виното в чашите. Жена ти използваше една и съща кана за почти всички гости. Но в чашите на Крайспън, Алейн и Парис ти лично наля вино, смесено с маков сироп, който Лиз бе откраднала от запасите на Ройз.
— Глупости! — Бейъд се изсмя отново. — Не е имало такова вино. Рудолф, страхувам се, че си прав. Тази жена е луда. С твое позволение, ще я върна в стаята й. Там ще е по-безопасна и за нас, и за самата себе си.
— Искаш да ме повлечеш по стълбите, да ми счупиш врата и така да ме накараш да млъкна ли? А после да твърдиш, че се е случило като резултат от моята лудост? — попита Джоан. — Беше ми нужно много време, за да си припомня какво точно се случи, Бейъд Няма да успееш да ме спреш сега. След като пиха от упойващото вино, Алейн и Крайспън се почувстваха зле и излязоха от салона. Парис последва Крайспън, за да му помогне. След няколко минути и аз реших да отида и да видя какво става. Тогава видях мъж, който много бързо избяга към двора. Това бе ти, Бейъд, ти с окървавени ръце и новата си зелена туника. Но по- късно, когато се върна при гостите, когато ме отведе в стаята ми, ти носеше старата си кафява туника. Шокът от гледката на мъртвия Крайспън бе изтрил тези подробности от съзнанието ми и после ми бяха необходими много месеци, за да си припомня всичко.
— Бейъд? — Сега Рудолф привидно се гневеше на верния си помощник. — Истина ли е всичко това? Ти ли си го извършил? И през всичкото това време аз ти се доверявах. Как си могъл да ме предадеш по този начин?
— Всичко, което съм направил, е било по твоя заповед — изръмжа Бейъд. — Той се огледа наоколо, видя Лиз зад себе си и я хвана за косите:
— Кажи им, Лиз. Кажи им какво заповяда Рудолф през онзи ден. Кажи им!
— Ох! Пусни ме веднага! — погнуси се Лиз.
Бейъд я захвърли на земята и вдигна крак да я ритне.
— Стани, жено, и кажи това, което знаеш.
— Бейъд е прав — каза Лиз, изправяйки се на крака. — Рудолф искаше да налеем упойващо вино на тримата млади мъже. Той искаше убийството да изглежда като резултат от караница между тях. Интересът на сър Алейн към Джоан бе забелязан от повечето гости, дори слугите го коментираха, така че можеше лесно да го обвинят в убийството.
— Не е вярно — изкрещя Рудолф. — Ако тези двама слуги са се наговорили и са убили зет ми, аз ще ги обеся веднага. И нещо повече, ще се извиня на Алейн и Парис и ще поискам да отменят прокламацията, с която бяха обявени за престъпници.
— Няма да умра заради твоето престъпление, Рудолф! — Бейъд държеше ръката си върху сабята и зорко наблюдаваше лицето на господаря си. — Правил съм всичко, което поискаш от мен, но не и този път. Ти реши да убиеш Крайспън, след като той настоя да замине за Нормандия и не успя да го разубедиш. Твоя беше идеята да го премахнеш, преди да е отвел Джоан, а с нея и възможността за наследник. Ти беше този, който заключи Джоан в стаята й и я заплаши, че ще убиеш момчето и Ройз, ако каже нещо от това, което знае. И ти беше този, който излъга младия Уил и всеки друг, който те попита за причините дъщеря ти да се изолира. Да, ти ги убеди, че го прави от мъка по Крайспън.
— Глупак! — крещеше му Рудолф. — Млъкни!
— По какви причини трябва да мълча сега? — попита Бейъд, зъбейки се на господаря си. — Хората около нас вече знаят истината. Ти вече си разобличен, Рудолф, както и аз. Но аз вече не ти вярвам. Мислех, че си оценил моята вярност, но ти ме предаде, за да спасиш себе си. С това твое предателство свършва и верността ми към тебе. Ти вече не си мой господар и аз няма да изпълнявам заповедите ти. — Докато изричаше последните си думи, Бейъд извади сабята си и се хвърли към Рудолф. Никой не успя да го спре. Господарят на Бенингфорд падна на пода превит на две.
В първия момент никой не се помръдна. Бейъд вдигна окървавената си сабя и погледна надолу към умиращия си господар.
— Татко! — Джоан коленичи и прегърна тялото на Рудолф, както някога бе направила с това на Крайспън.
