първото ми докосване. Пепелта се беше образувала от изгарянето на една или повече книги. Бях готов да дам един милион долара само и само да разбера какво бяха съдържали.
И дума не можеше да се мярне в изгорелите останки, толкова добре си беше свършил работата Джордж. Огледах мястото където първоначално беше стояла кутията. И там имаше няколко полуизгорели късчета хартия. Едно от тях беше по-голямо от останалите и доста по-запазено. Бяха се съхранили няколко цифри върху хартията. Зачудих се как ли беше прикрил пламъците. Отвън прозорците щяха да са не по-зле осветени и от лампа.
След няколко секунди разбрах как беше успял. На пода лежеше входна изтривалка. Обърнах я и видях че захлупената й страна беше почерняла. Към нея бе полепнала половин страница откъсната набързо от бележник. Щеше да е напълно достатъчно при процес за убийство. Джордж беше търсен за убийство, а тук имаше и указание за доказателство което доизясняваше всичко — съхраняваше се в сейф в банка извън града; беше даден номерът и даже кодовата дума. Ключът беше поверен на служител от банката.
И така, Джордж се оказа убиец. Открай време си го подозирах че е способен на такова нещо. Но едва сега получих доказателства за престъпленията му на млади години. Това поне оправдаваше напълно акта ми на самоотбрана. Пъхнах обгорялата половина от листа в един предварително приготвен за подобни цели плик, адресирах го до себе си и залепих марка отгоре. Този път използувах вратата. Счупих пломбата с рамото и малко остана да връхлетя върху половин дузина хлапета. Прогоних ги с крясък и се огледах за пощенската кутия. Открих я чак в дъното на коридора. Пуснах писмото и се върнах да чакам полицаите.
Мозайката се подреждаше вече. До този момент си бях мислил че Калецки е главното действащо лице, но сега се убедих че е бил само малко винтче в организацията. Хал Кайнс се беше оказал главната клечка. Методите му на действие бяха не по-малко ефективни от тези с момичетата. Беше си създал много грижи, но си струваше. Първо си подбираше бабаити със съмнително минало, такива които лесно можеха да бъдат укротени със събраната за тях информация. След като комплектуваше досието, той им го представяше, на фотостатично копие разбира се, и съответният бабаит нямаше никакъв избор, освен ако не желаеше да свърши на електрическия стол или газовата камера, разбира се. Ако бях успял да се добера до изгорената информация, щях да разруша най-мръсния рекет в света. Беше прекалено късно, но поне имах вече пътеводна нишка. Възможно беше в сейфа да се пазеше и копие от изгорелите документи, но ме съмняваше. Хал вероятно държеше доказателствата за различните хора в различни сандъчета. По този начин, ако му се наложеше да притисне някои непокорни глави, можеше да насочи полицията към тия и тия сандъчета на тия и тия места с материали за тия и тия хора, без да му се налага да издава цялата си колекция на полицията. Супер-мозък. Браво, Хал!
Загриза ме съвестта че бях притиснал толкова силно Калецки, а се оказа че не той ми трябва. Ако продължаваше така, скоро нямаше да остане и един свидетел. Явно в случая си имах работа с външен човек. Не можеше да е другояче. Човек, за когото другите и не подозираха, като изключим мъртвите, разбира се.
Местната полиция пристигна с целия гръм и трясък на помпозна президентска реч при встъпване в длъжност. Шефът, червендалест здравеняк с обветрено лице на фермер, влетя с грохот в стаята стиснал здраво пистолета и гръмогласно ми обяви че ме арестува по обвинение в убийство. Две минути по-късно обаче, след съответните крясъци, ръкомахания и заплахи от моя страна, на които не мислех до този момент че съм способен, той набързо се коригира и все така гръмогласно обяви че вече не съм арестуван. Все пак, за да не засегна особено честолюбието му, му позволих да разгледа разрешителните ми за практикуване на частнодетективска дейност и за носене на оръжие, и още няколко други документа за самоличност.
С големи усилия успях да го убедя да ми позволи да се свържа с Пат. Тия местни полицаи нямат никакво уважение към представителите на централната власт, но когато хвана слушалката, от другата страна Пат успя да му дръпне лайното, като му каза че ще се оплаче на губернатора, ако откаже да ни сътрудничи. Дадох на Пат необходимите подробности за да има какво да прави и поех обратно към Ню Йорк.
