огледа в асансьора, но следите от нарезите не бяха достатъчно ясни, за да бъде сигурен. Куршум блъснал се в каменна стена се обезформя много повече, отколкото онзи пронизал човешко тяло.
Лабораторията по балистика беше съвсем празна ако не се брояхме ние двамата. Пат закрепи куршума на специалната поставка в сложния уред и аз угасих светлините. Пред нас се появи екран на който изникнаха изображенията на два куршума. Единият беше от пистолета на убиеца, а другият с който Калецки беше стрелял по мен. Моят сувенир все пак беше запазил някои от линиите от нарезите върху себе си, които сега изпъкнаха под увеличението.
Пат завъртя куршума около оста му, като се опитваше да открие следи от нарезите които да съвпаднат с тези на другия. Веднъж му се стори че успя, но когато наложи двете изображения едно върху друго, разликата се оказа голяма. Въртя куршума още известно време, след което изключи апаратурата и включи светлината.
— Не става, Майк. Пистолетът не е същият. Ако Калецки е авторът и на другите изстрели, то е използувал друг пистолет.
— Не е възможно. Ако го е запазил след първото убийство, няма логика да се откаже от него.
Пат се съгласи с мен и повика един от хората си. Връчи му куршума и му нареди да го фотографира и да го помести в хранилището. Седнахме заедно и му изложих всички подробности от опита за покушение и мнението ми за убийството на Хал. Не коментира много. Пат беше от ония ченгета които умеят да съхраняват фактите в главата си. Оставяше ги да отлежат и те изплаваха от само себе си когато се избистряха съвсем.
Непрекъснато се удивлявах как можеше да има хора като него в полицията. Но човек можеше да се добере до истинските професионалисти в тяхната работа едва когато забравеше униформата и навлезеше в средите им. Притежаваха най-модерното оборудване на света и изключително много контакти в престъпния свят. Вестниците ги ругаеха понякога прекалено много, но в крайна сметка всички бяха принудени да се съобразяват с тях. Едва ли можеше да стане нещо за което те да не са в течение. Имаше и корупция, разбира се, но въпреки всичко и мъже като Пат, които не можеха да бъдат купени с нищо. И аз самият щях да съм един от тях, ако нямаше толкова много шибани правила и закони които ти връзваха ръцете.
Когато свърших, Пат се протегна и каза:
— Беше изчерпателен. Не мога да добавя нищо. А ми се иска да можех. Оказа ми голяма помощ, Майк. А сега ми кажи още едно нещо. Ти ми даде фактите, а сега ми дай заключението си. Кой мислиш че го е направил?
— Това, момче, е един напразен въпрос — контрирах аз. — Ако аз бях поне малко убеден кой го е направил, щеше да имаш едно оправдано от закона възмездие и автора му. Започвам да да си мисля че е някой извън кръга на тези които познаваме. По дяволите, човече, гледай колко трупове имаме вече. И Калецки си развява байрака както си знае. Може и той да го е направил. Явно си има причини. А може да е пак онзи който е зад него. Нищо чудно да е някой от синдиката им който държи публичните домове. Или пък да е от трафика с наркотици с който се занимава Джордж. Джак може да е разкрил и това. Може да е било убийство отмъщение. Хал е разрушил живота на твърде много момичета през живота си. Може някоя от тях да е разбрала на какво е жертва и да е решила да си отмъсти, като го примами. Когато е разбрала, че Джак възнамерява да го арестува първо е застреляла Джак, после Хал, като е убила и Ейлийн за да не разкаже на ченгетата.
А може и изобщо да не е била жена. Може да е бил нечий брат или баща. Или пък приятел. Има много вероятности.
— Мислих върху това, Майк. За моя ум това беше най-правдоподобната идея, до която можах да стигна. — Пат се изправи. — Искам да дойдеш горе с мен. Имам един приятел който иска да те види.
