да парализират мисловната му дейност. Непрекъснатите забележки в къщи могат да направят 9-годишното дете толкова неспокойно и нервно, че да не може изобщо да насочи своето внимание към каквото и да било.
„Мързеливото“ дете, което не полага никакви усилия да учи уроците си, обикновено съвсем не е мързеливо. Всички видове животни се раждат любознателни и пълни с ентусиазъм. Неправилното възпитание може да притъпи тези качества у детето. Има няколко причини за привидния мързел на децата в училище. Някои деца проявяват упорство, защото прекалено много са ги подканяли през целия им живот. Такива деца обаче проявяват голям интерес към своите любими занимания. Понякога детето се страхува да направи усилия в училище (или другаде, от страх да не се провали. Причина за това могат да бъдат много високите изисквания или критичното отношение на семейството към неговите постижения.
Колкото и странно да е, прекалено съзнателното дете може понякога да среща затруднения в учебната работа. То продължава да препрочита научения вече урок или написаните упражнения от страх да не би нещо да е непълно или неправилно. То винаги изостава и се тревожи.
Типично за детето, което през първите си години е било лишено от любов и сигурност в семейството е, че на училищна възраст то е неспокойно, нервно, безотговорно същество, което не може да се увлече от училищните занятия или да се сработва с учителите и учениците.
Независимо от причината на трудностите, които детето изпитва в училище, трябва да се вземат мерки в две насоки. Опитайте се да откриете причината, както е казано в т. 562. Но независимо от това, дали можете да откриете какво тревожи детето или не, чрез споделяне на своите наблюдения върху детето с учителката, вие заедно с нея ще можете да използувате неговите интереси и добри качества, за да го привлечете постепенно към колектива и неговата работа.
565. Лошо четене поради бавно развитие на зрителната памет. За нас думата „мас“ изглежда съвсем различна от думата „сам“. Но за повечето малки деца, които се учат да четат, те изглеждат твърде подобни, защото прочетено отзад напред „сам“ е „мас“ и обратно. Правят се грешки и с някои други думи. При писане се бъркат някои букви с други. Но с течение на времето децата развиват паметта си, включително и зрителната, и такива грешки стават все по-редки.
Около 10% от децата, предимно момчета, срещат големи трудности в разпознаване и запомняне на написаните думи. В продължение на няколко години те продължават да обръщат много букви и думи. На тях им е необходимо много повече време да се научат да четат прилично, а някои от тях цял живот продължават да бъркат правописа независимо от обучението.
Такива деца бързо стигат до заключението, че са „тъпи“, и започват да мразят училището, защото не могат да вървят в крак с другите. Родителите и учителите трябва да им вдъхнат увереност, като им обяснят, че това е специфична трудност на тяхната памет (така както някои деца не могат да пеят правилно), че те не са глупави или мързеливи и че след време ще се научат правилно да четат и да пишат.
На повечето от тези деца може да се помогне с повече звукови упражнения, при които децата едновременно произнасят и показват отделните букви и срички. По този начин те могат донякъде да превъзмогнат своята слабост в разпознаването на думите. Ако такава помощ не може да им бъде оказана в училище, родителите трябва да се съветват с учителката относно необходимостта от допълнителни занимания с някои учители с добър педагогически подход или с търпелив родител. Разумно е детето да бъде прегледано от детски психиатър, особено ако има и други емоционални проблеми, защото те също така играят голяма роля при затруднения в четенето.
566. Помощ при подготвяне на уроците. Понякога учителката съветва родителите детето да бъде обучавано допълнително по някой предмет, по който то изостава, а някога и самият родител стига до такова заключение. Трябва да бъдете внимателни в това отношение. Ако училището ви препоръчва добър учител и имате възможност, уредете детето ви да взема допълнителни уроци. Твърде често родителите се оказват лоши педагози не защото не знаят достатъчно или не се стараят, а защото твърде много обичат детето и лесно се сърдят, когато детето не разбира нещо. Ако детето се е объркало в уроците си, нервният родител само ще влоши нещата. Друга трудност е тази, че родителят може да му обяснява не така, както учителят. Ако в училището детето е вече объркано по този предмет, то ще се обърка още повече, ако в къщи той му се поднесе по друг, различен начин.
