съпротивлява с него.
— Алейн! — Ръцете й обвиха раменете му, а устните й се разтвориха, готови да приемат неговите. После тя се разколеба и го отблъсна: — Изминали са толкова много години… Толкова много неща са се случили…
— Знам, знам, любов моя! — Алейн вдигна края на полата й. — Миналото няма значение. Само това, което се случва сега, има значение.
Когато ръцете му започнаха да милват бедрата й, Джоан му се отдаде изцяло. Движенията му бяха бавни, чувствени. Въпреки силното си желание, Алейн не бързаше. Искаше тя да свикне с нежността му.
Той задържа погледа си върху нейните очи — чисти и прозрачни като сапфири — и в тях той не откри и следа от страх. Желанието толкова болезнено го изгаряше, че той бе готов да я притежава тук, до стената. Въздържа се с огромни усилия, но ръцете му неудържимо трепереха.
— Помогни ми! — помоли я той, смеейки се на момчешката си безсилност.
След миг колебание Джоан му помогна да свали дрехите й, а после и неговите. Беше неин ред да се разсмее, когато откри, че той носи две туники една върху друга.
— Трябваше да запазя топлината на тялото си заради тебе — опита се да обясни той, събличайки втората туника и целувайки я същевременно.
Тя го погледна закачливо и за него това бе сигурен знак, че вътрешно е разтревожена. Знаеше, че е нервна, защото той самият се чувстваше така. Желаеше я толкова много, искаше да й достави удоволствие, но се страхуваше да не сбърка в нещо.
Най-сетне те свалиха всички дрехи. Двама любовници на средна възраст, но непокътнати от силата на времето. Въпреки че в косите и брадата му имаше сиви нишки, раменете му все още бяха широки и мускулести като на много по-млад мъж. Коремът му бе гладък и стегнат, както и бедрата му.
Майчинството се бе отразило добре на Джоан Фигурата й бе станала по-женствена. Гърдите й бяха по- тежки и идеално оформени, така че точно пълнеха шепите на Алейн. Тънката й талия подчертаваше стегнатия ханш.
Чудото, че я има до себе си гола, удивляваше Алейн. Той остана неподвижен, докато тя не вдигна глава и леко разтвори устни. После той видя между тях розовото връхче на езика й. Тя му се усмихна окуражително.
— Алейн, занеси ме в леглото — подкани го тя.
Той я вдигна и положи върху завивките.
— Целуни ме, Алейн.
Един дълъг блажен миг устата му пиеше сладостта на устните й. После той я покри с целувки от главата до пръстите на краката. Докосваше я на места, където бе сигурен, че не бе докосвана преди, и за нейна изненада това събуждаше непознати преживявания у нея. Той бе малко изненадан от това, че тя е все още толкова невинна, а после от това, че желанието й толкова бързо нарасна.
Несигурен дали сливането на телата им ще й причини болка, след като толкова много години не е била с мъж, той се опита да бъде внимателен. Не искаше да постъпва като животно, което задоволява само собствените си страсти. Толкова дълго бе чакал мига, в който тя ще бъде негова, че сега искаше всичко да бъде перфектно и за двамата.
Джоан усети твърдата, дръзка мъжественост, която напираше към нея, очите й се затвориха, когато жарките му устни прокараха гореща следа по шията и рамото й. Ръцете, които я галеха, постепенно събудиха непозната тръпка.
Алейн се отпусна върху тялото й, разтвори бедрата й, проникна дълбоко в нея. Джоан се надигна, за да посрещне твърдия му тласък. Сетивата й, душата й, цялата й същност приветстваха това ново, неописуемо чувство, което продължаваше да нараства у нея с пулсиращо трепкане. Насладата нарасна до такава степен, че при всеки удар на сърцето си тя се чудеше дали ще доживее до следващия. И едно приказно, магично, огромно, набъбващо разпускане на топяща омая я караше да потръпва срещу му в дива страст, равна на неговата. Тя се бе вкопчила здраво в него, сякаш да го поеме целия в себе си. Усети ускорените удари на сърцето му по голата си гръд и чу горещото му задъхано дишане в ухото си.
