много световни форуми и важни преговори през последните трийсет години. 32[???]
— Но аз винаги съм мислел, че в WPSW има най-много американски пари…
Густафсон ме изгледа неразбиращо: — Парите винаги са били международни, независимо коя държава ги емитира. Чак след края на Първата световна война се появяват валути без международно признание, но какво значи за парите един век при тяхната повече от трихилядолетна история!
— Тогава защо все още има национални валути?
— Ама вие пак ме будалкате!
Признах си, че нищо не разбирам от пари и той отново ме изгледа, този път с недоверие: — Чувал съм, че сте играли успешно на борсата!
Обясних му, че не аз, а програмата ми е играла, и това е било много отдавна. Подозрението в очите му не изчезна, затова се наложи по-подробно да разкажа за борсовите спекулации като вероятностна игра. Като свърших, той ми се извини за проявеното недоверие и продължи.
— Националните валути са на изживяване, задържа ги единствено общественото мнение на съответната страна. Но така или иначе, всяка от тях по някакъв начин е привързана към някоя от международните.
— Ами, нищо подобно. Преди години ходих в Куба и ми артисаха няколко хиляди песо, но в банката въобще не ги и погледнаха.50
— Че за какво да ги вземат? Нали след това няма на кого да ги продадат, освен ако на някой турист не му хрумне тъпата идея да се запаси предварително? Трите световни валути — доларът, еврото и индопасът, те са почти еквивалентни и само заради борсите още не са се приравнили едно към едно. А като казвате „американски пари“, сигурно имате предвид произхода им. Има ги, разбира се — най-вече в банката на Кайманите. Така, както японските са предимно в Сингапур, а европейските — в Люксембург. Но нещата отдавна не зависят от първоначалните участия.
Припомних си какво каза той в началото.
— Чакайте малко — прекъснах го. — Според вас WPSW върти над половината световна икономика, и то сигурно е така. Тогава какво остава за другите деветдесет и девет от класацията на „Форбс“?
— Грешка номер три. Фирмата от много години насам е извън стотицата.
— Не може да бъде! — запротестирах аз. — Тя би трябвало да е на първо място!
— Сега вече наистина се убедих, че нищо не разбирате от бизнес. WPSW не е обикновена фирма, учредена е като консорциум за управление на привлечени средства, които предоставя на хиляди фирми по целия свят за да оперират с тях. Формално собствен бизнес му са само космическите превози, но дори и те вече се извършват от поделения със самостоятелна регистрация, каквото е вашето „Галакси“.
— А аз си мислех, че самата фирма държи повечето производство и търговия по целия свят.
— В известен смисъл наистина е така — съгласи се Густафсон. — В учредителния й акт е записано, че печалбите ще се влагат за създаване и поддържане на местни компании, най-вече в бедните страни, които задължително трябва да носят в името си нейните инициали. Всъщност от самото начало тя бе замислена като глобална мрежа за подпомагане и развитие.
— Нищо не разбирам — не отстъпвах аз. — Излиза, че съдбата на света не е в ръцете на ООН, а е подвластна на някаква си компания, която не е дори сред стоте най-големи!
— И да, и не — тънко се усмихна шведът. — Наистина Обединените нации дълго време бяха в криза, а знаете ли по какъв начин се управлява консорциумът?
— Върти ми се в главата, че генералният секретар по право изпълнява длъжността президент.
— Мислите ли, че той се занимава с ръководството?
Никога не се бях замислял над това.
— Понятие си нямам, честна дума.
— А знаете ли кои са членовете на борда?
Почнах да се чувствам непълноценен.
— Не се притеснявайте, и аз не ги знам всичките.
— Имам чувството, че много често ги сменят.
— Донякъде е така. Но и те са толкова много, че едва ли някой си прави труда да помни имената на всички.
— Как така, бордът не беше ли само от тринайсет члена?
— Толкова участват в месечните му заседания, но пълният състав е много по-широк. Всяка държава или друг член на Световната организация има право да делегира по един представител там, така че са неколкостотин души…
— Как така?!…
— Във всяко заседание участват само дванайсет от тях. Впрочем, някои членове на ООН не се ползват от правото си на представителство.
— А защо казахте, че заседават само по дванайсет?
— Не казах „заседават“, а „участват“. Тринадесети е изпълнителният директор, но той не е от представителите, назначава го Генералният секретар.
— И кой измисли тази система?
— Идеята е на тибетския Далай Лама, а експертите на ООН я развиха.
— Затова е така екзотична…
— Не е толкова екзотична, ротационният принцип е познат открай време. Подобни елементи има и в управлението на Европейския съюз, че дори и във вашия Конгрес.
— А изпълнителният директор ли избира кои от всичките ще участват в заседанието?
— Определя ги един генератор на случайни числа, който стои на бюрото на Генералния секретар. Най- обикновен компютър „Дел“, произведен още през 2022 година.
— Нещо не ми се връзва, много е разпокъсана схемата. На всяко заседание се събират хора, които до този момент може и да не са се срещали, и само един знае за какво е ставало дума предния път…
— Съвсем не. Компютърът избира първите осем измежду участвалите в предното заседание, това осигурява приемствеността.
— Има и друго. Тези… директори трябва да са опитни в бизнеса, предполагам.
— Точно така и не само това, трябва да отговарят на множество критерии.
— Е добре, да вземем Фолклендските острови например — там живеят малко повече от хиляда души, до един рибари и овчари, те дори и парламент нямат, а общо събрание на жителите, и понякога го правят направо с лодките си в залива. Те кого ще изпратят в борда?
— Не мисля, че представата ви за тази страна и населението й е съвсем точна. Но дори някоя малка държава да не разполага с подходящ човек, пак няма проблем. Не е задължително представителят да принадлежи към общността, която го е изпратила. Аз, например, веднъж бях делегиран в борда за един мандат от правителството на Ботсвана. Но да си призная, млади приятелю, удивен съм от, моля да ме извините, невежеството ви.
Въобще не мислех да се обиждам, защото аз ли не знам, че от новините следя само криминалната хроника, а към политиката изпитвам непоносимост откакто се помня.
Но нека това не ви притеснява, другите са още по-зле. И нищо чудно, след като медиите интерпретират информацията по един оперетен начин. Но като стана дума за Малвиния-Фолкленд, там общото събрание на населението в залива е само част от ежегодните церемонии в памет на загиналите в Англо-Аржентинската война.
А-ха да попитам каква е била тази война, но реших да не се излагам повече. И без това ми трябваше време, за да преваря чутото. Разделихме се, и дори забравих да го попитам какво общо има всичко това със заканите на Лонски да дестабилизира проекта.
4.
Една привечер в „Добре дошли“ ме намери момиче с фирмената шапка на „ФедЕкс“, взря се в баджа ми и съобщи, че имам писмо: — Инструктирана съм да ви уведомя, че трябва да отворите плика насаме, след като се уверите, че никой не може да ви наблюдава или подслушва. Дотогава внимавайте да не го докосне някой друг, ще се саморазруши заедно с писмото — след което си сложи хирургически ръкавици и извади от куриерската чанта плик в огнеупорен калъф.
