възрастта, ако детето редовно се разстройва, родителите трябва да забранят страшните програми, като му дадат приемливо обяснение за това.
Друг проблем възниква с детето, което се „залепва“ към апарата от момента, когато се прибере следобед, докато го изпратят насила да спи. То не иска да отдели време за вечеря, за домашните си упражнения и дори за поздрав. В такъв случай и за родителите, и за детето е най-добре да постигнат определено споразумение за това, по колко време то ще отделя за игра навън, за домашните упражнения, за хранене, за програмите, и този режим трябва строго да се спазва. В противен случай родителите непрекъснато ще му напомнят да изпълнява задълженията си, щом го видят при апарата, а то ще го пуска всеки ден, когато мисли, че не му обръщат внимание. Някои деца и възрастни могат да работят при включено радио (даже твърдят, че работят по-добре), но ако програмата не е музикална, това е малко вероятно. Можете да разрешите на детето да се занимава при включено радио, ако приготвя уроците си правилно и навреме.
Изобщо, ако детето редовно си пише домашните упражнения, прекарва следобеда навън с другарчета, вечеря и си ляга навреме и не се плаши, няма защо да му се забранява да слуша радио или да гледа телевизионните предавания, колкото иска. Не ви съветвам да му се карате или да го упреквате за това. С тези методи няма да му отнемете желанието да гледа телевизионни и слуша радиопредавания, а, напротив, ще го увеличите. Помнете, че историите за удивителни приключения, които на вас могат да ви изглеждат глупави преживявания, за него са дълбоко затрогващи и дори спомагат за изграждане на неговия характер. Не забравяйте, че децата ги обсъждат заедно със своите другарчета и това е част от техния „светски живот“, както обсъждането на книги, пиеси и новини — за възрастните. От друга страна, без колебание трябва да забраните на детето да гледа програми, които преценявате като нежелателни.
(Ако по времето, когато д-р Спок е писал това имаше такива компютри и Интернет, той със сигурност щеше да напише нещо твърде подходящо. Но, позволете ми, моля, да забележа, че това, което д-р Спок е написал за радиото и телевизията, осмислено за компютрите, е достатъчно. IMHO. Victor)
551. Кино. Приключенските филми са толкова привлекателни за децата, колкото и комиксите, телевизията и радиопиесите. Според мен е уместно, ако наблизо има кино, да разрешавате на 7-годишното си дете да гледа с другарчета подходящо представление в събота или неделя следобед. Ако детето живее извън града, тогава може да гледа ранно вечерно представление с родителите си. Не е полезно да водите децата на вечерни сеанси. Не ви съветвам да пускате детето повече от веднъж седмично на кино, защото от здравословна гледна точка не е полезно да прекарва с часове в киносалона.
Рисковано е да се водят на кино деца под 7-годишна възраст. Може да решите, че някой мултипликационен филм ще бъде прекрасно забавление за малкото дете. Но в повечето филми има по някой епизод, който силно ще уплаши детето. Не трябва да забравяте, че 4-5-годишното дете не различава много ясно реалното от нереалното. Една вещица на екрана е толкова жива и ужасяваща за него, колкото е един жив крадец за вас. Единственото сигурно правило е да не се води дете под 7 години на кино, освен ако вие или някой друг добре познавате филма и сте абсолютно сигурни, че в него няма нищо, което може да разстрои детето. Не водете и по-голямото дете на кино, ако се плаши лесно.
КРАЖБАТА
552. Присвояване на неща в ранното детство. Малките деца на 1, 2 и 3 години вземат чужди неща, които не им принадлежат, но това не е истинска кражба. Те не съзнават добре кое им принадлежи и кое не. Те просто вземат нещата, защото силно ги
’ Недопустимо е да се претоварва нервната система на децата от всички възрасти с груби, силно възбуждащи и едностранчиви впечатления. Също така не е правилно да се включват в дневния режим на детето редовни часове за телевизионните предавания независимо от тяхното съдържание; престоят в затворени, понякога лошо проветрени помещения и претоварването на зрението не са желателни и трябва да се ограничават, и то не чрез забрана, а чрез включване на други увлекателни и същевременно здравословни занимания. Бел ред.
