онанизъм, а проява на любознателност. През второто полугодие след раждането децата откриват половите си органи, така както откриват пръстите на ръцете и на краката си и ги пипат по същия начин. След като навърши 1 година, детето разглежда тялото си с определено любопитство по няколко секунди всеки път, щом седне на гърнето. Това няма да създаде у него лош навик. Ако искате, може да отвлечете вниманието му с някоя играчка, но не го смятайте за необходимо. По-добре е да не му налагате мисълта, че то е лошо или че неговите полови органи са лоши. То трябва да има здраво и естествено отношение към цялото си тяло. Ако някоя част от тялото му го плаши, тя привлича вниманието му, то си мисли за нея и това може по-късно да доведе до лоши резултати. Освен това, ако се опитате да спрете 1-годишното дете с „Не, не“, с пляскане по ръчичката или като му отдръпнете ръчичката, това още повече засилва неговото упорство.
517. На 3 години онанизмът е свързан с душевните преживявания на детето. Между 3 и 6 години децата удивително приличат на възрастните в много отношения. Те силно и романтично обичат своите близки, особено родителите си.
Днес ние знаем, че в този период съществува някакво детско сексуално чувство, което е важно стъпало в нормалното развитие. (По-рано хората смятаха, че подобно нещо не се появява преди юношеската възраст. Може би защото самите родители не получаваха правилно полово възпитание, те затваряха очи пред половото развитие на своите деца.) Децата на 3-4-5 години изпитват физическо влечение към своите близки. Те прегръщат възрастните, които обичат, и се притискат към тях. Интересно им е да си разглеждат телата и от време на време изпитват желание да се гледат и да се пипат едно друго. Това е една от причините, поради която те обичат да играят на доктор.
Този ранен интерес към пола е естествена проява и представлява един стадий в бавния процес на развитие; интересът към пола е характерен за всички морално здрави деца, като знаете това, вие ще можете разумно да погледнете на този въпрос. Но няма защо да се безпокоите, ако детето има много други интереси освен интереса към пола, ако то е общо взето, общително и спокойно. В противен случай то се нуждае от помощ.
Вие сигурно ще бъдете учудени или шокирани, ако заварите малкото си дете, само или с другарчета, да си играе с половите органи. По-добре е просто, но категорично да изразите своето неодобрение, отколкото да се шокирате или да се сърдите. Детето трябва да разбере, че не трябва повече да прави това, но в никакъв случай не трябва да се чувствува като престъпник. Вие може напр. да кажете: „Мама не иска повече да правиш това“ или „Това не е красиво“ и да насочите децата към някое друго занимание. За нормалното дете неодобрението на майката обикновено е достатъчно, за да престане за дълго време да си играе с половите органи. През периода, когато понякога малките деца проявяват сексуален интерес, те трябва да бъдат наблюдавани, за да им се осигуряват достатъчно други занимания. Често пъти малките деца се намират под влиянието на по-голямо дете с повишен полов интерес. Естествено родителите не трябва подозрително и натрапчиво да следят детето на всяка крачка, за да го хванат на местопрестъплението.
518. На 3-годишна възраст онанизмът може да се дължи на тревога. В т. 515 бяха дадени примери за 3- годишни деца, които пипат много и загрижено своите полови органи, след като у тях се е породила тревога от разликата между двата пола. Родителите трябва да знаят, че страхът от нещо, което ще се случи или се е случило на половите органи, е една от най-честите причини за онаниране в ранната детска възраст.
Ако на такова дете му кажете, че може да се нарани, нещата само ще се влошат. Ако му кажете, че е лошо и че няма да го обичате, у него ще се създаде нов страх. Най-разумно е да се опитате да премахнете страха му още щом забележите, че се появява.
519. След 6-ата година детето само се старае да бъде добро. Децата осъзнават, че онанирането се смята за нещо лошо независимо от това, дали родителите са им го казали или не. Това е периодът, когато те стават по-съзнателни. Но не всички деца веднага се отучват от този навик. Понякога детето продължава да онанира, защото подражава на другите деца. През този период детето се стреми с всички сили да бъде като другите.