Времето, изглежда, бе спряло пред бездната на вечността. Двамата влюбени останаха още дълго време заедно.
В миговете, когато лежаха един до друг, Алейн се молеше Ройз да е упоила достатъчно добре Рудолф, а пазачите от кулата да не са достатъчно бдителни.
— Бейъд — Оуайн бе разтревожен, — по-добре ще е да дойдеш веднага.
— Какво не е наред? — Бейъд избута Лиз от леглото, което двамата деляха. Със същото бързо движение той взе сабята си и я сложи на кръста си.
— Става нещо странно, а ти ни каза да те повикаме, ако забележим нещо необичайно. Някой слиза по западната кула.
— Не може да бъде! — Бейъд вече бързаше към двора, следван от Оуайн. — Направихте ли нещо?
— Наредих на няколко допълнителни мъже да следят мъжа и да разберат къде отива, а останалите са готови в случай на атака.
— Отлично. Събери още мъже, но бъдете тихи. Не е нужно врагът да разбере, че сме го усетили.
Бейъд остави Оуайн да изпълнява заповедите му, а самият той тръгна към кулата.
— Къде е той? — попита Бейъд стража там.
— Катерачът ли? Ето го там — посочи той. — Почти е слязъл.
— Да, виждам го. Внимавайте да не ви усети. Рудолф ще иска информация, а не мъртвец. Не изпускайте от погледите си нито едно негово движение. Мисля, че сега ще се насочи към северната кула.
— Искате да кажете, че ще мине през задния вход? — попита мъжът.
— Защо не? Той точно от там е излязъл. Има две места, от които може да идва. Стаята на лейди Джоан или спалнята на лорда.
— Може би е извършил убийство.
— Млъкни, глупако — сопна се Бейъд. — Дори и да е извършил убийство, вече е твърде късно да помогнем на жертвата. Всичко, което ни остава, е да заловим убиеца.
Бейъд провери всички постове и раздаде заповеди. Междувременно нощта бе към своя край и сега се виждаше по-ясно.
— Не се движете и не издавайте никакви звуци, докато не ви дам сигнал — продължаваше Бейъд.
Първите слънчеви лъчи тъкмо огряваха кулата, когато вратата на задния вход се отвори. Мъжът се промъкна, без да забележи, че е обкръжен.
— Все пак бях прав. Ти си шпионин — каза Бейъд.
Алейн застина на мястото си, щом разпозна гласа.
— Оуайн, заведи нашия гост в салона. Ще отида при Рудолф. Ако го намеря убит, ти, Лукас и приятелите ти ще последвате съдбата му.
Глава 19
Когато Ройз слезе в големия салон, тя намери там Парис и Алейн, пазени от Бейъд и негови помощници. Бейъд я спря още преди да е прекрачила прага.
— Къде е Рудолф? — попита той. — За бога, жено, ако си му направила нещо…
Той не довърши думите си.
— Не съм направила нищо, с което да навредя на Рудолф.
Един бърз поглед към гостите, които сега бяха като затворници, й подсказа, че е по-добре за известно време да отвлече вниманието на Бейъд. Всяко отлагане на това, което той възнамеряваше да прави, щеше да даде време на Алейн и Парис да помислят как да се спасят. Ройз дари Бейъд, а после и оръженосеца, със заговорническа усмивка. Разходи се из салона, като привлече и Бейъд след себе си, говорейки му:
— Знаеш как е, когато един мъж се завърне в дома, при съпругата, след като дълго време е отсъствал — каза тя на Бейъд. — И двамата бяхме будни почти през цялата нощ и се страхувам, че изпихме доста вино. Рудолф още спи.
