стетоскопа на различни места по гърдите си. След това слага фунийката в ухото си и се учудва, защото не вижда нищо. В къщи то ходи след майка си, мете с метла, когато тя мете, бърше прах, когато тя бърше, мие зъбите си, когато тя мие своите. Всичко се върши много сериозно. Чрез непрекъснато подражание то прави голям напредък в своите умения и разбирания.
На 2-годишна възраст то може да е напълно зависимо от родителите си. То като че ли разбира кой му създава чувството за сигурност и го показва по различни начини. Една майка се оплаква: „Моето двегодишно дете като че ли се превръща в мамино детенце. Когато сме навън, винаги виси за полата ми и ако някой ни заговори, то се крие зад мен“. На тази възраст детето непрекъснато хленчи, което изразява един вид привързаност. Всяка вечер то редовно може да става от леглото си и да идва при останалите членове от семейството или пък да вика от стаята си. То може да се страхува, когато майка му го остави някъде само. Детето сигурно ще се разстрои, ако някой от семейството замине за няколко дни или ако се преместят в ново жилище. Когато възнамерявате да направите изменения в къщи, разумно е да имате пред вид тази негова чувствителност.
493. На тази възраст трябва да се поощрява общителността у децата. Те не играят много заедно едно с друго. Те обичат взаимно да наблюдават заниманията си и им е приятно да играят самостоятелно едно до друго. Заслужава си труда всеки ден или поне няколко пъти седмично да водите двегодишното дете там, където играят други деца. 2/2 и 3-годишното дете няма да се научи да си поделя играчките или да се бори, ако не е прекарало в продължение на месеци с други деца и ако не е свикнало да общува с други деца.
СТРАХОВЕ У ДВЕГОДИШНОТО ДЕТЕ
494. Страхът от раздяла. Ето какво се случва понякога, когато чувствителното и зависимо 2-годишно дете (особено ако е единствено) бива внезапно разделено от майка си. На майката
фиг. 23. Играта наблизо и взаимното наблюдаване предхожда съвместната игра.
може да й се наложи неочаквано да замине за две седмици или пък да започне да работи и тя урежда с непозната жена да идва и да се грижи за детето през деня. Обикновено детето е спокойно, докато майката я няма, но когато тя се върне, то се прилепва към нея и не позволява на другата жена да се доближи до него. При мисълта, че майка му може отново да го напусне, то изпада в паника. Страхът от раздяла е най- силен при лягане за сън. Ужасеното дете се съпротивява срещу лягането. Ако майката се откъсне от него, то с часове може да плаче от този страх. То лежи в креватчето си, докато тя седи до него. Направи ли най- малкото движение към вратата, детето веднага се изправя.
В някои случаи детето се безпокои, че може да се изпусне по малка нужда в леглото. То непрекъснато казва: „пи-пи“ (или друга дума, която то употребява). Майката го поставя на гърнето, то пуска няколко капки и щом се намери в леглото, пак вика „пи-пи“. Ще кажете, че това е само предлог, за да задържи майка си. Това донякъде е вярно, но освен това децата на тази възраст наистина се безпокоят, че могат да намокрят леглото. Понякога те се будят всеки 2 часа през нощта и си мислят за това. На тази възраст майката показва своето неодобрение, ако детето се изпусне. То смята, че ако се намокри, майка му няма да го обича много и по-вероятно ще бъде тя да замине. Ако е така, то има две причини, поради които се страхува да заспи.
495. Избягвайте уплахата на тази възраст. Деца, които от ранна възраст са заобиколени с повече хора и са станали по-самостоятелни и общителни, са по-склонни към такива страхове.
Ако детето ви е на около 2 години, избягвайте големите промени. Можете да отложите с още 6 месеца едно пътуване или тръгване на работа. По-добре изчакайте, особено ако ви е първо дете. Ако се налага да тръгнете, наредете така, че детето да свикне с човека, който ще го гледа, независимо дали е приятелка, роднина или прислужница. (Ако при това детето ще трябва да бъде преместено в друга къща, още по-важно е преди това да свикне с човека и с новото място.) Дайте му поне 2 седмици. Нека новият човек да бъде няколко дни около детето, без да се грижи за него, докато то започне да му вярва и го обикне; след това нека постепенно да поеме грижите за детето. Отначало не го оставяйте за цял ден. Започнете с половин час и постепенно увеличавайте продължителността на вашето отсъствие. Вашето бързо появяване го успокоява, че вие скоро ще се върнете. Не заминавайте никъде за един месец наскоро след като сте се преместили в друга къща или след като друг член на семейството е заминал. На тази възраст на детето му трябва много време, за да може да се приспособява поотделно към всяка от тези промени.
