите отношения, които дъщерята трябва да има с майка си, за да израсне като щастлива жена.
впрочем съвсем нормално е бащата да бъде малко по-мек към дъщеря си, а майката — към сина си и синът да се чувствува малко по-добре с майка си, а дъщерята — с баща си, защото съществува по-малко съперничество между мъж и жена, отколкото между двама мъже или между две жени.
Аз не бих искал да накарам майките и бащите да се занимават с тези отношения толкова много, че да се чувствуват потиснати и обезпокоени. В едно обикновено семейство съществува нормално равновесие между чувствата на бащата, майката, синовете и дъщерите, което без особени усилия несъзнателно ги насочва през тези етапи на развитие. Повдигам тези въпроси, за да дам някои напътствия на онези семейства, чиито взаимоотношения не са съвсем нормални. Например на семействата, в които родителите непрекъснато се разправят за дисциплината на децата или в които момчето се срамува от момчетата и от мъжете или в които момичето проявява съвсем пренебрежително отношение към майка си.
509. Родителите могат да помогнат на децата през този романтичен, но ревнив стадий. Родителите трябва ясно, но тактично да показват, че си принадлежат един на друг, че момчето не може да притежава майка си само за себе си, нито пък момичето — баща си и че те не са шокирани от факта, че децата понякога им се сърдят за това.
Когато момчето заяви, че ще се ожени за майка си, тя може да покаже, че този комплимент я радва, но същевременно може да обясни, че вече тя е омъжена и когато момчето порасне, то ще си намери момиче на неговите години, за което ще се ожени.
Когато родителите разговарят, те не трябва да позволяват на детето да ги прекъсва. Те весело, но твърдо могат да му напомнят, че трябва да говорят за някои неща и че то също би могло да се занимава с нещо. Родителите трябва тактично да избягват прекалените изяви на взаимните си чувства пред детето, както и пред други хора, но те не трябва виновно да отскачат един от друг, ако детето неочаквано влезе в стаята.
Когато поради своята ревност момчето се държи грубо с майка си или с баща си, тя трябва да изисква от него учтивост. Но същевременно родителят може да облекчи това чувство на гняв и вина у детето, като каже, че знае защо му се сърди то (вж. т. 476).
510. Проблеми, свързани със съня във възрастта от 3 до 5 години. Детските психиатри са установили, че в много случаи затрудненията, свързани със съня на 3–, 4- и 5-годишните деца, се обясняват с романтична ревност. Детето влиза в спалнята на родителите всяка нощ и иска да легне при тях, защото подсъзнателно то не иска те да бъдат сами заедно. И за него, и за родителите е по-добре, ако веднага твърдо, но спокойно го върнат в леглото му.
ЛЮБОПИТСТВО И ВЪОБРАЖЕНИЕ
511. На тази възраст любопитството на детето е голямо. То иска да разбере всичко, което види. Въображението му е богато. То прави изводи и си вади заключения. То свързва всичко със себе си. Когато чуе за влакове, то веднага иска да знае: „Ще се кача ли аз на влак някой ден?“ Когато чуе за някоя болест, то си мисли: „Дали и аз някой ден ще се разболея от нея?“
512. До известна степен въображението е полезно. Когато едно 3- или 4-годишно дете разказва една измислена история, то не лъже в общоприетия смисъл на думата. То има живо въображение. То не съзнава къде свършва истината и къде започва въображаемото. Ето защо то обича да му се разказват и четат приказки. По тази причина то се страхува от кино и не трябва да ходи на кино.
Не трябва да му се сърдите за това, че от време на време си измисля истории, не го карайте да се чувствува виновно и самите вие не се тревожете, стига детето да е общително и щастливо с другите деца. От друга страна, ако по цял ден ежедневно то разказва за въображаеми приятели и приключения не на игра, а като че ли вярва в тях, това повдига въпроса, дали действителният му живот го задоволява. Вие ще му помогнете отчасти, ако му намерите деца от неговата възраст, с които да играе. Друг въпрос е дали отношенията му с родителите са достатъчно весели и дружелюбни. Детето се нуждае от прегръдки, от носене на гръб. То трябва да участвува в шегите и приятелските разговори на родителите. Ако възрастните около него са резервирани, то сънува за приятни и разбрани другарчета, както гладният сънува шоколад. Ако родителите са винаги недоволни, то си измисля лош другар, когото обвинява за лошите постъпки, които то е извършило или би искало да извърши. Ако детето живее изключително във въображаемия свят и до 4 години не може да свикне с други деца, трябва да се потърси помощта на психиатър, който би открил какво липсва на детето.
Понякога майката, която има богато въображение и витае във въображаемия свят, се радва на въображението на своето дете и го тъпче с приказки. Те с часове прекарват в света на феите. Игрите и приказките на другите деца са безинтересни в сравнение с нейните. Детето загубва интерес към истинските хора и неща и по-късно му е трудно да се приспособи към реалния свят. Разбира се, майката не трябва да се страхува от приказките за феи или от малко измислици, ако те са умерени.
513. Защо лъже по-голямото дете. По-голямото дете, което лъже преднамерено, представлява по- различен проблем. Първият въпрос е: „Защо трябва да лъже“. Всички и възрастни, и деца понякога изпадат в положения, при които единственият тактичен изход е малката лъжа, за която не трябва да се притеснявате.
