555. Главното, на което ни учи училището, е как да намерим своето място в живота. Изучаваните предмети са само средство за достигане на тази крайна цел. В миналото се смяташе, че ролята на училището е да научи децата да четат, пишат, смятат и да запаметяват някои факти. Спомням си думите на един известен учител, който като ученик е трябвало да научи определение за предлог: „Предлогът е дума с известно значение за място, посока, време или друга абстрактна връзка, използуван да свързва съществително или местоимение в прилагателен или адвербиален смисъл с някоя друга дума“. Разбира се, когато е запомнил това, той нищо не е научил. Човек научава само тогава, когато нещата имат определен смисъл за него. Една от задачите на училището е да направи предметите толкова интересни и живи, че децата да искат да ги изучават и да ги запомнят.
Книгите и беседите дават само ограничени знания. Човек се учи по-добре, като прилага на практика изучаваните неща. За една седмица децата ще научат повече аритметически действия, ако имат възможност да обслужват училищен магазин, ако развалят пари и водят сметки, отколкото за цял месец, като учат по учебник с безлични цифри.
Няма голяма полза от обширните познания, ако човек не умее да бъде щастлив, ако не може да се разбира с хората и не може да се справи с работата си. Добрата учителка се стреми да разбере всяко дете, за да може да му помогне да превъзмогне своите слабости и да стане пълноценен човек. Неувереното в себе си дете се нуждае от възможност да прояви своите способности. Детето, което прави пакости и обича да се хвали, трябва да се научи, че желаното признание се постига чрез честен труд. Детето, което не знае как да се сприятелява, се нуждае от помощ, за да стане общително и привлекателно. Трябва да се открие от какво се интересува едно дете, което изглежда мързеливо.
Училището не може да постигне много при една строго определена, суха програма, при която всички от класа четат заедно от страница 17 до 23 и след това решават задачите на стр. 128 от аритметиката. Тя дава резултат при средното дете, което се е приспособило към тази програма, но е твърде скучна за интелигентните ученици и е много трудна за слабите. Такава учебна програма дава възможност на момчето, което мрази книгите, да закача кламери на плитките на момичето пред него и не помага на самотното момиче или момче да стане общително.
556. Как да се направят училищните занятия живи и интересни. Ако започнете с една жива и интересна тема, можете да я използувате за преподаването на най-различни предмети. Например да вземем обучението в трети клас, чиято основна тема са индианците. Колкото повече децата научават за индианците, толкова повече искат да знаят. Читанката е история на индианците и те искат да знаят какво пише в нея. По аритметика те учат как са броили индианците и какво са използували за пари. В такъв случай аритметиката не е отделен предмет, а практическа страна на живота. Географията не е само точки по картата; това са местата, където индианците са живели и пътували, и как животът в равнините се различава от живота в горите. По естествознание децата приготвят бои от зърнести плодове, боядисват платно или отглеждат царевица. Те могат да си направят лъкове, стрели и индиански костюми.
Хората понякога се шокират от това, че училищната работа е направена интересна, защото смятат, че детето трябва да се научи да прави това, което е неприятно и трудно. Но ако се замислите за вашите познати, които преуспяват в живота, ще видите, че в повечето случаи това са хора, които обичат своята работа. Всяка работа има своя неприятна и скучна страна, но вие я вършите, защото виждате връзката с нейната интересна страна. Дарвин е бил лош ученик по всички предмети в училище. Но по-късно се е отдал на естествената история, извършил е най-старателната изследователска дейност, която светът познава, и е създал еволюционната теория. Гимназистът може да не вижда смисъл в геометрията, може да я мрази и да е слаб по този предмет. Но ако той стане летец и види нейното практическо приложение и разбере, че с нейна помощ може да се спаси животът на целия екипаж, той хвърля всичките си сили, за да я изучи. Добрите учители знаят, че у всяко дете трябва да се развие самодисциплина, за да стане то полезен гражданин. Но те знаят също така, че дисциплината не може да се наложи на ученика отвън като белезници. Тя е нещо, което се развива вътре у него в резултат на осмислянето на работата му и на чувството му за отговорност пред околните за нейното изпълнение.
