учителски срещи и индивидуални разговори. По такъв начин родителят и учителят ще обединят своите усилия и ще споделят наблюденията си върху детето. Учителят трябва даже да може да се свърже с дружинния (пионерския — б. пр.) ръководител, с лекаря на детето и обратно. Всеки един от тях ще свърши по-добра работа, като работи заедно с другия. Особено важно е учителката да знае, ако детето има някакво хронично заболяване, какво лечение се прилага и какво тя може да направи или за какво да следи в училище. Лекарят също трябва да знае какво отражение дава болестта върху детето по време на учебните занятия, как може училището да помогне и какво лечение да предпише, за да не пречи на учебната работа.
Независимо от компетентността на учителите и родителите проблемите на някои деца могат да се разрешат само с помощта на детски психиатри. Но засега такива има в много малко училища. В някои училища има съветници, психолози или учители, които посещават учениците по домовете, специално обучени да помагат на децата, родителите и учителите, да разберат и превъзмогнат трудностите, които детето среща в училище. Когато няма съветник или психолог или когато учителката види, че проблемът има по-дълбоки корени, добре е да се потърси помощта на детски психиатър или клиника, ако има такава.
561. Какво да правим, за да имаме добри училища. Понякога родителите казват: „Хубаво е да говорим за идеалното училище, в което работата е интересна и където се изявяват най-добрите качества на всяко дете. Но в училището на моето дете всичко е доста ограничено и сухо и аз не мога да направя нищо, за да го променя“. Това не е вярно. Всеки малък и голям град има такова училище, каквото неговите граждани искат. Ако те знаят какво представляват добрите училища и настояват за тях, те ще ги имат. Така се проявява демокрацията.
Родителите могат да влязат в местното родителско-учителско дружество, редовно да посещават събранията, да покажат на учителите, директорите и възпитателите, че ще ги подкрепят, когато използуват добри методи. Те също могат да гласуват за местни длъжностни лица, които ще работят за непрекъснатото подобряване на училищата. Нито една училищна система не е идеална, но и най-добрите училища ще западнат, ако гражданите не се интересуват от тяхната учебно-възпитателна дейност. Много хора не разбират каква голяма роля играят добрите училища за изграждането на полезни за своята страна щастливи граждани. Те се противопоставят на увеличаването на бюджета за формирането на по-малки класове, за увеличаването на учителските заплати, за обзавеждането на дърводелски работилници, на лаборатории и за организиране на игри и забавления в свободното време на учащите се. Неразбирайки целта и стойността на тези предложения, те гледат на тях като на „ненужни превземки“, като мероприятия, предназначени за развлечение на децата или за да се намери работа за повече учители. Даже и от строго финансова гледна точка това е „скъп на триците и евтин на брашното“ подход. Парите, похарчени разумно за по-добри грижи за децата, се връщат стократно на обществото. Първокласните училища, които успяват да накарат всяко дете да чувствува, че то наистина принадлежи към един колектив като полезен и уважаван негов член, изключително много намаляват броя на безотговорните и престъпни личности. Стойността на такива училища се очертава още по-ясно у всички останали деца (които никога не биха станали престъпници), които заемат своето достойно място в обществото, като стават подобри работници, по- отзивчиви граждани, по-щастливи в личния си живот. Нима обществото би могло да изразходва по- целесъобразно своите материални средства!
ТРУДНОСТИ С УРОЦИТЕ
562. Има много причини за неуспех в учебната работа. Индивидуални проблеми се срещат по-често, когато училището използува строго фиксирани учебни методи, когато отношението към децата се изразява в грубо и сурово командуване и когато класовете са твърде големи, за да може да се осигури индивидуален подход към учениците.
Съществуват много причини за лошото приспособяване на самите деца. Причините могат да бъдат физиологични — дефект в зрението или слуха, умора или хронично заболяване, и психични — трудности при разпознаване на думите при четене, нервност или тревога за други неща, неумение за сработване с учителя и с другите деца. Има деца, които са прекалено интелигентни, а други, които не могат да се справят поради по-малката си интелигентност. („Бавното“ дете е разгледано в т. 789.)