— Джоан, остави го — каза Алейн и се опита да я вдигне.
— Не мога. Въпреки всичко, което е направил, той бе мой баща — отговори тя, но гласът й не трепна, от очите й не се отрони нито една сълза. — Искам да го поддържа, докато издъхне. Още само миг.
— Милорд! — Ройз коленичи от другата страна на тялото му и взе ръката му.
Рудолф отвори очи, погледна първо дъщеря си, а после съпругата си и каза:
— Проклета жена — после издъхна.
Глава 20
Настана пълна тишина. Джоан остави тялото на баща си върху студения каменен под, изправи се и вдигна със себе си Ройз. Еймбрас остана на мястото си и не се помръдна от там, въпреки че той бе задължен да опее мъртвото тяло. Единствено Бейъд бързо се ориентира и реши да се възползва от това, което се случи.
— Сега — той посочи Уил с кървавата си сабя — ще се подчинявате на моите заповеди. Оуайн, Гарт, хванете момчето.
— Не! — Оуайн не помръдна. — След смъртта на Рудолф младият Уил ще стане наш господар. Ще приемаме заповеди само от него, а не от теб.
— Да не би да се осмеляваш да ми се противопоставяш, глупако? Тогава аз ще го направя сам.
Той отиде до младия мъж и обви ръка около врата му.
— Приближете се до мен и той ще умре.
Ако вниманието на всички не бе приковано към Бейъд, присъстващите щяха да видят, че Лиз вдигна сабята на Рудолф и се затича към мъжа си. Замахна, но успя само да удари ръката, в която той държеше своята сабя. Не го нарани, но той изпусна оръжието си и освободи Уилям Крайспън.
Само след миг Бейъд бе под остриетата на войниците на Алейн. Лиз захвърли сабята на Рудолф на пода и избяга от Бейъд. Спря пред масата и погледна отец Еймбрас в очите:
— Правете с мен каквото искате — рече тя. — Сега всичко е без значение. Днес аз също извърших своето отмъщение.
— Жено — каза в отговор Еймбрас, — благодаря ти за това, което направи. Бе проява на голям кураж. Бейъд можеше лесно да те убие, а същото можеше да стори и с младия Уил.
— Кураж! Не, не ми е присъщ. — Лиз се засмя, а после заговори с висок и гневен глас: — Едва ли бихте предположили, че съм незаконна дъщеря на благородник. Баща ми ме обичаше и се грижеше за мен, но при една битка в замъка му Рудолф ме отвлече. След като привърши с мен, той ме даде на Бейъд. От този ден аз прекарах живота си в страх. Всеки път, когато Бейъд ме обладаваше, той проявяваше грубост. Подчинявала съм се на Рудолф и Бейъд от страх.
— Простете ми, лейди Джоан, лейди Ройз — продължи Лиз, като се обърна към двете жени, — но аз се страхувах за живота си. Знаех, че Рудолф и Бейъд са замислили убийството на барон Крайспън, но бях твърде страхлива, за да кажа на някого. Бях твърде изплашена, за да говоря и след това.
— Но въпреки всичко, което направих за Бейъд, то никога не бе достатъчно и жестокостта му към мен нямаше край. Мразех го все повече и повече с течение на годините, но бях в капан, докато тези непознати не дойдоха. — Лиз посочи, като се обърна към Алейн и Парис: — Скоро след като дойдоха, аз започнах да подозирам истинската им цел, но не ги предадох на Бейъд или Рудолф. Само защото не направих нищо, те са все още живи и истината най-сетне се знае от всички.
— За това, че не си направила нищо преди толкова много години, бях принуден да напусна Англия — обвини я гневно Алейн. — Заради твоето мълчание аз и Парис бяхме обявени за опасни престъпници. Само една твоя дума е можела да ни спаси!
— Кой би повярвал на една прислужница, която Бейъд и Рудолф щяха да нарекат лъжкиня? — изплака Лиз. — Това бях в Бенингфорд и ако се бях осмелила да кажа и една дума срещу тях, всеки мъж би ме убил веднага и усилията ми щяха да отидат на вятъра. Но вие не разбирате положението, в което съм се намирала, нали? Никой от вас не разбира какво е да живееш в страх толкова много години.
— Аз те разбирам — обади се Ройз. — Имаше моменти, в които бях готова да забия нож в Рудолф, но