557. Как училището помага на трудното за възпитание и обучение дете. Свободната и интересна програма е ценна не само защото прави уроците приятни, но и защото може да се пригоди към отделния ученик. Да вземем например едно момче, което първите две години е било в училище, където се изучават отделни предмети. Момчето е изпитвало големи затруднения да се научи да чете и пише. То е изостанало. Вътрешно се е срамувало от своите неуспехи. Външно не е признавало нищо освен това, че мрази училището. Дори и преди да тръгне на училище, то не се е разбирало много добре с другите деца. Положението се влошило от това, че момчето се е чувствувало като глупак в очите на другите. Държало се е предизвикателно. От време на време се е перчело пред класа. Учителката е смятала, че то се стреми да бъде лошо. Разбира се, по свой начин то се е опитвало да привлече вниманието на останалите върху себе си. По своему то се е опитвало да не бъде изолирано от другите деца.
То се премества в училище, където му помагат не само да чете и да пише, но и да намери своето място в колектива. Учителката научава от майката, че момчето има технически сръчности и обича да рисува. Децата заедно рисуват голяма картина за индианския живот и правят макет на индианско селище. Учителката включва момчето и в двете работи. То може да прави тези неща добре, без да проявява нервност. Времето минава и то все повече се интересува от индианците. За да нарисува добре своята част от картината и да направи правилно своята част от макета, то трябва да научи от книгите нещо повече за индианците. То иска да се научи да чете. То се старае. Новите му съученици не гледат на него като на глупак, затова че не знае да чете. Те си мислят за това, колко хубаво е нарисувал и направил макета. От време на време те са се възхищавали от добрата му работа и са търсили неговата помощ. Момчето става отзивчиво. То така дълго е жадувало за признание и приятелство. Децата го приемат и то става по-добро и общително.
558. Свързване на училището с живота. Училището желае непосредствено да запознае децата с външния свят, с работата на местните селски стопани, с дейността на търговците и работниците, така че да разберат връзката между уроците и живия живот. То урежда посещения на фабрики, кани хора да изнасят беседи и насърчава дискусиите в клас. Клас, който изучава храните, може напр. да отиде и да наблюдава събирането, пастьоризирането, бутилирането и доставянето на млякото или транспортирането и продажбата на зеленчука.
Гимназиалните ученици и студентите имат допълнителни възможности да добият знания за живота чрез своето участие в летните бригади. Група ученици или учители могат да работят във фабрика или на полето, да обсъждат и да вникнат по-добре в проблемите на различните професии и производства, в начините за тяхното разрешаване.
559. Демокрацията осигурява дисциплина. Друга цел на правилно организираното училище е да научи децата на демокрация не като патриотично мото, а като начин на живот и способ за работа. Добрата учителка знае, че не може да научи децата на демокрация само от книгите, ако тя самата се държи като диктатор. Тя насърчава учениците да помагат при решаването на даден проблем и при преодоляването на трудностите, свързани с неговото осъществяване. Те сами трябва да определят кой от тях коя част от работата да свърши. По този начин те се научават да се ценят едни други. Научават се да свършат дадена работа по този начин не само в училището, но и в живота.
Експериментите, направени с една учителка, която напътствува децата на всяка крачка, показват, че докато тя е в стаята, те се справят добре, но щом като излезе навън, много от тях спират да работят и започват да играят. Те смятат, че уроците са задължения на учителката, а не техни и когато тя излезе, те използуват възможността да се „проявят“. Тези експерименти показаха, че децата, които са взели участие при избора и планирането на работата и работят задружно, извършват почти едно и също количество работа независимо от това, дали учителката присъствува или не. Защо? Те знаят целта на работата, която извършват, и са запознати с предстоящите етапи. Те чувствуват, че това е тяхна работа, а не е работа на учителката. Всяко дете иска да извърши своя дял от работата, защото то се гордее с това, че е уважаван член на колектива, и има чувството за отговорност пред останалите.
Чрез такава дисциплина се оформят най-добрите граждани, най-ценните работници и даже най-добрите войници.
560. Сътрудничеството с други детски специалисти. Даже и най-добрите учители не могат да разрешат сами всички проблеми на своите ученици. Необходима е съвместна работа с родителите — родителско-