В главата „Когато майката работи“ ще намерите повече от въпроса, какво трябва да направи майката, която ще се отдели от детето си.
496. Как да се помогне на плашливото двегодишно дете. Ако вашето дете много се страхува да си легне да спи, най-сигурният, но труден за изпълнение съвет е да седите спокойно до креватчето му, докато то заспи. Не бързайте да се измъкнете, преди да е заспало. Това го тревожи и то по-трудно заспива. Така може да продължи със седмици, но накрая ще има резултат. Ако детето се е изплашило поради вашето отсъствие от къщи, за известно време не заминавайте отново. Ако трябва всеки ден да ходите на работа, казвайте „довиждане“ ласкаво, приветливо и уверено. Ако вие изразявате несигурност и безпокойство, детето също ще се безпокои. До известна степен може да помогне изпускането на дневния сън или оставянето на детето будно до по-късно, така че да се измори, или пък даването на предписаното от лекаря успокоително. Но разтревоженото дете може да седи будно с часове, въпреки че е изтощено. Вие също така ще трябва да разсеете тревогите му.
Ако детето се безпокои да не се изпусне по малка нужда, успокоявайте го, че няма значение, ако се намокри, и че вие ще продължите да го обичате както преди.
497. Прекалените грижи увеличават страха на детето. Детето, изплашено от раздялата или от нещо друго, е много чувствително към това, дали майката чувствува същото. Ако тя се колебае и се държи неуверено всеки път, когато го остави за малко, ако тя бърза да влезе в стаята му нощно време още при първия му вик, нейната загриженост засилва страха му, че опасността да бъде разделено от нея наистина е голяма.
Това може да ви се вижда противоречиво, след като говорихме, че майката трябва да успокоява своето двегодишно дете, като сяда до леглото му при заспиване, и че не трябва да заминава повторно поне няколко седмици. Искам да кажа, че тя трябва да полага специални грижи като за болно дете. Но същевременно майката трябва да бъде весела, уверена в себе си и да не проявява безпокойство. Тя трябва внимателно да следи за появата на готовност у детето да се освободи постепенно от тази зависимост, да го насърчава и да го хвали за това. Такова отношение от страна на майката е най-силният фактор за освобождението на детето от неговия страх.
Прекалените грижи на родителите правят детето прекалено зависимо и това е причината за паническия страх, за мъчното заспиване и за разглезването у кърмачетата и у по-големите деца.
Прекалените грижи най-често се наблюдават от страна на предани и нежни родители, които са склонни да чувствуват вина даже когато няма никаква реална причина за това (т. 414 и 474). В повечето случаи най-важно от всичко е неспособността на родителите да си признаят, че понякога са разсърдени или възмутени от детето (т. 8).
Онези родители и деца, които се страхуват да признаят, че е естествено да идват моменти, когато възникват неприязнени чувства помежду им, когато всеки от тях желае на другия да му се случи нещо лошо, са поставени пред необходимостта да си представят, че всички опасности на този свят идват от другаде и много ги преувеличават. Детето, което не вярва в жестокостта в майка си и у себе си, всецяло я пренася върху лоши хора, вещици, разбойници, кучета, динозаври, върху детския паралич, върху светкавиците в зависимост от своята възраст и от опита си. И то се хваща здраво за майка си, за да се защити и за да се успокои, че нищо няма да й се случи. А майката потиска у себе си възникващите понякога лоши мисли и преувеличава опасността от крадци на деца, от коклюш, от домашни инциденти или от недостатъчно хранене. Тя трябва винаги да бъде близо до детето, за да не го сполети опасност, и нейният загрижен израз убеждава детето, че страховете му са основателни.
Разбира се, разрешението на въпроса не се състои в Това родителите да изливат целия си гняв върху детето и да му позволяват да се отнася грубо с тях. Нито едно от тези неща не би помогнало. Полезно е родителите поне с чувство на хумор да си признават неизбежността на породените понякога жестоки чувства към децата. Понякога за разведряване на атмосферата помага, ако родителят си признае пред детето, че е бил много ядосан — особено ако този гняв не е бил достатъчно обоснован или когато това се прави разумно. За детето е полезно, ако родителят понякога каже: „Знам колко ми се сърдиш, когато трябва
