Бейъд да се е разпоредил за още пазачи.
След известно време Парис се върна в големия салон, за да потърси Ройз.
— Занесете топлата вода и храната горе веднага — заповяда Ройз на двама от слугите. — Предайте на барон Рудолф, че скоро ще отида при него. Да, сър, Спирос. Имате ли съобщение за Рудолф от вашата дама?
Ройз пристъпи близо така, че Парис да може да говори тихо.
— Ще можеш ли да отвлечеш вниманието на Рудолф? — попита Парис, мразейки се за това, че използва тази жена по подобен начин. Мисълта, че тази нощ тя щеше да бъде в леглото на Рудолф, го измъчваше.
— Трябва да ти кажа, че са минали около петнайсет години от времето, когато Рудолф показваше някакъв интерес към мен. Той пие твърде много и това притъпява сетивата му. Може би нежеланието му към мен се дължи на факта, че често във виното му слагам билки. Харесва му вкусът им и му помагат да заспи. Виното, което току-що изпратих в стаята му, е наситено с такива билки. Рудолф ще спи дълбоко тази нощ. Аз ще остана при него, за да наблюдавам, и ще му заговоря високо, ако реши да излиза. Така вие ще можете да ме чуете и ще бъдете предупредени. Идва Бейъд — добави Ройз. После с по-висок тон каза: — Ще предам на барон Рудолф съобщението от вашата лейди, сър Спирос. Очакваме да я видим в отлично здраве утре сутринта. Лека нощ, сър Спирос. Лека нощ, Бейъд.
— Лейди Ройз!
Със замислено изражение, Бейъд я проследи, докато тя изчезна нагоре по стълбите.
— Къде отивате сега, сър Спирос?
— Да спя пред вратата на лейди Самира — отговори Парис.
— Къде е твоят приятел, Лукас?
— Мисля, че е отишъл до банята, а после е минал да провери оръженосците — каза Парис.
— Бъдете там, където се очаква от вас да бъдете тази нощ — заповяда Бейъд. — Отнася се за всички ви.
Джоан чакаше на прозореца. Когато Алейн го достигна, тя му подаде ръката си, за да му помогне да прехвърли тялото си през перваза и да влезе в стаята.
— Каквото и да възнамеряваш да правиш — каза Джоан, преди той да се е съвзел, — трябва да го направиш бързо. Синът ми възнамерява да се ожени за Самира.
— Това е интересна идея. Баща ти се е върнал.
— Тогава защо дойде при мен? — Тя бе ужасена. — Трябва да се махнеш. Всички вие трябва да си тръгнете, преди той да е открил кои сте.
— Не можем да направим нищо, докато не отворят вратите утре — отбеляза Алейн. — Доколкото разбирам, Ройз е успяла да упои Рудолф и той сега спи дълбоко. Това ни дава доста време, което можем да прекараме заедно.
— Намесили сте и Ройз? Господ да й е на помощ. — Джоан пое тежко въздух, борейки се със страха си.
— Е, ако само можехме да сложим край на този ад… А сега за твоите планове, Алейн. Кажи ми какво сте намислили да правите.
— Когато сутринта си тръгнах от теб, Джоан, ти ми обеща да ме посрещнеш с чаша вино, когато се върна.
— Да, спомням си.
Тя наля чаша вино и му я подаде. Алейн задържа ръката си върху нейната и се загледа в сапфирените й очи.
— Джоан, любов моя…
— Пийте си виното, милорд.
— Не бях сигурен какво ще открия тук тази нощ — избоботи той. — Ти бе толкова студена, когато дойдох при теб предния път.
— Имах на разположение осемнайсет години да се науча да се контролирам. През всички тези дни съм крила истинските си емоции. Дори от Ройз. Особено от Ройз.
— Тя знае ли кой е убил Крайспън? — попита Алейн и се опита да открие някаква живинка в маската, която тя си бе сложила и която изглеждаше част от истинската й същност.
— Не бих изложила Ройз на опасност, като й кажа истината — отговори Джоан. — Ако тя знаеше и виновникът разбере за това, щеше да бъде убита веднага.
— Аз казах на Парис и Самира. В случай че нещо се случи с мен, бих искал някой друг да знае истината.
— Много предвидливо от твоя страна.
— Трябва да бъда такъв, но каквото и да се случи утре, следващите няколко часа са наши и ние можем да си принадлежим.
— Можем ли? — Джоан се отдръпна от него.
— Желая те от първия миг, в който те зърнах — каза той и пристъпи към нея. — Имаше моменти, в които ти също ме желаеше.
— Може би това време е безвъзвратно отминало. — Тя отново се дръпна назад.
— Не ти вярвам — каза той, следвайки я.
— Преди да продължиш, преди да кажеш нещо, за което да съжаляваш, аз искам да ти кажа, че това, което се случваше между мен и Крайспън в леглото, съвсем не ми бе неприятно. В действителност няколко пъти много се забавлявах.
— Радвам се да го чуя. Крайспън заслужаваше съпруга като теб. Това, което се е случило между вас двамата, е било преди много време, в миналото. Не мога да ревнувам от мъртъв мъж, не и от Крайспън, който ми беше толкова близък. Джоан, аз също се чувствам задължен да направя едно признание. Мразя баща ти, и то още от момента, в който той те омъжи за Крайспън, а аз толкова страстно те желаех. Тогава мислех, че ще полудея от мъка по теб. Дори възнамерявах да убия Рудолф за това, че организира сватбата ти с моя приятел. Но никога не съм мразил Крайспън и никога не съм пожелавал смъртта му заради тебе. — Следващата стъпка на Алейн го отведе при Джоан. Този път тя не можа да се отдръпне, защото гърбът й бе опрян в стената. Алейн застана пред нея и постави ръцете си върху стената от двете й страни, така че тя да не може да му се изплъзне.
— Не, недей. — Гласът й трепереше. — Може… може би друг път, Алейн.
— Съществува само един-единствен път и той е сега. Не мога повече да отлагам това.
— Устояла съм на злото и жестокостта. — Шепнейки, Джоан затвори очи. — Единствено любовта ме плаши. Веднъж тя почти ме унищожи. Страхувам се, че и втори път може да успее.
— Мислиш ли, че аз не се страхувам? — попита той. — След като толкова много години съм мечтал за теб, копнял съм по теб, сега, когато си близо до мен, аз не знам какво да правя. Най-много се страхувам ти да не ми кажеш, че не ме обичаш или че не ме искаш. Ето, от това се страхувам.
— Алейн…
— Позволи ми да те любя. Ако следващите няколко часа са единствените, които са ни отредени да прекараме заедно, нека се възползваме. Нека поне веднъж да почувствам сладостта от това, че си моя жена.
Тя не отговори. Не й оставаше нищо друго, освен да затвори очи. А мъжът над нея изгаряше от желание за взаимност. Алейн бе прекарал целия ден в очакване, представяйки си топлото й тяло под себе си. Единствено неудържимото му желание да бъде с Джоан му даде сили да изкачи за втори път стената на кулата, макар че здравият разум му заповядваше да остане пред вратата на Самира заедно с Парис.
— Трябва да изчакаме — молеше Джоан. — Не можем да рискуваме. Някой може да дойде.
— Аз не мога да чакам.
Алейн се притисна към нея нежно. Тя шепнеше, умоляваше го, дори се опита да го отблъсне, но устните му вече милваха шията й. Те оставяха влажна диря, устремени нагоре към нейните.
— Моля те — молеше тя, — спри! Ако Лиз дойде до вратата или баща ми…
Той не обърна внимание на отчаяния й шепот. Когато силите й отслабнаха, тя престана да се