Не искам да кажа, че родителят не трябва никога да помага на детето, защото има случаи, когато това дава добри резултати. Моят съвет е родителите предварително да обсъдят този въпрос с учителя; ако работата с детето е безрезултатна, те трябва да се откажат от нея.
Какво трябва да правите, ако детето ви помоли да му помогнете да си приготви домашната работа? Ако някой път на детето не му е ясно нещо и се обърне към вас за пояснение, няма нищо лошо в това да му помогнете. (Родителят се радва много, когато от време на време има възможност да покаже на своето дете, че знае нещо.) Но ако детето ви кара да вършите работата му, защото не я разбира, по-добре е да се посъветвате с учителя. Доброто училище предпочита да помогне на детето да разбере и след това да го остави да разчита само на себе си. Ако учителката е много заета, за да може да му разясни, тогава може да му окажете помощ, но му помогнете да разбере своята работа, а не я вършете вместо него.
567. Страхът от училището. Понякога се случва някое дете да развие внезапен и необясним страх от училището. Това често се случва, след като е отсъствувало няколко дни поради болест или злополука, особено ако детето е заболяло или злополуката е станала в училище. Типично е детето да не знае от какво се страхува в училище. Психиатрични изследвания при такива случаи доказват, че често пъти истинската причина почти не е свързана с училището. Ако на детето свободно се разрешава да си остава в къщи, когато и по колкото иска, неговият страх от връщане в училище обикновено се засилва, тъй като към него се прибавя и страхът, че ще изостане в уроците си и че учителката и децата ще го критикуват заради отсъствието му. Най-добре е родителите му да проявят твърдост и да настоят незабавно да се върне в училището. Те не трябва да отстъпват пред физическите му оплаквания или да се опитват да накарат лекаря да извини отсъствията му. (Разбира се, то трябва да бъде прегледано от лекар.) Детето и родителите трябва да потърсят детска психиатрична помощ, ако това е възможно. В детските психиатрични клиники обикновено считат такъв случай за спешен, знаейки, че с времето положението се влошава (т. 570).
568. Детето, което не може да закусва, преди да иде на училище. Този проблем понякога възниква с учениците от първи или втори клас в началото на учебната година. Това обикновено се случва със съзнателни деца, които изпитват благоговеен страх пред новия клас и пред учителката, която ги ръководи, и не могат да ядат сутрин. Ако майката насили такова дете да яде, голяма е вероятността то да повърне по пътя или в училище. Това само ще прибави към другите смущения у детето и чувство на срам.
Най-добрият начин да се справите с този проблем е да не насилвате детето на закуска. Ако може, нека да изпие само плодовия сок и млякото, ако това е всичко, което стомахът му може да приеме; ако не може, оставете го да отиде гладно. Разбира се, това не е хубаво, но ако го оставите на спокойствие, то по-бързо ще се успокои и ще започне да закусва. Такова дете обикновено се храни добре на обяд и още по-добре на вечеря, с което то компенсира пропуснатата закуска. Като свикне с училището и с новата си учителка, то започва да изпитва глад на закуска, стига да не трябва да се бори и с майка си.
От голямо значение за стеснителното дете е при започване на училищните занятия майката да поговори за това с учителката, за да може тя да разбере и помогне за превъзмогването на неговите трудности в училището. Учителката може да направи специални усилия да бъде ласкава с детето, да му помогне да намери своето място в колектива.
569. Родители и учители. На вас ви е лесно да имате добри отношения с учителката, ако вашето дете е нейна гордост и радост и отличен ученик. Но ако то среща известни затруднения, положението е по- деликатно. И най-добрият родител, и най-добрият учител са човешки същества. Всеки се гордее със своята работа; всеки изпитва собственически чувства към детето. Всеки в душата си счита, че детето ще върви по-добре, ако другият постъпва с детето малко по-другояче. Добре е родителите от самото начало да разберат, че и учителката е чувствителна също като тях и че ще постигнат по-добри резултати, ако се държат дружелюбно и отзивчиво към нея. Някои родители съзнават, че се страхуват от среща с учителката, но не забравяйте, че и тя се страхува от тях. Главната задача на родителите е да обрисуват ясна картина на миналото на детето, на неговите интереси, да й разкажат на какво то реагира добре и на какво не и да оставят учителката сама да използува тази информация в училище. Не забравяйте да я поздравявате за всеки училищен успех на вашето дете.
