Тя хвана пак звънеца с ръка докато изляза. Целунах я леко и се измъкнах. Беше ми ясно че тази нощ нямаше да се спи. Велда щеше да събори покрива върху мен, като чуеше. Не знаех как да й го кажа.
Будилникът ме събуди в шест. Блъснах му бутона да спра дяволския му звънец, после седнах в леглото и се изпънах. Погледнах през прозореца и видях че слънцето беше вече изгряло. Обещаваше да е чудесен деня. На нощната ми масичка имаше половин бутилка бира от снощи и аз отпих глътка. Вкусът й беше като този на покривка за маса.
Изкъпах се и нахлузих халата, след което се намърдах в миниатюрната си кухня да захапя нещо. Единствената кутия с готови тестени храни за закуска носеше следите от зъбите но мишка, явно по- изгладняла от мен, така че отворих чувал с картофи и кромид лук, почистих ги и ги надробих в тиган със засъхнали остатъци от мазнина и го бутнах на котлона докато си приготвя кафето.
Успях да ги изгоря, разбира се, но от това вкусът им не стана по-лош. Дори и кафето беше съвсем поносимо. Другият месец по това време щях да закусвам в компанията на една вълшебна блондинка. Каква съпруга щях да си имам, ей!
Мирна беше вече будна когато й позвъних. Каза ми че ще е готова в осем и ми напомни да не закъснявам. Дадох тържествено обещание, че няма и после позвъних и на Шарлот.
— Здравей, мързеливке — прозинах се аз в слушалката.
— Като те слушам, не си от най-работливите по това време на деня.
— Точно обратното. А ти какво правиш?
— Опитвам се да спя. В онова състояние, в което ме заряза снощи, три часа не можах да затворя очи, само се въртях из леглото.
Това ме накара да се почувствувам наистина добре.
— Разбирам за какво намекваш. По кое време ще бъдеш при близначките?
— Някъде рано привечер, освен ако не успея да се измъкна по-рано. Но ще пристигна за състезанието, сигурна съм. Всъщност кои щяха да играят?
— Не си спомням. Двама от най-големите мераклии на Естер и Мери. Ще мисля само за теб, така че не закъснявай.
— Окей, дарлинг.
Тя ми прати целувка по телефона и аз й я върнах преди да затворя.
Беше рано още за офиса и затова потърсих Велда в квартирата й. Още с вдигането на слушалката дочух апетитното цвърчене на бекона в тигана.
— Здравей, Велда, тук е Майк.
— Хей, какво те е ухапало толкова рано?
— Имам важна среща.
— Свързана ли е със случая?
— Е-е…може и да е, но не съм сигурен. Не мога да си позволя да я пропусна. Ако се обади Пат, кажи му че съм в къщата на госпожиците Белеми. Той има номера им.
Велда се забави с отговора. Знаех че се опитва да разбере какво съм намислил.
— Хубаво — каза тя накрая. — Само внимавай какви ги вършиш, Майк. Да има нещо за свършване, докато се върнеш?
— Не, мисля че няма.
— И между другото, след колко време мислиш пак да се сетиш за мен?
— Евентуално към понеделник.
— Много добре, тогава до понеделник, Майк. Довиждане.
Сбогувах се набързо и затворих телефона. Господи, как щях да съобщя на Велда за Шарлот! Умът ми не го побираше. Щеше да се скъса от рев. Какво пък, по дяволите, животът беше такъв, не съм го измислил аз. Велда просто нямаше късмет. Ако не се беше появила Шарлот, сигурно щях да се обвържа с нея. На времето бях имал голяма желание, но все не можех да се наканя. По дяволите.
Заварих Мирна облечена и готова за път. Беше си събрала малко багаж в една чанта и я отнесох в колата. Не изглеждаше добре. Под очите си имаше големи черни кръгове и скулите й се бяха изострили. Беше си купила нова рокля за случая, чудесен десен с цветя, и под светлосиньото й вълнено палто лицето й хубавееше, докато не се вгледахте по-внимателно в него.
