престъпник. След като представи себе си, Алейн направи същото и за Парис. Когато най-сетне свърши, обвил с ръка талията на Джоан, той се приближи до Самира и баща и.
— Майко? — Уил се приближи до Джоан и тя взе ръката му в своята, като го издърпа до себе си.
— Стой до мен и запази тишина, момчето ми — заповяда му тя.
Рудолф обаче бързо се съвзе от първоначалната изненада. Той започна да крещи изпълнен с гняв.
— Хванете ги! Този мъж ще нарани дъщеря ми. Спрете го, ви казвам!
Никой от мъжете на Бенингфорд не се помръдна отчасти защото между тях бяха хората на Алейн, които ги превъзхождаха по брой, отчасти защото Бейъд не казваше нищо. Зад него стоеше Лиз, която слушаше и наблюдаваше, но също не помръдваше.
— Ще седнеш ли, барон Рудолф? — покани го Алейн с присмехулен тон. — Еймбрас, ако обичаш, ще ръководиш ли дискусията?
— Няма какво да обсъждаме — изкрещя Рудолф, без да помръдне от мястото си. — Тези мъже са убийци, престъпници, обявени за такива от краля. Всеки може да ги убие безнаказано.
— Лъжеш! — Джоан се освободи от прегръдката на Алейн, пусна ръката на Уил и пристъпи към баща си. Очите й блестяха и изразяваха злобата, която се бе трупала в нея в продължение на осемнайсет години, но гласът й бе твърд.
— Не Алейн уби Крайспън, нито Парис му е помагал и ти много добре знаеш това. Винаги си го знаел.
— Майко — Уил се доближи до нея, — какво става с тебе? Позволи ми да те върна в стаята ти и нека тези мъже получат това, което заслужават.
— Никога повече няма да стъпя в тази стая — заяви Джоан. — По-добре да умра, отколкото да отида отново там. Уилям Крайспън, ти бе лъган през целия си живот. Бяха ти казани лъжи за мен, за баща ти и за тези добри мъже, които стоят тук несправедливо обвинени. Аз бях принудена да остана в онази стая под заплаха, че ти и Ройз ще пострадате. Бях принудена да крия истината за теб. Знам кой уби баща ти, как и защо. Да, аз знам истината.
— Ройз, отведи я — заповяда Рудолф. — Дъщеря ми е луда, горката. Това е така, защото я пазих толкова много години от жестокия свят.
— Не, не съм луда, въпреки че имаше моменти, в които наистина губех разсъдъка си.
— Остави лейди Джоан да каже това, което иска. — Еймбрас прекъсна Рудолф, който отново понечи да каже нещо. — Събитията, за които тя ще говори, пряко ме засягат, тъй като моят племенник бе убит тогава. Искам да чуя историята на Джоан. Твоята вече я знам.
— Тя няма да каже нищо, което да си заслужава да чуеш и на която да вярваш — отсече Рудолф.
— Аз сам ще реша дали да вярвам или не, след като я изслушам. Рудолф, след като ти не искаш да седнеш, аз ще го направя. По-стар съм от тебе и ставите ме болят.
Свещеникът отиде до масата и седна на мястото, което обикновено Ройз заемаше. Така той бе поставен в позицията на съдия, а всички около него бяха просители.
— Рудолф, поканих те да се присъединиш към мене — продължи да настоява Еймбрас.
— Ще остана където съм. Не съм свързан по никакъв начин с църквата и твоя пост.
— Това забелязах и аз — усмихна се Еймбрас. — Много добре, можете да говорите, лейди Джоан, и се надявам, че никой няма да ви прекъсва, докато не свършите.
Джоан направи няколко стъпки към импровизирания подиум, на който стоеше свещеникът, и започна своя разказ с бавен и спокоен глас:
— В началото бях твърде шокираха и потънала в мъката си, за да осъзная значението на това, което бях чула и видяла през онази ужасна нощ, когато Крайспън бе убит. По-късно бях принудена да приема версията на баща ми и неговото решение да остана заключена в стаята си, изолирана от околния свят. Когато разбрах, че в утробата си нося детето на Крайспън, си мислех, че е за добро да остана там. Уилям Крайспън, дори преди да се родиш, аз толкова много те обичах, че не исках да рискувам да те нараня по някакъв начин. По това време Алейн и Парис вече бяха изчезнали и по настояване на баща ми бяха обявени за престъпници. Тогава, през дългите дни, които прекарвах в самота, аз осъзнах, че каквото и да кажа за онази ужасна нощ, никой нямаше да повярва на думите ми. Разбрах, че съм останала съвсем сама в мъката си. През месеците, преди да се роди синът ми — продължи Джоан разказа си, но този път говореше на Еймбрас, — имах достатъчно време да се възстановя от шока и да размисля. Започнах да си припомням части от разговори и някои неща, които бях видяла. Когато Уилям Крайспън се роди, аз вече знаех кой е истинският убиец на съпруга ми. Знаех истината през всичките тези години, а трябваше да живея с лъжата, която баща ми бе наложил. Беше ми толкова трудно.
