беше уплашил да не загуби такъв доходен клиент като мен. Сърцераздирателно ме помоли да внимавам много и после ми каза че сакото ми ще бъде готово следващата седмица. Прибрах си другия костюм и се върнах в къщи.
Заварих телефона да звъни при влизане. Захвърлих костюма на гърба на един стол и сграбчих слушалката. Беше Пат.
— Току-що получих доклада за куршума с който беше застрелян Бобо Хопър, Майк.
— Давай — възбудих се аз.
— Същият.
— Ясно, Пат. Нещо друго?
— Да, имам и пистолета на Калецки. Куршумът изобщо не съвпада с нарезите му, освен с ония които беше изстрелял по теб. Проследихме оръжието по серийния му номер. Продали са го в южната част на щата. Сменил е двама собственика после и се е озовал в една лавка за оръжие на Трето Авеню където е бил купен от мъж на име Джордж К. Мастърс.
Значи така се е снабдил Джордж с оръжие. Не беше чудно че толкова трудно беше да се проследи пистолета. Калецки се оказа презимето му, а вероятно и фамилното му име. Благодарих на Пат и затворих телефона. За какъв ли дявол му беше притрябвало да използува това име? Явно се опитваше да прикрие евентуалната улика която би представлявало истинското му име при разследване на престъпление извършено от него в недалечното му минало. Но така или иначе, въпросът щеше да си остане открит освен ако Пат не успееше да извлече нещо от доказателствата които открихме в банковия му сейф. Съдът не можеше да осъди един труп.
Хапнах, изкъпах се и тъкмо се обличах когато телефонът иззвъня пак. Този път беше Мирна. Молеше ме да я взема по-рано утре сутринта, ако беше възможно. Нямаше проблеми. По гласа я познах, че още беше като болна и се зарадвах че мога да й помогна с нещо. Можеше разходката из околността да й се отрази добре. Бедното дете имаше нужда от малко развлечение. Притесняваше ме мисълта че можеше пак да прибегне към „помощта“ на наркотика, за да забрави смъртта на Джак, макар че беше умно момиче. Имаше и други пътища да забрави човек. Някой ден щеше да срещне друг свестен мъж и Джак щеше да се превърне само в спомен. Така ни беше устроила природата и може би беше за добро.
Шарлот ме чакаше пред блока си. Като ме видя че идвам затропа капризно с краче сякаш беше престояла отвън най-малко час в очакване да се появя. Беше бясна.
— Майк, закъсня. Цели пет минути. Чакам обяснения.
— Не ме пришпорвай така — изсмях се аз. — Движението беше много претоварено.
— Много подходящо извинение. Обзалагам се че си се опитвал да разбереш кое движи пружините на нимфоманките.
Беше се превърнала в малко дяволче.
— Затваряй си устата и се качвай. Иначе ще изтървем хубавите места за представлението.
— Къде отиваме?
— Имам настроение за един хубав криминален филм, ако искаш, разбира се. Може да науча нещо ново относно методиките за откриване на убиеца.
— Чудесно. Да тръгваме, Макдъф.
Накрая успяхме да открием малко кино близо до главната без километрична опашка и в продължение на два часа и половина се наслаждавахме на историята с едно невероятно и загадъчно убийство, която имаше повече дупки в логиката си от буца швейцарско сирене, и един уестърн по-бавен дори и от влака на Лонг Айланд по време на снежна буря.
На излизане от киното имах чувството че на задника са ми излезли мазоли. Шарлот предложи да хапнем по сандвич, така че се отбихме в една закусвалничка, където ударихме набързо няколко яйца на очи с препечен хляб, и после се прехвърлихме в един бар да пийнем по нещо. Поръчах си бира, и когато Шарлот повтори поръчката ми я изгледах учудено.
— Давай, не се тревожи. Поръчвай си каквото ти душа иска. Имам пари.
Тя се изкикоти.
— Винаги съм обичала бирата, глупчо.
— Е, радвам се да го чуя. Не искам да те разубеждавам. Любителка на скъпите хобита, която предпочита бирата. Може и да не се окажеш толкова трудна за издържане в края на краищата.
— О, не се безпокой, ако закъсаме, винаги мога да се върна на работа.
— Никаква работа. Жена ми няма да се блъска. Искам да си стои у дома, където винаги да я заварвам.
Шарлот остави бирата си на масата и ме изгледа лукаво.
— Не ти ли е идвало някога наум че ти не си ми направил предложение досега? Как можеш да бъдеш толкова сигурен, че ще приема?
— Добре, моя малка хубостнице — казах аз, като взех ръката й в моята и целунах връхчетата на пръстите й. — Ще бъдеш ли така добра да се ожениш за мен?
Тя понечи да се разсмее, но от очите й избликнаха сълзи и тя свря лицето си в рамото ми.
— Да, Майк, та аз толкова те обичам.
— И аз те обичам, котенце. А сега си изпий бирата. Утре вечер на партито у близначките ще обмислим плановете си.
— Целуни ме.
Двама бабаита ни гледаха отстрани и шумно мляскаха с устни. Не ме интересуваха. Целунах си я безгрижно.
— Кога ще си получа пръстена? — поиска да узнае тя.
— Много скоро. Чакам няколко чека тази или следващата седмица и веднага отиваме в Тифани7 да изберем най-хубавия пръстен. Какво ще кажеш?
— Чудесно, Майк. Толкова съм щастлива.
Допихме си бирата, поръчахме по още една, и после станахме. Бабаитите юнаци ми подвикнаха „Хей, бива си я, а?“ като минавахме покрай тях. Пуснах за миг ръката на Шарлот, и после ги сграбчих и двамата за главите като ги блъснах една в друга с трясък сякаш се пукаше кратуна. Бяха седнали на високите столчета до стената с огледала и видях в отражението очите им. Бяха се превърнали в четири черни мраморни късчета. Барманът ме зяпаше с провиснала челюст. Помахах му и взех пак Шарлот под ръка. Зад мен бабаитите се изхлузиха от столовете си и се стовариха върху пода с плясъка на мокър парцал.
— Какъв защитник си имам!
Тя ме стисна за ръката.
— О, моля те — заскромничих аз.
Почувствувах се наистина горд.
Кати беше заспала, и влязохме на пръсти. Шарлот обви с ръка звънеца, но дори и шепата й не успя да го заглуши напълно. Прислужницата спря да хърка за момент, и след малко пак поднови.
Шарлот си свали палтото и ме запита:
— Нещо за пиене?
— Не.
— Нещо друго да желаеш?
— Теб?
В следващата секунда беше в прегръдките ми и ме покриваше с целувки. Гърдите й запулсираха от желанието. Притисках я с всичка сила.
— Кажи ми, Майк.
— Обичам те.
Тя ме целуна повторно. Побутнах я и си взех шапката.
— Стига вече, миличко — казах аз. — В края на краищата съм съвсем нормален мъж. Още една целувка като тая и няма да изтраям до сватбата.
Тя се ухили и се хвърли отново в прегръдките ми за въпросната целувка, но аз успях да я задържа.
— Моля те, Майк. Нека тогава се оженим още утре.
Не можах да сдържа смеха си. Беше толкова разгорещена.
— Няма да е точно утре, но ще е много скоро, миличко. И аз вече нямам сили да трая.
