колекциониране на марки, на картички, на камъни. Удоволствието от колекционирането се изразява в постигане на ред и завършеност.
На тази възраст детето понякога изявява желание да подрежда нещата си. Изведнъж то подрежда бюрото си, поставя етикети на чекмеджетата или подрежда списанията. Този ред не се поддържа дълго. Но е ясно, че желанието му трябва да е било много силно, за да го накара да се заеме.
545. Натрапчиви импулси. У много деца на 8, 9 и 10 години склонността към точност така се засилва, че те си създават някои своеобразни привички. Вие сигурно не сте ги забравили от времето на своето собствено детство. Най-разпространено е избягването на фугите при ходене по тротоара. Няма никакъв смисъл в това, а само едно суеверно чувство, че така трябва да бъде. Психиатрите наричат това натрапчив импулс. Други примери са докосването на всяка трета греда на ограда, изкарването на четни числа по някакъв начин, изричането на определени думи, преди да се премине през вратата. Ако ви се струва, че сте направили грешка, трябва да се върнете и да започнете отново.
Смисълът, скрит в натрапчивия импулс, се разкрива в безсмислената детска поговорка: „Стъпиш ли на фуга, ще счупиш на баба си гърба“. Всеки изпитва понякога враждебни чувства към някои от близките си, но неговата съвест би се шокирала от мисълта наистина да им навреди, тя го предупреждава да Прогонва такива мисли. Ако съвестта му стане изключително строга, тя непрекъснато го гризе, затова, че е имал такива „лоши“ помисли даже и след като ги е скрил в подсъзнанието си. Той все още се чувствува виновен, въпреки че не знае за какво. Такова безсмислено нещо, като избягването на фугите на тротоара, успокоява неговата съвест (фиг. 25).
9-годишното дете проявява повече натрапчиви импулси, не защото неговите мисли са по-лоши отпреди, а защото на този етап на развитие съвестта му става естествено по-строга. То може би се тревожи от потиснатото желание да причини болка на брат си, на баща си или на баба си, когато го дразнят. Известно е, че на тази възраст детето потиска и някои мисли относно пола и това също така играе роля при натрапчивите импулси.
На 8, 9 и 10-годишна възраст леки натрапчиви импулси се срещат толкова често, че е въпрос, дали трябва да се считат за признак на нервност или за нещо нормално. Не се тревожете много за умерените натрапчиви импулси, като избягването на фугите на тротоара у 9-годишното дете, което е щастливо, общително и върви добре в училище. От друга страна, съветвам ви да потърсите помощта на психиатър (т. 570), ако детето е премного обзето от натрапчиви импулси (напр. прекалено миене на ръце), предпазване от микроби или ако е нервно, неспокойно и необщително.
546. Тикове. Тиковете са нервни прояви, изразени с мигане, с повдигане на рамото, правене на гримаси, извиване на врата, изкашляне, смъркане, сухо покашляне. Тиковете, както и натрапчивите импулси най- често се появяват около 9-годишна възраст, но могат да се появят и по всяко време след 2-ата година. Движението е обикновено бързо, повтаря се редовно и винаги по един и същ начин. Явява се по-често, когато детето е напрегнато. Тикът се засилва и отслабва и се проявява в продължение на няколко седмици или месеца и след това изчезва или се заменя с друг. Мигането, смъркането, изкашлянето, сухото покашляне често започват при простуда, но продължават и след оздравяването. Повдигането на раменете може да започне, когато детето има нова, по-голяма дреха, която като че ли все се смъква. Детето може да възприеме тик и от друго дете, но това не би се случило, ако не се чувствуваше нервно.
Тиковете най-често се срещат при нервни деца със строги родители. Може би напрежението в къщи е прекалено. Понякога майката или бащата са много строги към детето, като непрекъснато го напътствуват и коригират. Или родителите непрекъснато изразяват тихичко своето неодобрение, поставят много високи изисквания или карат децата да се занимават едновременно с много неща, като балет, музика, спорт. Ако детето имаше достатъчно смелост да се съпротивява, то сигурно би било по-малко напрегнато. Но в повечето случаи неговото възпитание не му позволява това, раздразнението се натрупва и се изразява в тикове.