Нямах намерение изобщо да намесвам Джак в разговора, така че разговаряхме за времето през деня и всякакви обичайни неща. Знаех че беше видяла заглавията на вестниците които се надпреварваха да описват как бях светил маслото на Калецки, но тя избягваше темата също.
Денят наистина беше прекрасен. Пътищата вън от града бяха почти без движение и аз се движех с класическото петдесет в час. Нямах намерение да си развалям деня с пререкания с някой патрулен идиот. Минахме покрай няколко открити двора на къщи където дечицата щъкаха по ливадата и се борех с топката. Видях как от очите на Мирна бликнаха сълзи като минахме покрай няколко извънградски вили. Болката ме сграбчи за сърцето. Бедното момиче изпитваше непоносимо страдание.
Постепенно изведох разговора към предстоящия тенис-мач тази вечер и успях да я разсеям от трагичните размишления. Не след дълго стигнахме знака за частно владение и завихме по алеята която водеше към имението на Белеми. Мислех си, че сме подранили, но заварихме две дузини гости пристигнали преди нас. От едната страна на къщата бяха паркирали множество коли и една от близначките изскочи да ни посрещне. Разбрах коя от двете е едва като чух гласа й.
— Здравей, сестричке — каза тя.
— Здравей, Мери — отвърнах й с усмивка.
Беше облякла горна част на плажна дреха и чифт шорти. Тоалетът й оставяше въображението безработно. И двете части на тоалета й бяха толкова плътно прилепнали, че под тях изпъкваше всяка гънка на тялото й и тя го съзнаваше отлично. Не можех да откъсна очите си от краката й и докато крачехме към къщата не пропущаше миг без да се потърка в мен.
На това трябваше да се сложи край и преместих чантата на Мирна между нас. Мери се разкикоти здраво на решението ми. Като стигнахме къщата тя предаде Мирна на една прислужница и после се обърна към мен:
— Не си ли носиш някой спортен екип?
— Ами. Всичкия спорт ще го свърша на бара.
— Дрън-дрън. Върви вътре и си вземи чифт спортни гащета. Ще поиграем голф на игрището зад къщата, а и много от мацките търсят партньори за тенис.
— За бога, Мери, не разбирам нищо от спорт.
Тя се дръпна на няколко крачки и ме обходи най-безочливо с очи отгоре додолу.
— Ти си най-големия атлет когото някога съм срещала.
— Какъв? — пошегувах се аз.
— Креватен — отвърна ми тя.
Очите й показваха че не се шегуваше.
Тя се върна с мен до колата да вземем и моите дрехи. Върнахме се в къщата и тя ме заведе до стаята предназначена за мен. Беше нещо наистина голямо с легло в центъра което можеше спокойно да поеме четирима души и оставаше още свободно място.
Мери нямаше търпение да затворим вратата. Нахвърли се върху мен и отвори уста. Проклятие, нямах право да разочаровам домакинята, и я целунах.
— А сега изчезвай, докато се преоблека — казах й аз.
Устата й оформи едно идеално „О“.
— Защо?
— Виж — опитах се да бъда убедителен аз — нямам навик да се преобличам пред жени?
— И откога тая промяна? — запита ме подигравателно тя.
— Тогава беше тъмно — оправдавах се аз. — А и освен това, още е малко рано за оная работа.
Дариха ме с още една от ония секси усмивки. Очите й ме умоляваха да я съблека.
— Окей…сестричке — каза тя.
Затвори вратата след себе си и в коридора прозвуча дълбокият й гърлен смях.
Някаква групичка отвън вдигаше шум до бога и аз си промуших главата през прозореца да видя за какво ставаше въпрос. Точно под мен двама слаботелесни представители на мъжкия пол се бяха хванали за