Тук Джоан направи пауза, огледа всички лица около себе си — лицата на обичани роднини, на приятели, на непознати и лицето на нейния любим. После отново насочи вниманието си към отец Еймбрас.
— За тези, които не са били тук по време на сватбата ми, бих искала да кажа няколко подробности. Баща ми подготви женитбата ми с Крайспън от Хоугстън, тъй като той искаше да прибави към земите си тези на съпруга ми. Надяваше се, че Крайспън ще участва в гражданската война, която бе предвидил след смъртта на краля и в която те двамата можеха да бъдат съюзници. Така Рудолф видя в лицето на Крайспън един добър съюзник във войната, която още не е свършила. Освен това баща ми много силно желаеше едно нещо от моя брак. Той искаше наследник на земите си.
— Крайспън обаче притежаваше и земи в Нормандия и още през първата нощ в Бенингфорд той съобщи, че веднага след сватбените тържества ще ме отведе там и ще останем за няколко години. Той спомена също едно пътуване с религиозна цел до Компъстела, което щеше да ни задържи далеч от Англия дълго време.
— Желанието на Крайспън да пътува и да бъде далеч от Англия бе причината за неговата смърт. Моят баща не можеше да позволи на никого да обърка така добре обмислените му планове. Той трябваше да има сигурен съюзник, чиито земи да са в съседство с Бенингфорд, и внук, чието възпитание да контролира.
— Та кой барон не би искал същото? — изсъска Рудолф. — Твърденията на тази луда жена са пълни глупости. Измислици, плод на болното й съзнание.
— Нима? — Джоан го погледна студено. — Отче Еймбрас, спомняте ли си как някои точки от брачния ми договор с Крайспън бяха променени в деня преди сватбата?
— Целта на тази промяна ми се изяснява — рече Еймбрас. — Аз също разсъждавах за брачния договор, но за нещастие го направих едва когато Алейн и Парис напуснаха манастира „Св. Джъстин“ на път за Бенингфорд. Тъй като прилежно пазя всякакви документи, препрочетох въпросния договор отново вчера. Според него, ако Крайспън умре, Рудолф поема управлението на земите му. Отново според договора Рудолф е настойник на внука си, тоест на Уилям Крайспън.
— По-нататък в договора се посочва, че ако аз умра преди Крайспън, той поема властта над земите ми по същия начин — каза Рудолф.
— Да, така е — съгласи се Джоан. — Но тази част от договора не означаваше нищо за теб, защото Крайспън вече бе заявил желанието си да пътува извън Англия и затова ти реши да го убиеш.
— Това е абсурдно! — изкрещя Рудолф.
— Ти ме остави няколко нощи с него, надявайки се той да ме дари с дете — продължи Джоан. — Тъй като бях единствената ти надежда да се сдобиеш с наследник, ти не можеше да допуснеш нещо да се случи с мен.
— Когато Крайспън бе убит, аз седях тук на тази маса, пред очите на всички гости. Отец Еймбрас също бе на масата и ме е видял.
— Не съм казала, че ти си извършил злодеянието със собствените си ръце. Имах предвид, че си заповядал да го извършат — каза му Джоан.
— Кажи им — подкани я Алейн, — кажи на всички кой е убил съпруга ти.
— Бейъд го направи. — Най-сетне Джоан изрече името на истинския убиец. Каза истината, която толкова години я бе тормозила денонощно.
— Не, не е така! — Бейъд се изсмя. — През цялото време аз наливах вино на гостите на Рудолф. Тъй като виното бе твърде скъпо, той ме помоли лично аз да го сервирам. Всеки от тук присъстващите, който е бил и на сватбата, ще потвърди казаното от мен.
— Да, ти сервираше вино — съгласи се самата Джоан. — Ти носеше подносите с Лиз и разливаше
