да постъпя така“. Когато дойде до справяне с детския страх, много зависи от това, колко бързо детето трябва да се освободи от него. Не е необходимо да бързате да накарате плашливото дете да се сприятелява с кучета, да влиза надълбоко в езерото или да пътува само в автобус. Щом събере смелост, то само ще поиска да прави тези неща. От друга страна, ако е започнало да посещава детската градина, по-добре е да настоявате да продължава да ходи въпреки своя страх. На детето не трябва да се разрешава нощем да идва в леглото на родителите си;
то трябва да свикне да остава в собственото си легло. Детето на училищна възраст, което страда от някаква фобия, трябва рано или късно отново да се върне в училището; колкото по-дълго се отлага връщането, толкова по-трудно ще му бъде. При различните форми на страх от раздяла добре е майката да помисли дали нейните прекалени грижи не са причина за него и да ги превъзмогне. Майката трудно би осъществила сама и двете стъпки и тя се нуждае от помощта на детски психиатър (т. 570 и 571).
498. Някои затруднения при лягане за сън. Не бих искал да създам у вас впечатлението, че трябва да се седи при всяко 2-годишно дете, което не иска да си легне. Напротив. Силен страх от раздяла се среща рядко, но известно нежелание на детето Да се раздели от майка си се среща доста често. Съществуват две разновидности: първата се състои в това, че детето иска да задържи майка си в стаята. То казва „пи-пи“, въпреки че преди малко е било на гърнето. Това поставя майката в безизходно положение. Тя знае, че това е само претекст, но, от друга страна, иска да насърчи отзивчивостта на детето, като сама е отзивчива. Тя казва: „Последен път“. Щом детето легне и тя тръгне да излиза, то вика „Искам вода!“ с вид на умиращ от жажда човек. Ако майката му даде вода, тогава то цяла вечер поред повтаря тези две желания. Струва ми се, че такова дете изпитва лека тревога да остане само. Обикновено най-добрият и практичен начин е майката да го успокои и да му напомни ласкаво, но твърдо, че вече е пило вода и е ходило в гърнето, да му каже лека нощ и без колебание да излезе от стаята. Ако тя се забави или погледне разтревожено или неуверено, тя като че ли казва: „Може би наистина има нещо обезпокояващо“. Даже и да поплаче няколко минути, аз мисля, че е по-разумно да не се връщате. За него ще е по-лесно да свикне веднага, дори и да поплаче малко, отколкото цялата работа да се протака със седмици.
Друг вид страх при лягане се наблюдава, когато 2-годишното дете се научи да прескача решетката на креватчето и се появява при родителите си скоро след като е сложено да спи. По това време то умее да изглежда очарователно. То е щастливо, ако разговаря с родителите или ако го прегръщат — неща, за които няма време през деня. Трудно е за родителите да бъдат твърди. Но твърдостта е необходима, и то незабавно. В противен случай непрекъснатото излизане от леглото ще се превърне в неприятна борба, която всяка вечер ще трае с часове. Когато родителите не могат да се справят с излизането на детето от леглото, те питат дали могат да го заключват в стаята. Никак не ми харесва мисълта, че детето ще заспи с плач при заключена врата. По-добре е да се закрепи някаква мрежа над креватчето.
Не съм сигурен дали такава мрежа не е вредна от психологична гледна точка, но тя е по-добра от непрекъснатите разправии всяка вечер. Никога не трябва да говорите за нея като за някакво наказание или заплаха. Майката може шеговито да каже, че това е покрив на леглото, за да има детето уютна къщичка, в която да седи и да спи, и може да помоли детето да й помогне при завързването на мрежата. Повечето двегодишни деца са заинтригувани от идеята, охотно разрешават да ги сложат в леглото, подръпват мрежата оттук и оттам, за да видят дали могат да излязат, и заспиват. Не ви съветвам да държите детето под такава мрежа, ако се страхува от нея, и не я използувайте за тригодишно дете, защото то е по-склонно към клаустрофобия.
Добре е, докато двегодишното още не се е научило да излиза от креватчето, да го държите там. дори и да трябва да купите ново креватче за следващото бебе. Прекалено много съм слушал за 2-годишни деца, които започват да се разхождат вечерно време, щом ги сложат на голямо легло. Но след като то се научи да излиза от креватчето, това престава да има значение.
