Сега той не звучеше гневно и това окуражи Ройз.
— Винаги ме е впечатлявал фактът, че тя така добре успява да се справи със задълженията си. Сега знам защо. Тя е живяла в господарска къща. Двете разговаряхме, докато приготвяхме тялото на Рудолф. Той е нападнал замъка на баща й много преди аз да се омъжа за него и тогава я е отвлякъл и е убил баща й. От този момент нататък тази жена е живяла в постоянен страх, както днес каза на Еймбрас. Тя ми каза за някои от нещата, които Бейъд е правил с нея. Аз няма да ги повтарям пред тебе, защото са ужасни. Със своята жестокост Бейъд е ограбил духа й. Ако и ти я накажеш, тя никога няма да се възстанови. Но аз вярвам, че ако й дадеш подходяща работа, тя ще си върне самоуважението.
— Каква работа имаш предвид?
— Искам да я направя управителка на замъка. Бенингфорд ще бъде в сигурни ръце. А от теб остава да решиш дали ще живееш тук или в Хоугстън.
— Какво? — Уил не разбираше това, което чу. — Ти очакваш от мен да направя такава добрина на тази жена след всичката жестокост, която е упражнявала върху майка ми? Та тя не се отнасяше с уважение дори към тебе.
— Начинът, по който тя се е отнасяла към Джоан и мен, е бил диктуван от Бейъд и от Рудолф. И трите сме били негови жертви. Сега Джоан и аз сме свободни. Аз те моля да освободиш и Лиз.
— Да освободя Лиз! А майка ми иска от мен да простя на Самира за това, че ме е лъгала. Никога няма да мога да разбера жените.
— Дай си време — посъветва го Ройз, — все още не си навършил осемнайсет.
Уил отново се разсмя.
— Изплашен съм. — Сега той стоеше пред Ройз като момче, каквото си беше. — Всичко около мен се промени само за един час. Представата, която имах за семейството си, се оказа погрешна, а и толкова много отговорности трябва да поема сега. Толкова много живота зависят от мен. Как ще се справя с всичко това, Ройз? Как ще направя така, че всички да са доволни?
— Няма да бъдеш сам. Парис и Алейн, Самира, Джоан и аз ще бъдем до теб.
— Още когато бях малко момче, ти винаги знаеше какво да кажеш, за да се почувствам по-добре. Радвам се, че след бурния ден поне едно нещо не се е променило. Благодаря ти, Ройз. Знам, че съветите ти са добри и ще се вслушам в тях.
Гробницата в Хоугстън бе изградена от тежки сиви камъни. Дебели колони свързваха пода й с горната част и бяха основа за малкия параклис отгоре. Групата от Бенингфорд изчака на входа, където един слуга запали фенери, за да виждат по-добре.
— Пет от бароните на Хоугстън са погребани тук — обясни Еймбрас, който водеше останалите. — Ето, тук е гробът на баща ми. А тук е скъпият ми брат — бащата на Крайспън, който пък лежи тук.
Всички се събраха около статуя на мъж с рицарски одежди.
— Крайспън — Джоан коленичи. — Баща ми никога не ме допусна тук. Той дори не ми позволи да дойда на погребението.
След нея коленичиха и останалите — Алейн, Парис, Уил и Самира. С ясния си глас Еймбрас прочете молитва за душата на покойника, за благото на неговата вдовица и сина му и за приятелите му.
Когато Еймбрас свърши и всички се отправиха към входа, Джоан остана на мястото си и докосна лицето на скулптурата:
— Това тук съвсем не прилича на този Крайспън, когото аз си спомням.
— Да, не прилича — съгласи се Алейн. — Но това е без значение, защото винаги, когато погледнеш сина му, ти ще виждаш и него.
— Ти, Алейн, познаваше Крайспън по-добре от мен. Кажи ми, мислиш ли, че той щеше да има нещо против това, че сме любовници?
— Той беше с широка душа и щеше да се радва за двама ни.