Не трябва да се карате или да коригирате детето заради неговите тикове. То не може да се контролира. Трябва да се направят усилия животът на детето в къщи да бъде по-спокоен и щастлив, с минимално мъмрене, а животът му в училище и навън да бъде по-приятен. Трябва да се прави разлика между тикове, хорея и общо безпокойство (т. 678).
КОМИКСИ, РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ И КИНО
547. За децата комиксите са нещо сериозно. Съвестните родители често се страхуват от комиксите, като смятат, че те развалят вкуса на децата към хубавите книги, пълнят им главите с нездрави мисли, задържат ги в къщи, пречат на домашните им занимания и по тях се пръскат пари на вятъра. Във всяко едно от тези обвинения има частица истина. Но когато децата проявят силно желание за нещо било то за комикси, за бонбони или джаз, ние трябва да приемем, че това има за тях някаква положителна, конструктивна стойност. Добре е да се стремим да им даваме това, което те искат, в най-подходящ вид, но няма никакъв смисъл непрекъснато да се караме.
На всяка възраст децата са изпълнени с желанието за велики дела, каквито си представят, че възрастните извършват. През първите години те се задоволяват с това да подражават на работата на възрастните — карат влакове, доставят продукти, играят на лекар.
В периода след 6-ата година техният въображаем живот отчасти се отделя от действителния. През по- голямата част от деня те са заети в училището с уроци и със задачата да развиват своите отношения с другите деца. Когато им остане време да си помечтаят, тяхната растяща независимост ги кара да си представят велики дела, които нямат нищо общо с обикновените занимания на техните родители и съседи. Чувствувайки, че вече знаят кое е добро и кое не е, те обичат истории, в които доброто винаги побеждава злото. Тъй като на този етап те чувствуват вътрешна необходимост да потискат и контролират агресивните импулси във всекидневния си живот, те още повече мечтаят за дръзки приключения и ожесточени битки. Ясно е защо на тази възраст комиксите са толкова желани. Погрешно е да се смята, че тези диви истории се натрапват на децата. Хората, които ги пишат и рисуват, правят само това, което децата най-много искат. За образованите възрастни те изглеждат груби, без литературна стойност или възвишени идеали. Това само показва, че възрастните се намират на друг етап от развитието, различен от стадия на 10-годишните деца (както и трябва да бъде). Преди да може да премине към по-задълбочено четиво, детето отначало трябва да премине през период на бурни приключения, където свръхчовешката сила и справедливостта винаги побеждават в последната минута. Комиксите не развалят вкуса на детето, както и пълзенето не попречва на бебето да проходи.
548. Ограничаване на комиксите. Разбира се, ваше право и задължение е да забранявате комикси, които са морално неприемливи. Също не би трябвало да оставяте детето непрекъснато да седи в къщи да чете комикси и да няма време да се види с приятелите си. По същия начин не бихте го оставили непрекъснато да чете и хубави книги. Налага се да поставите ограничение: определен брой комикси на седмица или определен брой часове за четене на ден. Даже и щастливото дете, което се развива добре, може от време на време да бъде изцяло погълнато от комиксите, но това не трае вечно. От друга страна, ако детето живее изцяло само със своето въображение, с приказките, радиото и филмите, то се нуждае от помощта на училището и родителите, за да намери радост в общуването с другари и в игрите (вж. т. 543).
549. Допринасят ли комиксите, телевизията и киното за детската престъпност. Родителите често задават този въпрос. Родителите не трябва да бъдат равнодушни към моралното съдържание на книгите и представленията, които тяхното дете гледа.
Реалистичната бруталност и сексуалност не са подходящи за деца на която и да е възраст и родителите имат пълно право да ги забраняват. От друга страна, не би трябвало да се безпокоите, ако едно уравновесено 6-годишно дете гледа обикновените каубойски програми по телевизията, в които добрите мъже във всяко отношение превъзхождат лошите в стрелбата и язденето на кон и ги побеждават.
550. Радио- и телевизионни програми. Пристрастяването на децата към радиото и телевизията поставя пред родителите няколко проблема.
Първата трудност е с впечатлителни деца, които така се наплашват от страшни истории, че не могат да заспят или сънуват кошмари. Това най-често се случва с деца под 6 години и според мен такива програми не са подходящи за тях. Опасността не се крие в това, че детето ще стане гангстер, а че то се разстройва. Чувствителното дете с болезнена фантазия може да се тревожи до по-късна възраст. Независимо от