520. Във всички възрасти причина за онанизма е нервното напрежение и тревогата. Деца от най- различни възрасти могат да онанират, понякога дори и на публично място, без да усещат какво вършат. Това са обикновено нервни или неспокойни деца. Те не са станали нервни, защото онанират, а онанират, защото са нервни. Задачата е да се открие причината за тази нервност у децата, а не пряко да се атакува онанирането. Например 8-годишно момче може да се измъчва от мисълта, че болната му майка може да умре. То не може да се съсредоточи върху уроците си, разсеяно пипа гениталиите си в училище и гледа през прозореца. Някои деца не могат да се приспособяват, не знаят как да се сприятеляват с други деца и нямат близък контакт с околния свят. Откъснати от външната действителност, те трябва да живеят затворени в себе си. Такива деца и техните родители се нуждаят от помощта на детски психиатър (т. 570).
Много деца държат гениталиите си, когато им се ходи по малка нужда, особено тези, които дълго се сдържат, но това не е онанизъм.
521. Защо са вредни заплахите. Мнозина от нас са чували в детството си, че онанизмът води до психично разстройство. Това не е вярно. Тази представа е възникнала поради това, че някои младежи с тежко психично разстройство много онанират. Но те не полудяват, защото са онанирали. Прекомерното онаниране е само един от симптомите на нервното разстройство. Честото онаниране показва, че в живота на детето нещо не е в ред. Задачата на родителите е да открият причината за това.
Защо е вредно да се плаши детето, че ако онанира, то ще се разболее, ще повреди гениталиите си или ще буди отвращение у хората. Първо, нито едно от тези неща не е вярно. Второ и по-важно е, че е рисковано и вредно у детето да се пораждат силни страхове. Увереното в себе си и по-устойчиво дете няма да бъде много засегнато от такива заплахи, но чувствителното дете ги взема много близко до сърцето си. У него може да се развие такъв ужасен страх от всичко, което е свързано с пола, че ще израсне нещастно, плахо и с отвращение към женитбата и раждането на деца.
Въпреки че онанизмът не води към нервност, прекомерното неспокойствие, свързано с него, може да предизвика нервност. Имам пред вид един юноша, чиито родители ужасно се страхуваха от това, че той онанира. Те наеха за сина си компаньон, чиято работа беше да бъде непрекъснато около момчето и да го следи да не онанира. Присъствието на компаньона непрекъснато напомняше на момчето за онаниране и същевременно пораждаше у него непоносим страх от него. Това е една крайност, но тя показва колко неразумно е да се подхожда към проблема така грубо. Родителите не само трябва да избягват сериозните заплахи, но те не трябва да насочват вниманието на детето към това.
Необходимостта да се избягват строгите методи далеч не означава, че родителите не трябва да обръщат внимание на онанирането или на друга сексуална игра. Ние всички сме възпитани така, че не можем да отвикнем да не се безпокоим от него. Ние не можем да бъдем доволни от децата си, ако те правят нещо, което не ни е приятно. Даже и да можехме по някакъв магически начин да превъзмогнем нашето неодобрение (което не би било желателно), остава фактът, че децата живеят и трябва да се приспособяват към обществото, чието неодобрение не може да се премахне. Освен това има много доказателства, че всички деца, които онанират, се чувствуват виновни независимо от това, дали родителите им знаят или не, дали са казали нещо по този въпрос или не. Когато майката завари детето си да онанира, тя трябва да му каже със строг тон, че на нея това не и харесва, че тя не иска то да прави това и да се надява, че то ще спре. Майката може да обясни на детето, което се нуждае повече от успокоение, че много момчета и момичета понякога правят същото, но когато направят опит да се въздържат, обикновено успяват.
522. Защо онанирането се среща по-често в юношеската възраст. Всред юношите има повишена склонност към онаниране по съвсем понятни причини. Настъпват промени в жлезите с вътрешна секреция, които превръщат момчето в мъж, а момичето в жена. Повишената функция на жлезите влияе не само върху организма. Тя засяга също и мислите, и емоциите. Под влияние на жлезите с вътрешна секреция детето започва все повече да осъзнава своите полови желания и романтични чувства. Но в ранния период на юношеството детето още не е готово да изрази чувствата си открито. Когато порасне повече, същите импулси намират израз в романтичните приятелски отношения между момчета и момичета, в срещи, танци и ухажване. Още по-късно тези желания водят до сериозна любов и до брак.
Някои съзнателни юноши се измъчват от чувството за виновност заради онанирането, дори само от мисълта за онанизма. Такива деца се нуждаят от успокояване. Ако, общо взето, детето е щастливо, върви добре в училище и се разбира с другарите си, може да му се каже, че всички нормални млади хора изпитват също такива желания, но те се стремят да ги контролират. Това обяснение няма напълно да го освободи от неговото чувство за виновност, но ще го облекчи. От друга страна, ако детето е затворено в себе си, не се