Обратният път се оказа по-лесен. Рано сутринта спрях пред управлението на Пат с очи затварящи се за сън. Той вече ме чакаше. Разказах по най-бързия начин всички подробности за поредната стрелба. Той изпрати една кола експерти да направят необходимите снимки и измервания и да видят дали не може да се извлече още нещо от пепелта на изгорелите книги.
Не ми се прибираше в къщи и се обадих на Шарлот. Беше станала вече и се облякла за ранен ангажимент.
— Можеш ли да ме изчакаш докато дойда при теб? — запитах я аз.
— Разбира се, Майк. Побързай. Искам да чуя какво се е случило.
— След петнайсет минути съм при теб — казах аз и окачих слушалката.
Оказаха се трийсет, защото движението беше много напрегнато. Заварих Шарлот на вратата, а Кати обираше праха. Пое ми палтото и шапката, а аз се насочих към дивана. Отпуснах се доволно, като изпухтях от наслада, а тя се приведе и ме целуна. Имах сили само колкото да отвърна на целувката й. Седна до мен и й разказах цялата история. Шарлот беше идеалният слушател. Като свърших ми разтри челото и лицето.
— С какво мога да ти помогна? — запита ме тя.
— Кажи как една жена става нимфоманка.
— Така ли? Значи ти пак си бил при нея? — възкликна тя с негодуващ тон.
— Бизнес, дарлинг.
Чудех се кога ли ще мога да престана да използувам тоя подход.
Шарлот се изсмя.
— Така е, разбирам. Колкото до твоя въпрос, жената може да се превърне в нимфоманка постепенно чрез въздействие на заобикалящата я среда или пък да се роди такава. Някои хора са хиперсексуални, това се дължи на прекалената активност на половите им жлези. Други пък, които са били силно потискани през детството, като се откъснат от опеката, стават като изтървани кучки. Защо ме питаш?
Заобиколих въпроса и запитах:
— Могат ли онези които са емоционално затормозени да им избият балансите?
— Искаш да кажеш, дали могат да убият в резултат на емоционалното им потискане? Бих отговорила по-скоро отрицателно. Те намират по-лесен изход за чувствата си.
— Като например? — парирах аз.
— Е, ако една нимфоманка хвърли мерак на даден мъж, и после бъде отблъсната от него, вместо да го убие, тя просто си намира друг отдушник който я приема доста по-радушно от първия. Разтоварването е по- бързо, а и освен това далеч по-ефективно. А ако е била уязвена гордостта й, то вторият мъж я компенсира с лихвите за това. Разбираш, нали?
Разбрах за какво намекваше, но още не бях свършил.
— Възможно ли е и двете близначки да бъдат нимфоманки?
Шарлот отново ме дари със жизнерадостния си смях.
— Възможно е, но не се случва много често. Виждаш ли, аз ги познавам доста добре. Е не чак толкова дълбоко, но достатъчно за да имам представа за характерите им. Мери е вече неспасяема. На нея й харесва състоянието в което е изпаднала. Бих се осмелила да кажа, че е далеч по-забавна от сестра си, защото Естер е била свидетел на толкова много от нейните изпълнения и е имала толкова много главоболия докато я измъкне от десетките усложнения след тях, че тя самата започва да страни от тези неща. Но тя също си има достатъчно чар. Притежава всичките качества на сестра си без, разбира се, лудостта й за мъже. Ако в живота й се появи мъж, тя ще го приеме съвсем естествено.
— Ще ми се наложи да я срещна — произнесох аз сънливо. — Между другото, ще ходиш ли тази събота в имението им?
— Разбира се, Мери ме покани. Ще дойда малко по-късно, но няма да пропусна тениса. Все пак ще се задоволя само с това, защото после имам ангажимент. Ти ще дойдеш ли?
— Аха. Ще докарам Мирна. Но първо трябва да й телефонирам, за да я предупредя.
— Чудесно — каза тя.
Това беше последната дума която стигна до ушите ми преди да се унеса в сън по-дълбок и от океана.
Още с пробуждането си и погледнах часовника си. Наближаваше четири следобед. Кати ме чу че се разшавах и влезе в стаята с поднос пълен с пържен бекон, яйца и кафе.
