им се приказки, които биват подканвани да говорят или декламират пред гости. Детето може да започне да заеква и в случай, че бащата реши да бъде по-строг по отношение на дисциплината.
Защо заекването е толкова често във възрастта между 2 и 3 години. Има две възможни обяснения. На тази възраст детето усилено работи върху говора си. В по-ранната възраст то използува къси изречения, които не трябва да измисля. Но след 2 години то се стреми да съставя по-дълги изречения, за да изрази нови мисли. То започва изречението 3–4 пъти и прекъсва в средата, защото не може да намери подходящата дума. Майката, изтощена от непрекъснатото му бърборене, не му обръща много внимание. тя разсеяно казва „аха“ и продължава да си гледа работата. Детето още повече се дразни, защото не му обръщат внимание.
Възможно е упорството, което се явява в този етап на развитие, също да влияе върху говора му.
502. Какво да се прави, когато детето заеква. Може да сте много обезпокоени, ако вие (или някой ваш роднина) сте се борили да преодолеете заекването. Но не се притеснявайте. У девет от десетте деца, които започват да заекват във възрастта между 2 и 3 години, заекването изчезва за няколко месеца, ако им се помогне. Само в изключителни случаи заекването става хронично. Не коригирайте детето и не се тревожете за говора му на 2/3 години. По-добре се огледайте и разберете какво го прави нервно. Ако се е разтревожило от неколкодневната раздяла с вас, не се разделяйте с него в продължение на 2 месеца (вж. т. 495 и 496). Ако смятате, че много му говорите и го насилвате да гоВори, опитайте се да отвикнете. Когато го забавлявате, играйте с играчките, вместо да говорите за тях. Има ли достатъчно възможност вашето дете да играе с други деца, с които лесно се разбира? Има ли достатъчно играчки в къщи и навън, за да може само да си измисля игри без опека? Не трябва да го пренебрегвате или да го изолирате, но когато сте с него, трябва да бъдете спокойна и да го оставяте да взема инициативата. Обръщайте му внимание, когато ви говори, за да не се дразни. Ако го тревожи ревност, вижте дали не можете да направите нещо, за да я предотвратите. В повечето случаи заекването продължава няколко месеца, и то неравномерно. Не очаквайте, че Ще престане изведнъж. Задоволявайте се с постепенното подобряване. Ако не можете да откриете някаква причина за заекването, поговорете с детски психиатър. Дефектът в говора няма Нищо общо със заекването.
Някои училища и болници организират специални класове или клиники, където по-големите деца получават специално говорно обучение. Това помага често, но не винаги. За подчертано нервното дете е по-добре да се консултирате най-напред с детски Психиатър, за да се открие и премахне причината за нервност-(т. 570 .
ГРИЗАНЕ НА НОКТИТЕ
503. Гризането на ноктите е признак на нервност. То е по-често при относително по-нервни и неспокойни деца. Такива деца започват да си гризат ноктите, когато са обезпокоени, например когато очакват да ги изпитат в училище или като гледат някой страшен епизод от филм. При едно щастливо дете това не е непременно сериозен признак, но все пак заслужава да се позамислите.
Забележките или наказанията не помагат на детето, което си гризе ноктите, защото то много рядко се усеща, че го върши. В крайна сметка те могат да увеличат неговото нервно напрежение. Рядко помага и намазването на ноктите с горчиво лекарство.
Най-добре е да откриете какво му тежи и да се опитате да го разтоварите. Дали прекалено много не го подтиквате и поправяте, дали не го заплашвате или му се карате прекомерно? Не очаквате ли от него премного в училище? Говорете с учителя за държанието му в клас. Ако приключенски истории по радиото, телевизията или в киното го вълнуват много повече, отколкото другите деца, не му разрешавайте да ги гледа и да ги слуша.