Приятел? Не можех да се начудя кого ли имаше предвид. Когато го запитах, той само се усмихна и ми каза да се въоръжа с търпение. Въведе ме в една малка стая. Вътре имаше двама детективи с една жена. И двамата я обстрелваха с въпроси, но тя мълчеше като пукал. Беше седнала с гръб и не можах да я позная първо, а чак когато застанах с лице пред нея.
Приятел, как не. Оказа се мадам, която успя да офейка предната вечер по време на хайката, когато бяха убити Хал и Ейлийн.
— Къде успяхте да я сгащите, Пат?
— Недалеч оттук. Бродила по улицата в четири сутринта и един патрул се усъмнил че нещо не е наред.
Обърнах се към мадам. Очите й се бяха разфокусирали от многото часове разпит. Държеше ръцете си пред едрите си гърди в отбранително положение, макар че виждах че беше близо до точката на пречупване.
— Помниш ли ме? — запитах я аз.
Тя ме изгледа със зачервените си за сън очи за момент, и после изрече предизвикателно:
— Да, помня те.
— Как успя тогава да се измъкнеш от къщата?
— Върви на майната си.
Пат дръпна един стол с облегалката към нея и го яхна. Веднага загря към какво се стремя.
— Ако откажеш да ни отговори — каза спокойно Пат — ставаш заподозряна в убийство. Знаеш какво ще последва след това.
Ръцете й се отпуснаха като чу това и облиза устните си. Тоя път вече не можеше да прикрие страха си. После изведнъж изпъчи гърди и изсумтя наперено:
— И ти върви на майната си. Не съм ги убила.
— Възможно е да не си — отвърна Пат — но убиецът е напуснал къщата по същия начин, който и ти. Откъде да знаем че не си му посочила изхода? Това те прави съучастница а нищо чудно и ти да си натиснала спусъка.
— Вие сте луди!
Високомерната й стойка беше изчезнала безследно. Беше загубила всичкото си достойнство. Косата й се бе превърнала в карикатура на прическа и безжалостната лампа вадеше наяве възрастта на кожата й. Тебеширена, с едри пори. Тя се озъби и преглътна.
— Аз…аз бях сама.
— Това няма да премахне обвинението.
Ръцете и увиснаха в скута й и видимо затрепераха.
— Не. Бях сама. Бях до вратата когато пристигна полицията. Знаех какво ще последва и побягнах.
— Къде се намира изхода? — прекъснах я аз.
— Под стълбището. Панелът се отваря чрез бутон вграден в колоната.
Обмислих бързо нещата.
— Така, значи видя, че ченгетата пристигат. Ако ти си побягнала по стълбите надолу, то същото трябва да е направил и убиецът и ти трябва да си го видяла. Кой беше?
— Казвам ви, не видях никого! О, защо не ме оставите на мира!
Тя се прекърши и рухна в креслото, като захлупи лице в шепите си.
— Изведете я — нареди Пат на двамата детективи.
Той ме погледна.
— Какво ще кажеш?
— Изглежда достатъчно логично. Видяла ни е че пристигаме и духнала. Но убиецът действително е бил късметлия. Ние нахлухме приблизително две минути след изстрелите. Стаите са звуконепроницаеми и никой не е чул изстрелите. Убиецът вероятно е предполагал да се смеси с тълпата и да се измъкне щом свърши представлението или преди това, ако няма никой на вратата. Слизал е по стълбите и ни е чул като идваме.
Все пак планът му е трябвало да претърпи промяна като е видял как мадам търчи като младо козленце. Дръпнал се е някъде встрани така че тя да не го види и я е последвал през тайния проход. Обзалагам се че вратичката не се затваря достатъчно бързо. Побягнахме нагоре, спомняш си, а другите се заеха с посетителите. Малко закъсняхме с блокадата на улиците и точно това е дало шанс на нашия човек да се измъкне преди полицаите да заемат постовете си. Всички бързахме много и някои неща не успяхме да ги съобразим навреме.