— Надявам се да е така. Не бих искала да направя нещо, което да оскърби паметта ми или да обиди сина му.
— Духът на Крайспън би се радвал повече, ако сме съпрузи. Ще трябва да направим нещо, преди Уил да е разбрал нещо. Не искам да застана със сабя в ръка пред него при никакви обстоятелства.
Алейн сложи ръката си върху каменната фигура по начина, по който Джоан го бе виждала да прави, докато Крайспън бе жив. С другата той прегърна жената до себе си.
— Крайспън — каза Алейн, — най-тържествено ти обещавам, че ще обичам и защитавам Джоан до края на дните си. Всичко, което аз имам, ще бъде и нейно. Почивай в мир, скъпи приятелю. Твоето убийство е отмъстено, жена ти — свободна, синът ти владее наследството си и всички те помним с добро.
Глава 21
След края на вечерята Уил съобщи, че е взел окончателно решение и възнамерява да живее в Хоугстън.
— Времето, прекарано в Бенингфорд, е белязано от личността на Рудолф — каза той на Джоан, — затова не желая да живеем повече там. Нека започнем на ново място.
— Отлична идея — зарадва се Алейн.
— Чудесно е, че я одобрявате. — Уил все още не бе свикнал с мисълта, че трябва да се съобразява с настойниците си, и думите му бяха саркастични.
— Утре сутринта възнамерявам да тръгна. — Отец Еймбрас наруши настъпилата тишина. — Ще се отправя към кралския двор. Ще направя всичко, което е по силите ми, но не очаквайте бърз отговор. Все пак мисля, че можете да живеете спокойно, докато се върна, защото новините се разнасят бързо и скоро всички ще знаят, че Рудолф е убиецът на Крайспън.
— Аз направих някои неща, за да се знае, че Алейн и Парис са под моето покровителство — съобщи Уил. — Никой няма да посмее да им навреди, когато за тях гарантира наследникът на Бенингфорд и Хоугстън.
— Благодарим ти, Уил — рече Алейн. — Това е жест точно в стила на баща ти. Той също би го направил.
— Би ли? — С любопитно изражение Уил погледна приятелите на баща си. — Бих искал да ми разкажете всичко, което си спомняте за него.
— Ще ни отнеме доста време. — Алейн се зачуди дали да започне с деня, в който три самотни деца се срещнали и решили да бъдат приятели, или с някоя щура младежка история.
— Може би — предложи Парис — ще разговаряме за Крайспън всяка вечер, докато сме заедно и пием вино. Или по време на работа.
— Да — отговори Уил за пръв път с ентусиазъм към предложението, дошло от Алейн и Парис, — това би ми харесало.
Алейн разбра какво се опитва да направи Парис. Той искаше Уил и Алейн да се сближат и опознаят един друг, докато говорят за скъп и на двамата човек.
Джоан и Алейн не бяха казали на новия барон, че възнамеряват да се оженят.
— Уил се счита за достатъчно голям и не желае да има настойници — бе казала в гробницата тя. — Освен това вярва, че мога да живея само със спомена за Крайспън. Дай му време да свикне с присъствието ти, Алейн. Позволи му да те опознае и хареса. Сигурна съм, че няма да му е нужно много. Едва тогава ще му кажем и той ще приеме любовта ни.
— За мен най-важното е, че ти приемаш любовта ми — каза Алейн, — а момчето е преживяло достатъчно лъжи и заблуди. Мисля, че трябва да му кажем веднага, за да може да свикне с мисълта за нашата сватба. Нека всичко се знае, преди той да е направил сериозните промени в живота си и да е поел нови отговорности.
— Но това ще го разстрои! — противопостави се Джоан. — Точно сега не мога да му причиня това. Той току-що научи отвратителни неща за дядо си. Ще изчакаме, докато аз съм готова да му съобщя, или изобщо няма да се омъжа за тебе.
Алейн се съгласи да изчакат със съобщението за годежа си.
— Но за нищо друго няма да чакам — заяви той, без да обръща внимание на Парис, който стоеше до
