наложи.
Шарлот пристъпи до вратата с побеляло лице и запита:
— Кой беше това, Майк?
— Мирна. Детето няма повече за какво да се тормози. Мъртва е. И през цялото това време убиецът е бил под носа ми.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Майк?
— Да. Намери сестрите Белеми и ги доведи при мен.
След като се отдалечи извиках цветнокожото момче. Той застана пред мен разтреперан като лист.
— Кой влиза в къщата?
— Не видях никой, шефе. Видях само едно момиче да влиза. Не я видях да излиза защото нали е мъртва горе.
— През цялото ли време беше тук?
— Да сър. През цялото време. Гледам дали някой няма да дойде да пийне нещо. И тогава отивам в бара.
— А задната врата?
— Заключена е, шефе. Само оттук може да се влезе в къщата. Никой не е идвал освен момичето. И тя е мъртва.
— Стига си го повтарял — изревах накрая аз. — Само ми отговаряй на въпросите. Напускал ли мястото и за секунда?
— Не, сър, няма и за секунда.
— Какво е това „няма“?
Тъмнокожото момче беше обхванато от внезапен още по-силен страх. Боеше се да признае каквото и да било.
— Хайде, говори.
— Отскочих само да си взема нещо за пиене, сър. Една бира, нищо повече. Моля ви, не казвайте на мис Белеми.
— Проклятие — казах аз.
Този момент се беше оказал напълно достатъчен за убиеца да се вмъкне.
— След колко време се върна? Я чакай малко. Иди вътре и донеси една бира. Да видим колко време ще ти отнеме.
Тъмнокожото момче духна като изстреляно като му засякох времето. Петнайсет секунди по-късно се появи с бутилка бира в ръката.
— Толкова бързо ли я донесе и тогава? Я си помисли. Тук ли я пи или вътре?
— Тук, шефе — изрече той просто и посочи към една празна бирена бутилка на пода. Изревах му да не мърда и изтичах зад къщата. Къщата беше построена от две части, като едната допълваше другата. Единственият начин да се влезе вътре беше през френските прозорци на бара и задната врата, или другият към вратата на другата секция. Прозорците бяха затворени. Също и задната врата. Двойните врати между двете секции на къщата си бяха на място и бяха здраво заключени. Огледах се за други възможни начини за влизане в сградата, но такива нямаше.
Качих се отново бързо по стълбите. Прислужницата идваше на себе си и аз й помогнах да се изправи. Лицето й беше побеляло като платно и дишаше тежко, и я оставих да седне на най-горното стъпало когато Шарлот се върна с двете сестри.
Прислужницата не беше в състояние да отговаря на въпроси. Извиках на Шарлот да повика по телефона колкото може по-бързо Пат Чеймбърс. Той щеше да извика по-късно местните полицаи. Мери и Естер се качиха и поеха прислужницата от ръцете ми и я полуповлякоха по стълбите надолу.
Влязох в помещението на убийството и затворих вратата след себе си. Не проявих грижа да пазя за отпечатъци. Убиецът ми не оставяше такива.
Не знам по каква причина Мирна си беше облякла синьото палто. Нощта беше прекалено топла за това. Беше паднала паднала сгъната на две пред едно огледало в цял ръст. Огледах отблизо раната. Беше причинена пак от куршум 45 калибър. Оръжието на убиеца. Коленичих да огледам за куршума и съзрях нещо върху килима. Бял прашец. Около ръба на килима имаше повече сякаш някой се беше опитал да го събере. Извадих плик от джоба си и събрах малко от прашеца вътре. Опипах тялото. Беше още топло. Но при тая температура вкочанясването на тялото щеше да настъпи по-късно от обикновено.
Мирна беше свила толкова силно ръцете си в юмруци че положих доста усилия докато успея да ги разтворя. Беше сграбчила с тях края на палтото си опитвайки се да запуши раната, и под ноктите й се бяха сбили вълнени влакна. Беше умряла в мъки, но бързо. Смъртта се беше оказала милостива към нея.
Опипах под палтото и там го открих. Куршум 45 калибър. Убиецът беше тук. Трябваше само да го открия. Не можех да проумея защо му беше трябвало да убива Мирна. Тя имаше толкова общо със случая, колкото и аз. Мотивът. Мотивът. Какъв беше тоя дяволски мотив заради който загинаха толкова много хора? Всички убити от него нямаха нищо от което той би имал някаква полза. Бяха толкова различни.
Джак, да. Определено беше застрашил нечии могъщи интереси и го бяха премахнали. Но Мирна? Или Бобо? Нищо не можеше да ме убеди че той е бил активен член на организацията им. Какъв беше мотивът при него? Наркотик, вярно, но той само го разнасяше. Къде беше връзката? Вече го нямаше да ми разкаже от кого получаваше пратката и за кого беше предназначена.
Затворих внимателно вратата след себе си за да не наруша покоя на мъртвата. Долу до стълбите Естер Белеми беше сложила в стола прислужницата и се опитваше да я успокои. Мери се наливаше здраво с уиски с треперещи ръце. Случилото се я беше разтърсило, докато Естер се държеше. Шарлот се върна със студен компрес който наложи на челото на прислужницата.
— Може ли вече да говори? — запитах аз Шарлот.
— Да, мисля че може. Само по-деликатно.
Коленичих пред прислужницата и я потупах по ръката.
— По-добре ли се чувстваш сега?
Тя кимна.
— Добре. Искам само да ти задам няколко въпроса, и после ще си легнеш. Видя ли някого да влиза или излиза?
— Не. Аз…аз бях в задната част на къщата и чистех.
— Чу ли изстрел?
Поклати отново глава.
Повиках цветнокожия барман.
— А ти, чу ли нещо?
— Не, сър, нищо не чух.
Щом и двамата не бяха чули изстрела, значи пистолетът и този път е бил със заглушител. А щом убиецът си го беше донесъл със себе си, щяхме да го открием. Това оръжие е прекалено крупно за да се скрие.
Върнах се на прислужницата.
— Защо се качи горе?
— За да окача дрехите на закачалките. Жените ги бяха нахвърляли по леглата. И тогава видях т- тялото.
Тя зарови лице в ръцете си и захлипа.
— И един последен въпрос. Докосна ли се до нещо?
— Не, прилоша ми.
— Сложи я да легне, Шарлот; дай й нещо за сън. Прекалено е разтърсена.
Шарлот и Естер помъкнаха прислужницата към леглото. Мери Белеми изливаше чаша подир чаша в себе си. След малко вече нямаше да може да се държи на краката си. Дръпнах бармана малко встрани.
— Качвам се горе. Няма да пускаш никого нито да влиза, нито да излиза без мое разрешение, разбра ли? Направиш ли го и ще ти изгният кокалите в пандела.
Не беше необходимо да добавям нищо повече. Измънка отговор който не разбрах, и заключи входната врата като пусна и резето.
Убиецът беше някъде съвсем наблизо. Можеше да се измъкне само през входната врата, освен ако не беше използувал някой прозорец от горния етаж. Всичко останало беше здраво заключено. Но с изключение