Ако детето се страхува да си легне, понякога е добре по-голямо или по-малко братче или сестриче да спи в същата стая.
ДУХ НА ПРОТИВОРЕЧИЕ
499. Упорството във възрастта между две и три години. През този период децата проявяват признаци на упорство и на други вътрешни нервни напрежения. Бебетата започват да упорствуват и да казват „не“ от 1- годишна възраст, така че това не е нищо ново. Но след две години упорството се засилва и приема нови форми. Едногодишното дете противоречи на майка си. Две и половингодишното дете противоречи даже и на себе си. То трудно взема решения, а след това иска да ги променя. То се държи като човек, към когото се отнасят деспотично, въпреки че никой не се занимава с него. То самото е деспотично. Детето настоява да върши нещата по определен свой собствен начин, точно както ги е вършило по-рано. То се дразни, ако някой му се намеси в работата или му размести играчките.
Като че ли във възрастта между две и три години природата на детето го кара само да решава и да не се поддава на натиск от страна на други хора. Осъществяването на тези две неща без достатъчно житейски опит е трудно и за детето и създава у него вътрешно напрежение, особено ако родителите обичат да го командуват. Това подхожда за възрастта от 6 до 9 години, когато детето се отърсва от родителската зависимост, започва да отговаря за своето държание, става прекалено придирчиво към извършването на нещата и дава израз на своето вътрешно напрежение чрез различни нервни прояви.
Често човек трудно се справя с дете на възраст между 2 и 3 години. Родителите трябва да го разбират. Те не трябва да му се месят много и да го притесняват. Оставяйте го да ви помага при обличане и събличане, когато то иска. Започнете да го къпете отрано, за да има време да си поиграе във водата и да измие ваната. Оставяйте го само да се храни без подканване. Когато престане да се храни, позволете му да напусне масата. Когато е време за лягане, излизане или прибиране, водете го и същевременно му приказвайте за приятни неща. Вършете нещата, без да ги правите на въпрос. Не се обезсърчавайте. Нататък е по-лесно.
500. Дете, което не може да понася присъствието и на двамата родители едновременно. Понякога дете на 2/2-3 години добре се разбира с всеки от родителите поотделно, но когато влезе другият, то се дразни. Това може отчасти да изразява ревност, но струва ми се, че на тази възраст, когато детето е чувствително към тиранизиране и само се стреми да се налага на другите, при появата на втория родител чувствува, че ще му бъде трудно едновременно да се справи с двама души. В този период обикновено бащата е по- нежеланият и понякога той се чувствува като че ли е отхвърлен. Но той не трябва да приема това сериозно. За детето ще бъде полезно от време на време да играе насаме с баща си и да разбере, че той е весел, приятен и любещ човек, а не натрапник. Но детето трябва също да разбере, че родителите се обичат, искат да бъдат заедно и няма да му позволят да им се наложи.
ЗАЕКВАНЕ
501. Заекването е често явление във възрастта между 2 и 3 години. Причините за заекването (или пелтеченето) не са напълно изяснени, но ние знаем някои неща за него. То често се предава по наследство и по-често се среща при момчетата. Това означава, че някои индивиди са предразположени. Понякога то се появява, когато левак се учи да пише и да работи с дясната ръка. Тази част от мозъка, която контролира речта, е тясно свързана с частта, която контролира ръководещата ръка, това обърква нервния механизъм на говора.
Знаем, че заекването до голяма степен се обуславя от емоционалното състояние на детето. То най- често се проявява у нервните деца. Някои заекват, когато са възбудени или когато разговарят с определен човек. Ето някои примери. Едно момченце започна да заеква, когато му се роди сестра. Външно то не показваше своята ревност. То никога не се опитваше да я удари или да я ощипе. То просто стана неспокойно. 2/2-годишно момиченце започна да заеква след заминаването на любимия роднина, който дълго време беше живял с тях. След 2 седмици то спря да заеква. Когато семейството се премести в друго жилище, то тъгуваше по старото и започна отново да заеква и след това пак престана. След 2 месеца бащата бе повикан в армията, членовете на семейството бяха разстроени и момиченцето пак започна да заеква. Децата заекват значително повече, когато майката е нервно напрегната. Струва ми се, че особено предразположени към заекване са децата, на които през по-голямата част от деня им се говори, разказват
