— Възможно е. Или е било така, или пък той е знаел че убиецът също ще бъде там. Но до този момент бъдещият убиец още не е бил такъв, така че той е имал някаква друга причина за това посещение. Макар че звучи вече съвсем откачено, нали?
— Съвсем права си — изсмях се аз. — Но нещата едновременно се и объркват и изясняват. Какъвто и да е бил мотивът, той е касаел много хора. Трима от тях вече са мъртви, един търчи из града и гледа да ме очисти, а убиецът си седи някъде на топло и закътано и се залива от смях като ни гледа как си блъскаме главите. Какво пък, нека се смее. Скоро ще му секне смехът. Твърде много хора вече се занимават със случая и непременно ще се доберат до следа. Убийството е нещо което е много трудно да се прикрие. Пат напредва много бързо със случая. Желанието му да пипне кучия син за врата е не по-малко от моето, но проклет да съм, ако го оставя да го залови преди мен. Отсега нататък излизам пред него и нямам намерение да му позволявам да ме настига. Нека да ми диша във врата; когато се стигне до момента да продупча корема на убиеца, аз ще го направя. Ще бъдем аз, гадината и един-едничък куршум. Ще го изстрелям съвсем точно, в най-меката част на корема. Един-единствен стоманен куршум, който ще е по-ефективен от десет дум-дум.
Шарлот ме слушаше внимателно с напрегнати очи. Правеше ми типично изследване сякаш изслушваше историята на убиец който си признаваше престъплението и се опитваше да анализира хода на мислите му.
— Обзалагам се, че вече си мислиш, че съвсем съм превъртял.
— Не, Майк, ни най-малко. Откакто се върна от войната ли си такъв? Искам да кажа, толкова безмилостен?
— Такъв съм откакто се помня — казах аз. — Ненавиждам всички копелета които убиват заради самото убийство. На войната само се научих на някои допълнително номера, които по-рано не ги знаех. Може би затова и оцелях.
Погледнах часовника си; ставаше късно.
— Ако не искаш да закъснееш за срещата си, трябва да побързаш.
Шарлот кимна.
— Ще ме закараш ли до кабинета?
— Разбира се. Сложи си палтото.
Карах бавно, като пресмятах колкото може повече време да прекараме заедно, без тя да закъснее. Говорехме малко, без да засягаме случая или случилото се преди малко в апартамента. Когато стигнахме Парк Авеню и отбих да спра, Шарлот ме запита:
— Кога ще те видя пак, Майк?
— Скоро — отвърнах аз. — Ако шегаджията, дето се е обадил днес да пита къде съм, се обади пак, кажи на секретарката си да му предаде, че имаме среща с теб на този ъгъл. После се опитай да се свържеш с мен и може да успеем да го пипнем за врата. Това без съмнение е бил Калецки; вероятно секретарката ти ще разпознае гласа му, ако се обади пак.
— Окей, Майк. А ако се обади мистър Чеймбърс?
— В тоя случай потвърди историята с покушението, но пропусни телефонното обаждане. Искам да бъда сам когато посегна към врата му.
Тя се приведе към мен и ме целуна преди да слезе. Докато се скрие от погледа ми наблюдавах вълшебните крака и царствената им грация. Беше чудесна жена. И само моя. Изведнъж ми се прииска да се развикам и да му друсна една джига.
Някаква кола ми подсвирна с клаксона зад мен и аз включих на скорост и се отделих от бордюра. Тъкмо спрях на един червен светофар след две пресечки и някой изрева името ми с цяло гърло от отсрещния тротоар. Колите между нас го скриваха от погледа ми, но успях да зърна фигурката в кафяв костюм която се провираше между тях като се опитваше да се добере до таратайката ми. Отворих вратата и той скочи вътре.
— Здравей, Бобо — казах аз. — Какво те води насам?
Бобо беше страшно развълнуван от срещата ни.
— Брей, Майк, хубаво, че те видях. Тук работя. Нямам постоянно място, работя навсякъде.
Думите струяха от устата му като вода от чешма.
— Къде отиваш?
— Е, бях се запътил към центъра, но мога да те откарам до някъде. Ти къде отиваш?
Бобо се почеса по главата.
— Чакай да помисля. Мисля че първо трябва да мина през центъра. Имам до оставя едно писмо на Канал Стрийт.
— Чудесно, тогава ще те оставя там.
Светофарът светна зелено и аз свърнах към Бродуей и после наляво. Бобо махаше на момичетата по улицата, но аз много добре знаех какво му е на душата.
— Да си чул още нещо за Калецки? — запитах го аз.
Той поклати глава.
— Не. Нещо му се е случило. Днес видях едни от момчетата, и той ми каза че вече не работи за него.
— А кръчмата на Големия Сам? Някакви вести оттам?
— Нищо. Откакто натупа ония двамата хвалипръцковци никой вече не говори с мен. Страх ги е че мога да ти се оплача. — Бобо се заля във весел смях. — Мислят че и аз съм като теб. Хазяйката ми научила за това и ми каза да съм стоял далеч от теб. Представяш ли си, Майк?
Представях си го.
— Да — казах аз. — Как е положението с пчелите?
— О, много, много добре. Намерих си и царица за кошера. Хей, я почакай, онова, дето тогава ми го каза, не е вярно. Царицата на кошера няма нужда от цар. Така пише в книгата.
— Ами тогава как ще получиш още пчели?
Въпросът ми го озадачи здраво.
— Ами май че снасят яйца, или нещо такова — избъбра той несигурно.
Канал Стрийт беше точно пред нас и пуснах Бобо да слезе като спряхме на червен светофар. Сбогува се набързо с мен и хукна по тротоара. Беше чудесно момче. Безвреден и невинен като ангелче.
Глава десета
Пат ме чакаше на стрелбището. Един униформен полицай ме отведе до позициите за стрелба и ми посочи къде е. Пат се псуваше за лошите попадения когато го потупах по рамото.
— Неприятности ли имаш, авер? — ухилих му се аз.
— Глупости. По-скоро тоя револвер има нужда да му се смени дулото.
Той стреля още веднъж по подвижната мишена представляваща бягаща фигура на мъж, и я улучи високо във рамото.
— Какво ти става, Пат?
— По дяволите, това щеше да му е достатъчно.
Добре го познавах и знаех че е перфекционист. Улови ме като му се смеех и ми подаде пистолета.
— Пробвай и ти.
— Благодаря ти, но аз си имам.
Измъкнах моя 45 калибров и вдигнах ударника. Мишената подскачаше и се клатеше в далечината. Револверът се закроти в дланта ми. Изстрелях три куршума един след друг. Пат спря мишената и я издърпа. И трите ми куршума бяха пронизали главата.
— Не е лошо — каза той.
Прищя ми се да го подразня.
— Аз съм експерт, защо не ми кажеш? — запитах го аз. — Тук става въпрос за стрелба.
Той се засмя. Прибрахме си и двамата пистолетите. Посочи ми към асансьора.
— Да се качим. Искам да хвърля едно око на куршума. Носиш ли го?
Извадих 45 калибровия куршум от джоба и го развих от хартията, след което му го подадох. Пат го