желаят. По-добре е да не карате малкото дете да се чувствува че е постъпило лошо. Майката само трябва да му напомни, че играчката е на Петърчо, че той скоро ще иска да си играе с нея и че то също има много хубави играчки в къщи.
553. Какво означава кражбата в по-съзнателната възраст. Кражби се наблюдават понякога в периода между 6 години и пубертета. Когато едно дете на тази възраст вземе чуждо нещо, то знае, че постъпва лошо. По-вероятно е то да открадне тайно, да скрие краденото и да отрече своята постъпка.
Когато майката или учителката разбере, че детето е откраднало нещо, тя е много разстроена. Нейното първоначално желание е да се скара на детето и да го засрами. Това е съвсем естествено, тъй като са ни учили, че кражбата е сериозно престъпление. Ние се плашим, когато тя е извършена от нашето дете.
Много важно е детето ясно да разбере, че родителите му не одобряват кражбата и настояват незабавно да се върне откраднатият предмет. От друга страна, не е разумно прекомерно да изплашите детето или да се държите така, като че ли никога няма да го обичате вече.
Да спрем вниманието си най-напред върху грижливо отгледаното 7-годишно дете, което има доста играчки и ежеседмично получава пари от родителите си. Ако то открадне нещо, това са обикновено малки суми от майка си или от съученици, писалката на учителката или пакетче картинки на съседния чин. Често кражбата е безсмислена, защото детето притежава тези неща. Ясно е, че то е объркано в своите чувства. То като че ли изпитва сляпо желание за нещо и се опитва да го задоволи, като взема предмет, който не му трябва. Какво иска то в действителност?
В повечето случаи детето е до известна степен нещастно и самотно. Може би отношенията му с родителите не са достатъчно сърдечни или не може да си намери приятели между своите връстници. (То може да се чувствува така дори когато е любимец на всички.) Струва ми се, че причина за по-честите кражби към 7-ата година е това, че на тази възраст детето особено остро чувствува как се отдалечава от родителите си. И ако не умее лесно да се сприятелява, то се чувствува съвсем изоставено и изолирано. Може би с това се обяснява защо някои деца, които крадат пари, ги използуват да си „купят“ приятелство. Едно дете раздава стотинки на съучениците си, друго купува бонбони за класа. Не стига, че детето малко се отдалечава от родителите си, но и те биват особено придирчиви към него в тази немного привлекателна възраст.
Ранната юношеска възраст е друг един период, когато децата се чувствуват по-самотни поради увеличената стеснителност, чувствителност и стремеж към независимост.
Копнежът за повече нежност вероятно играе известна роля при кражбите във всички възрасти, но обикновено съществуват и други индивидуални причини: страх, завист, неприязън.
554. Какво да се прави с детето, което краде. Ако сте сигурни, че вашето дете (или ученик) е откраднало нещо, веднага му кажете твърдо, че знаете откъде го е взело, и настоявайте да го върне. С други думи, не му разрешавайте да ви лъже. (Ако родителят лесно приема лъжи, той все едно че опрощава кражбата.) Детето трябва да върне предмета на другото дете или в магазина, от който го е взело. Ако е от магазин, тогава е по-добре родителят да отиде с детето и да обясни на продавача, че то е взело предмета, без да плати, и иска да го върне. Учителката може да върне предмета на собственика, за да спести на детето публичното посрамване. С други думи, не е необходимо да се унижава детето, което краде, а съвсем ясно да му се даде да разбере, че това не е разрешено.
Трябва да се помисли дали такова дете няма нужда от повече нежност и одобрение в къщи и от помощ, за да си създаде по-близко приятелство навън (вж. т. 543). Време е, ако имате възможност, да му давате толкова пари, колкото получават и другите деца около него. Това ще му помогне да се чувствува „като всички“. Ако кражбите продължават или ако детето не може да се приспособи в околната среда, родителите трябва да потърсят помощта на детски психиатър (т. 570).
УЧИЛИЩЕТО
КАКВО ДАВА НА ДЕТЕТО УЧИЛИЩЕТО