ОТ 3 ДО 6 ГОДИНИ
ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
504. На тази възраст обикновено децата се ръководят по-лесно. Около 3 години момченцата и момиченцата стигат такъв етап в своето емоционално развитие, когато смятат, че майка им и баща им са чудесни хора. Те искат да бъдат като тях, да правят това, което те правят, да се обличат като тях, да употребяват същите думи. Като види майка си да мете, 2-годишното момиченце също иска да мете, но то най-вече си мисли за метлата. Когато 5-годишното момиченце се облече в майчините си дрехи, то не си мисли толкова за тях, колкото за това, че ще изглежда и ще се чувствува като майка си. То даже започва да прилича на майка си дори и когато не се старае.
Инстинктивното упорство, враждебността, готова всеки момент да излезе на повърхността, толкова характерни за детето на 1/2 години, като че ли отслабват у повечето деца след 3 години. Чувствата към родителите са не само дружелюбни, но те са топли и нежни. Но привързаността на детето към родителите не е чак толкова голяма, щото то винаги да ги слуша и да се държи добре. То все пак си е истински човек със свои собствени мисли и иска да изявява своето „аз“ дори ако заради това да трябва понякога да престъпва желанията на родителите си.
Като подчертавам колко приятни са децата във възрастта между 3 и 6 години, аз трябва да направя едно частично изключение за 4-годишните деца. В тази възраст много деца обичат да се налагат, да проявяват самонадеяност, да говорят на висок глас, да се държат предизвикателно и затова се нуждаят от твърда ръка.
505. В този период момчето иска да прилича на баща си. На 3-годишна възраст момчето започва по-ясно да осъзнава, че е момче и че ще стане Мъж като баща си. Затова то особено много се възхищава от него, от другите мъже и момчета. То внимателно ги наблюдава и упорито прави всичко възможно да бъде като тях по външен вид, държание и интереси. В своите игри то започва да кара камиони, влакове, самолети, представя си, че велосипедчето му е кола, става милиционер или пожарникар, разнася стоки, строи къщи и мостове. То имитира забележките на баща си и неговия тон, възприема неговото отношение към другите мъже и към жените, чрез своята обич и възхищение към баща си и другите мъже то се подготвя за своите морални, професионални и обществени задължения в живота.
506. Момичето иска да прилича на майка си. На тази възраст момичето разбира, че неговата съдба е да бъде жена и то с особено вълнение се стреми да бъде като майка си и като другите жени. То обръща повече внимание на домакинската работа и грижи за бебето (куклата), ако такива са заниманията на майка му. Като се грижи за куклите си, то има същото отношение и им говори със същия тон, с който майката говори на децата. То възприема отношението на майка си към мъжете и момчетата.
507. Момчетата стават романтично настроени към майките си, а момичетата — към бащите си. До 3- годишна възраст любовта на момчето към майката, както у бебето, се определя предимно от неговата зависимост от майката. Но сега тази любов става значително по-романтична като любовта на баща му. На 4 години детето твърди, че като порасне, ще се ожени за майка си. На него не му е ясно какво представлява женитбата, но то е абсолютно сигурно, че майка му е най-важната и привлекателната жена на света. Малкото момиченце, което расте като копие на майка си, изпитва също такава любов към баща си.
Тази силна, романтична привързаност помага на децата да израстнат духовно и да добият здрави чувства към противоположния пол, които по-късно ще ги насочат към сполучлив брак. Но тази привързаност има и друга страна, която създава известно нервно напрежение у повечето деца на тази възраст. У някои от тях това напрежение може да бъде значително. Когато един млад или възрастен мъж обича много една жена, без да иска, я желае само за себе си и неволно я ревнува, ако между нея и друг мъж съществува любов. Разбира се, като осъзнава любовта към майка си, на 3, 4 или 5 години, момчето осъзнава колко много тя вече принадлежи на баща му. Това вътрешно го дразни независимо от голямата преданост и възхищение, което изпитва към баща си. Понякога то тайничко желае баща му да изчезне и след това се чувствува виновно за такива „нелоялни“ помисли. С детския си разсъдък то си въобразява, че баща му изпитва същата ревност и омраза към него. То се опитва да прогони тези страшни мисли, защото в края на краищата баща му е много по-голям и по-силен, но те изплуват в сънищата му. Ние считаме, че тези смесени чувства — на любов и ревност, на страх от бащата са главната причина за кошмарите, които измъчват на сън момченцата
