обичайното „хелоу“.
— Тук е пак Майк Хамър — казах аз. — Чакам да се обади един приятел. Казал съм му да ви позвъни, и му предайте къде съм отишъл.
— О, няма да има нужда — възкликна тя. — Той вече се обади. Казах му че ще бъдете в парка. Да не се разминахте с него?
— О, не, той ще се навърта там, докато се видим. — излъгах аз.
Значи някой вървеше по петите ми, заключих аз докато затварях телефона. Добрият стар Джордж. Проследи ме, изтърва ме, но е съобразил че ще се срещна със Шарлот. Мъдро.
Налях си още една порция, и после се изтегнах на дивана. Трябва да ме беше проследил, а на мен дори не ми беше хрумнало че е способен на подобно нещо. Не можех да го проумея откъде беше разбрал че ще се срещна с нея, освен ако не е било изписано на лицето ми. Нали казваха че влюбеният не може да скрие любовта си. Но как беше планирал всичко! Беше подбрал идеално мястото и времето! Ако не беше светкавичната ми реакция, той щеше да улучи милион от лотарията. Стреля от упор. Какво пък, той беше наясно с правилата и знаеше какво го очаква в случай на неуспех. Щеше да е истинско чудо ако ченгетата успееха да го пипнат. Обзалагах се че имаше достатъчно дупки в които да се свре при подобни ситуации. Джордж съвсем не беше глупав. Не се притеснявах за него че могат да го заловят. Мистър Калецки беше резервиран — за мен. Пат щеше да ме прощава, но той беше мой.
Шарлот се беше измъкнала от банята и облякла в рекордно кратко време. Никой от нас не спомена за случилото се между нас, но всеки от нас беше наясно че то е обсебило изцяло съзнанието на другия. Тя си наля чашата и седна до мен.
— Как разбра че днес ще те посетя?
Тя ми се усмихна ярко.
— Майк, скъпи, очаквам го още от момента в който те видях за пръв път. Или греша?
— Не.
— Но ти ми каза че обичаш да те преследват.
— Не и при теб. Времето ни е страшно кът.
След като се настани удобно в прегръдките ми и разказах за телефонното обаждане до кабинета й. Тя се разтревожи много.
— Изобщо не се пазиш, Майк. Ако това е Калецки, имай предвид че е много хитър. Моля те, Майк, пази се. Ако ти се случи нещо, то аз…
— Ти какво?
— О, Майк, не виждаш ли че те обичам?
Разроших златната й коса и духнах в ухото й.
— Да глупаче, виждам го. Сигурно и аз съм същият погледнат отстрани.
— Да — прошепна тя. — Така е.
Усмихнахме се един на друг. Почувствувах се като ученик.
— А сега да се върнем на въпроса преди да съм тръгнала на работа — продължи тя. — Искаше да ме видиш не само заради това, нали? Какво е то?
Сега беше мой ред да се изумя.
— Как, по дяволите, го разбра?
Шарлот положи ръка върху моята.
— Колко пъти трябва да ти напомням че съм практикуващ психиатър? Това не означава, че съм способна да чета мисли, но изучавам хората, наблюдавам поведението им и преценявам кое зад какво се крие. Особено — тук тя ме дари с лукава усмивка — когато даден човек живо се интересува от друг.
— Печелиш.
Издухах две кръгчета дим и продължих.
— Искам всичко което знаеш за Хал Кайнс.
Тя мигновено се приземи още като чу името.
— Точно за това си мислих когато ми каза какво се е случило. Е, знаеш че учеше в медицински институт. Полувисш, ако искаме да бъдем съвсем точни. От това което казваш заключавам че е бил там само за да впримчва момичета и да ги тласка по пътя на проституцията в полза на организацията му. Не е ли това малко необичаен начин?
— Не. Не и когато познаваш хората — казах аз. — За да бъде хватката им върху момичетата желязна, те трябва да ги откъснат от домовете и родителите им, и после ги впримчват неспасяемо. Предполагам че събират достатъчно материал за да ги шантажират в случай че някое момиче се осмели да надигне глава. Така че какво могат да направят горките? Предадени от всички, включително и собствените им родители, без домове, с услужливо отворената пред тях врата на публичния дом. Поне имат какво да ядат и са с покрив над главите си, и печелят достатъчно. И това е вече окончателният край, след който те вече са обречени. Целият този бизнес изисква доста време, но пък се отплаща щедро. Като използува суперфината мръсотия Хал може да подбутне което си иска момиче по страшния път без някакъв особен риск за себе си.
— Разбирам.
Тя се замисли над казаното от мен, след което ми разказа и останалото.
— Изнесох лекция в института по покана на ръководството му, и след като проучих внимателно нивото и курсовите работи на студенти които специализираха психиатрия, си избрах няколко души които да изучават клиничните ми методики. Хал Кайнс беше един от тях. Беше отличен студент, наясно с това какво трябва да се прави. Беше много по-напред от другите.
Първо го отдадох на естествените му способности и на обстоятелството че беше отраснал в медицинско семейство, но сега вече ми е ясно че е било просто следствие на толкова години обучение. След като си учил в продължение на шестнайсет години няма начин да не започнеш да разбираш и схващаш материала по-бързо от другите.
— И аз предполагам така — вмъкнах се аз. — А какво ще кажеш за външните му контакти?
— Той живееше в един хотел през три улици от мен докато беше тук. Предполагам, че докато е учел, е спал в общежитие. През съботите и неделите посещаваше клиниката и оставаше при Калецки. Хал никога не говореше за странични неща, беше страшно вглъбен в учебния процес. Един ден се оказа в много затруднено положение и Джак Уилямс беше човекът който го отърва.
Кимнах.
— Да, знам го от самия Хал. А за личния му живот? Опитваше ли се да те ухажва?
— Не. Дори и не се опита. Мислиш ли че би се опитал да ме вербува за организацията си?
— Този мръсен гаден… — започнах аз и спрях като видях как се смее без глас.
— Съмнявам се. Твърде интелигентна си за да се оставиш да те впримчи толкова лесно. Предполагам че е бил с теб или за да има оправдание престоя му в града, или наистина да изучава психиатрия с цел да му помогне в дейността му.
— Идвало ли ти е някога наум че може да е бил в града за да може да убие Джак?
Тая мисъл не беше нова за мен. Цял ден я си въртях из главата.
— Възможно е. Мислил съм за това. А може и да е останал защото Джак е разкрил какви ги е вършил и го е хванал натясно. Джак беше много милостив, но не и когато ставаше въпрос за подобни неща. Понеже вече не работеше в полицията, той не е могъл да му въздейства по официалния път, но го е държал с нещо, с което ги е принудил да стои в града.
— Тогава кой е убил Джак — Хал ли?
— Това — казах аз — е нещо, което, за да го узная, бих дал двата си крака и едната ръка. Само докато натисна спусъка, разбира се. И това е нещо, което много скоро ще разбера.
— А Хал и онова момиче, Ейлийн?
— И те са негова жертва. Както виждам нещата, Хал е отишъл там за да убие момичето, но преди да успее да натисне спусъка, убиецът е пречукал и двамата.
— Но ако случаят действително е бил такъв, откъде е могъл Джак да знае че Хал ще бъде там за да я убие?
— Тук по-скоро можеш да помогнеш ти, Шарлот. Може би Джак е знаел че той ще бъде там по съвсем други причини? Мислила си за това?
