от възможността тя да промени намерението си и да избяга. Приближи се до нея и повдигна брадичката й, така че тя да го погледне в очите.
— Обещавам ти, че няма да те нараня.
— Знам. Не се страхувам от тебе.
Смехът й му подейства възбуждащо. С треперещи ръце той й помогна да съблече роклята си. Желанието набъбваше в него при вида на кадифената кожа на гърдите й, покрити сега само с дантела.
— Мила, по-добре да отидем до леглото.
— Почакай!
Ройз обходи с поглед тялото му. Беше висок, силен, с развити мускули, добре сложен. И той й принадлежеше сега, както тя на него. Цялата тази съвършена мъжественост беше за нея.
Усмихна се, изпълнена със сигурност, която винаги беше й липсвала в живота. Въздъхна със задоволство.
— Забавно е — изшептя тя, докато смъкваше ризата му. — Очаквах, че ще бъда смутена. Мислех, че се страхувам, но се чувствам прекрасно и напълно спокойна.
Страстта му се разгоря още повече. Ройз не бе уплашена, не се страхуваше. Той я залюля в ръцете си и се отправи към леглото.
— Скъпа моя — прошепна задавено Парис.
Виждайки страстта в очите му, тя потръпна.
— Странно усещане, нали? — отвърна. — Да бъдем заедно така?
— Да. — Както го гледаше, той понечи да я сграбчи и да я целува до полуда. Но си беше обещал, че ще прави всичко бавно и нежно с нея.
— О, Парис! Невероятно е! — Тя простря ръцете си към него и обхвана лицето му в шепи. — Не знаех.
Той я притегли към себе си. Притисна устните си към нейните в дълга, упойваща целувка, като се свлече по гръб на леглото, повличайки я със себе си.
Те съблякоха и захвърлиха и малкото дрехи, които им бяха останали.
— Толкова много те желая — каза той.
Тя се усмихна, замаяна, зашеметена, докато потъркваше бедрата си в неговите. Приятна сладост се разля по тялото й.
Парис бавно плъзна ръце по хълбоците й. Когато чу стона й, целуна нежно извивката на шията й.
Пръстите му пребродиха тялото й, тя се сгърчи, изпадайки в екстаз. Обляха я горещи вълни, разширяваха се, увеличаваха се. Когато той отново се придвижи нагоре, целуна я жарко по устните и отново обходи с леки целувки горната част на тялото й. Започна леко да масажира гърдите й, зърната й набъбнаха. Облиза ги леко с език, а след това впи жадните си устни там и започна да ги смуче нежно, гальовно, докато тя не започна да стене под него.
— Ройз! — прошепна той.
Замаяна, тя протегна ръце, сграбчи косите му.
— Парис. Аз не…
— Тихо, скъпа, отпусни се.
Трябва ли да е толкова хубаво? — изстена тя.
— Да, да, трябва.
Тялото й потрепери, когато опипващите му ръце достигнаха до хълмчето, където бедрата й се съединяваха. Пръстите му нежно се заровиха в подножието му, приласкавайки влажната топлина, усещайки как се разтваря и става гостоприемно.
Парис щеше да я поведе към тяхното върховно сливане. Страстта воюваше с нервите — трябваше да й е хубаво! Покри с тялото си нейното.
Когато тя се вкопчи в него, нежно разхлаби ръцете й. След това се плъзна в нея дълбоко, силно и неудържимо.
Стенейки, Парис се остави на нейното желание, предавайки се в плен на тялото й.
Те се любеха във вихъра на страстта, издигайки се до непознати висини, до неизвестни хоризонти, до един неразгадан свят, принадлежащ само на влюбените.
Глава 22
Празненството бе в разгара си, когато в салона влязоха Ройз и Парис, хванати за ръце. Щастливата усмивка на Парис и срамежливото изражение на Ройз предизвикаха интерес у всички присъстващи.
— Бих искал да ви съобщя нещо — рече Парис. — Лейди Ройз се съгласи да стане моя съпруга.
— Не, вие не можете!
На фона на бурните поздравления и наздравици гласът на Уилям Крайспън бе чут само от тези, които стояха близо до него.
— Ройз, не можеш да направиш това. Дядо умря преди по-малко от месец.
— Уил, съжалявам, ако плановете ни не ти харесват — каза му Ройз. — Но ти, както и аз, знаем, че вдовици с голямо наследство често се омъжват много бързо.
— Ти нямаш наследство — възрази Уил.
— Нямам, благодарение на Рудолф. Той се ожени за мен заради земите, които му донесох. След смъртта на Рудолф, като изключим малкото ми вдовишко обезщетение, аз съм една беднячка.
— Ти винаги ще имаш дом при мене. Аз никога няма да те изоставя и не е нужно да се омъжваш, за да оцелееш.
— Много си мил, Уил, и ти благодаря, че си загрижен за това, което се случва с мен. Аз искам да се омъжа за Парис и тъй като вече не съм ангажирана с друг мъж, мога свободно да го направя.
— Възнамеряваме да изчакаме, докато отец Еймбрас се върне — добави Парис. — Бихме искали той да благослови женитбата ми.
— Твърде скоро е — настояваше Уил. — Та ние нямаме никакви доказателства, че тези мъже са богати лордове от Сицилия, както твърдят.
— Еймбрас ни познава от момчета, мен и Алейн. Той потвърди, че историята ни е истинска. Съмняваш ли се в думите на един свещеник, Уил?
— Смятам, че решението ви е прибързано. Не мога да се съглася с него.
Уил не се съгласи и след дългите увещания на Парис, който му обеща, че ще бъде мил с Ройз. А нейният аргумент, че познава Парис още преди самият Уил да бъде роден и че бракът с Рудолф й е донесъл само болка и че тя не може истински да скърби за него, дори не бе изслушан.
— Твърде си стара, за да се омъжваш — каза й Уил, а Ройз избухна в неудържим смях.
— Мога честно да ти кажа — обясни Ройз, — че в момента се чувствам на не повече от шестнайсет и съм щастлива като младо момиче, изпитало за пръв път любовта.
Тя хвана ръката на Парис и го погледна с възхищение, което предизвика гняв у Уил. Той бутна стола си и се изправи.
— Това е отвратително! — изкрещя и излезе.
— Колко много прилича на баща си — отбеляза Алейн. — Реагира като него и ако си спомняш, Парис, Крайспън бе същият инат.
— Той няма да ни спре — отговори Парис и прегърна покровителствено Ройз.
— Чудесно е, че те виждам отново щастлив, стари сър Парис — поздрави го Алейн. После се обърна към Джоан и попита:
— Защо да не кажем и нашите новини на Уил, когато се върне? Нека започне да свиква с решението ни.
— Не! — извика Джоан. — Как можеш да ми предложиш подобно нещо? На него ще му трябва време да свикне първо с годежа на Ройз и Парис и едва тогава ще може да чуе още по-лошите новини.
— Лоши новини? — Алейн се бе опитал да бъде търпелив и да пази в тайна любовта си към тази жена от сина й, но думите й предизвикаха гнева му — Като барон, той ще чува много лоши новини всеки ден. Това, че майка му ще се омъжи за мъж, който е копнял за нея през целия си живот, не спада към лошите новини. Мисля, че трябва да му кажем веднага и да приключваме с това. Когато той научи истината, няма да