Не наказвайте и не се карайте на детето, което среща трудности. Помъчете се да откриете причината. Поговорете с директора или учителя. Потърсете помощ от училищния съветник, ако има такъв, и от училищния психолог. Ако в училището няма специалисти, посъветвайте се с психиатър или психолог (т. 570).
Заведете го на медицински преглед, който включва и изследване на зрението и слуха.
563. Особено надарените деца. В клас, в който учениците учат едни и същи уроци, по-способното дете се отегчава, защото му е много лесно. Единственото разрешение като че ли е такова дете да прескочи класа. Това може да е подходящо за някое дете, което е едро за възрастта си и е достатъчно общително. В противен случай то ще бъде изолирано и ще се чувствува самотно, особено когато съучениците му навлязат в пубертета. То може би ще бъде неравностоен партньор в спортните игри или танци. Неговите интереси ще бъдат по-различни от тези на останалите деца и то няма да може лесно да се сприятелява с тях. Какъв смисъл има да влезе по-рано в гимназията или в университета, когато ще бъде един самотен човек.
В повечето случаи по-добре е надареното дете да остане в клас, съответствуващ на неговата възраст, стига училището да има по-свободна програма, която може да се обогати за по-напреднали ученици. То напр. може да чете в библиотеката по-трудни книги. Когато едно способно дете учи „за бележки“ и за да се хареса на учителя, другите деца веднага ще го нарекат „зубрач“ или „подмазвач“. Но ако то работи върху групов проект, децата още повече го ценят заради неговата допълнителна помощ. Даже и да смятате, че вашето дете е особено надарено, не се опитвайте да го премествате в клас, по-горен от този, за който училището ви съветва. Учителят най-добре знае кой клас е най-подходящ. Жестоко е за детето да бъде поставено в клас, който надхвърля неговите възможности. В крайна сметка детето се учи лошо или по-късно изостава.
Това повдига въпроса, дали е целесъобразно надареното дете да се научи да пише и да смята, преди да започне училище. Някои родители казват, че децата им задават въпроси за буквите и за числата и искат да ги научат. За някои деца това донякъде е вярно и няма нищо лошо, ако им се отговори простичко на въпросите.
Но в повечето случаи въпросът има и друга страна. Често се оказва, че родителите са по-амбициозни, отколкото предполагат, и те желаят техните деца да „блестят“. Когато детето играе детски игри или се боричка, те не обръщат особено внимание. Но когато то прояви ранен интерес към четене, очите им светват и те с ентусиазъм му помагат. Детето чувствува техния възторг и отговаря с още по-голям интерес. По този начин детето може да се отвлече от естествените за неговата възраст занимания и преждевременно да бъде превърнато в нещо като учен.
Родителите няма да бъдат добри родители, ако не се възхищават от положителните качества на своите деца. Но трябва да се прави разлика между интересите на детето и родителските надежди. Ако амбициозните родители могат честно да признаят това пред себе си и да не ръководят живота на детето съобразно своята амбиция, детето ще порасне по-щастливо, по-способно и ще бъде по-голяма гордост за тях. Това се отнася не само за ранното четене и писане, но и за насилването на детето независимо от неговата възраст да учи, да ходи на уроци по музика и балет, да се занимава със спорт или да ходи на забави.
564. Лоша учебна работа поради нервност. Всякакъв вид тревоги, трудности и семейни конфликти могат да пречат на учебните занятия на детето. Ето някои примери, които, разбира се не изчерпват всичко.
6-годишно момиченце, което изгаря от ревност към по-малкото си братче, може да бъде нервно, разсеяно, неспособно да внимава и може внезапно и безпричинно да се нахвърля върху другите деца.
Детето може да бъде разтревожено от някоя болест в къщи, може да се чувствува заплашено от раздяла на родителите или пък го безпокои неправилното разбиране на някои въпроси, свързани с пола. В първите класове детето може да се страхува от някое по-голямо дете, което го малтретира, от куче, което го лае по пътя към училището, от училищния прислужник, от някой учител със строг външен вид. Детето може и да се стеснява да декламира пред класа или пък да поиска разрешение да отиде в тоалетната. За един възрастен това са дребни неща, но за плахото 6-7-годишно дете те могат да се окажат толкова страшни, че
