се зарадва, че сме я крили от него.
— Не си позволявай да ми даваш заповеди! Аз вече не съм послушното момиче, което някога познаваше. Аз съм тази, която ще реши кога, къде и как да съобщи на сина си. Аз, а не ти или който и да било друг мъж!
Преди Алейн да успее да отговори на неочакваното й избухване, тя стана и излезе от салона. Той я последва.
— Надявам се, че тя не е последвала Уил — отбеляза Ройз. — Самира излезе след него и мисля, че тя може да му върне разума по-добре отколкото майка му.
— Мислиш ли, че и ние някога ще се караме по този начин? — зачуди се Парис.
— Вероятно — отговори Ройз, — ако имаме син…
— Син! Каква чудесна идея!
— Е, поне не изтича след сина си да го успокояваш! — Алейн нахлу в стаята на Джоан и затръшна вратата след себе си.
— Махай се! Не искам да те виждам точно сега.
— Джоан, постъпваш неразумно. Уил е силен млад мъж. Защо не си припомниш начина, по който се справи със събитията в Бенингфорд?
— Няма да слушам това! — Джоан започна да отстъпва и да се отдалечава от него, но пространството й не бе много. Стаята й в Хоугстън бе два пъти по-малка от тази в Бенингфорд.
— Мисля, че ти си тази, която не може да приеме това, което се случва. Сигурно е много трудно да се чувстваш напълно свободен след толкова много години.
— Не е чак толкова трудно. Напротив, прекрасно е. Знаеш ли какво беше през тези години, Алейн? — Тя замълча за миг и в съзнанието й изникнаха картини от живота в Бенингфорд, когато всяко нейно действие бе контролирано от Рудолф.
— Всичко, свързано с мен, бе решено: кога да се разхождам, кога да виждам сина си и колко да оставам с него. Всяка подробност в живота ми бе определена от някой друг — някой, който трябваше да се грижи за мен, да ме обича, но не го правеше. Питал ли си се как съм успяла да запазя разсъдъка си, Алейн? Ще ти кажа. Обещах си, че ако някога се освободя, няма да позволя на никого да взема решения вместо мен. Не, дори не и ти.
— На Уил все пак трябва да му бъде казано — настоя Алейн. — Ако продължиш да изчакваш, ще започнеш да го лъжеш отново и това ще го вбеси още повече, когато научи истината. Ще му е по-лесно, ако друг му каже. Утре сутринта мога да започна разговор за намеренията на Парис към Ройз и ще му кажа, че възнамеряваме да се женим, или по-точно, че аз възнамерявам да се оженя за теб, колкото е възможно по-скоро.
— Не! Не можеш да направиш това. Няма да ти позволя да нараниш Уилям Крайспън, когато той страда толкова много от това, което дядо му е направил. Ти изобщо не ме слушаш, Алейн. Ти се опитваш да постъпваш с мен като Рудолф. Опитваш се да ме контролираш. Това е решение, което аз трябва да взема. Мое решение! Не можеш ли да разбереш? — Джоан бе готова да се разплаче.
Тя се доближи до него и замахна да го удари, но преди да успее, той хвана ръката й и я бутна на леглото, падайки върху нея. Усетила тежестта на тялото му, тя изпищя, но той затвори устните й с целувка.
— Ще ме изнасилиш ли? — запита тя, все още не напълно укротена. Алейн започна да осъзнава, че Джоан никога няма да бъде напълно подчинена на някого.
— Никога няма да те изнасиля — прошепна той и целуна врата й, — обаче възнамерявам да те накарам да ме желаеш. — Алейн освободи косите й от фибите и те се разпиляха на дълги, меки къдрици.
— Много съм ти ядосана — каза му тя, но не се опита да спре това, което правеше той.
— Хубаво. Аз също съм ти ядосан, а и двамата сме все още ядосани на Рудолф. — Той замълча за миг и я погледна изпитателно. — Гневът лесно може да премине в страст. Освободи гнева и желанието си и нека те се изсипят върху мен. Не, не се опитвай да ме отблъсваш. Аз няма да се откажа, Джоан, и ако ти беше честна към себе си, щеше да признаеш, че това, което правя, ти харесва.
Докато говореше, Алейн сваляше нейните и своите дрехи. Тя не му пречеше, но не му и помогна. Когато свърши, той легна до нея на леглото. Виждайки силната му възбуда, тя се поотдръпна.
— Да — прошепна той и докосна гърдата й, — спомняш си последния път, когато бяхме заедно, нали? И колко прекрасно беше първия път, когато се любихме.
— Алейн, моля те, за Уилям Крайспън… — Той я целуна, преди тя да успее да довърши думите си, а ръцете му се плъзнаха по прекрасното й тяло и преди да е довършил дългата си сладостна целувка, Джоан вече стенеше:
— Алейн, Алейн…
— Кажи го — заповяда й той. — Кажи, че ме желаеш.
— Желая те.
— Къде?
Той я дразнеше с пръстите си, знаейки добре къде го желае тя, ала възнамеряваше да я накара да стене в екстаз и да го моли да я люби. Той щеше да чака, докато тя усети силата на страстта. Тогава, едва тогава, Алейн щеше да проникне в нея, да се слее с топлината й. През толкова самотни нощи той беше мечтал да я люби и сега щеше да го направи по начина, по който искаше.
— Искам да лежиш върху мен — тихата й молба го изненада.
— Твърде тежък съм — предупреди я той.
— Не ме интересува. Искам да те усетя в мен, върху мен. Искам те веднага, Алейн, моля те!
Той докосна топлото място между бедрата й и от нея се отдели сладостна въздишка. Едва сега Джоан осъзна какво значи истинско удоволствие и наслада. Заля я вълна от неизпитван възторг и от устата й се отрониха приглушени викове на възбуда, когато пръстите му се промъкнаха между бедрата й и започнаха да галят набъбналата й плът.
— Все още съм ти ядосана — проплака тя, — гневна съм и толкова… толкова много те желая.
Тя протегна ръце и го придърпа към себе си, притискайки се неистово към силното му тяло. Алейн тихо простена и дишането му се учести, когато Джоан сластно започна да движи бедрата си, засилвайки все повече възбудата му.
— Обичам те — прошепна Джоан и продължи да извива бедра.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза той задъхано.
— Да. Не мога да чакам нито секунда повече…
Алейн я целуна отново и разтвори с коляно бедрата й. Джоан се изпъна в дъга под него.
— О, Алейн! Искам те!
Като в просъница усети как той със силен тласък проникна в нея. За секунда остана без дъх, дълбока тръпка я прониза и тя безпаметно извика. Алейн впи устни в нейните и заглуши всеки звук. Бавно започна да се движи и Джоан изпита несравнимо удоволствие. Затвори очи и започна да извива таза си в ритъм с неговите тласъци, които ставаха все по-бързи, по-отсечени. В този миг бяха забравили всичко на този свят, освен всепоглъщащия ги екстаз, понесъл ги във вихъра си и приближаващ ги все повече към жадувания момент на пълно освобождаване от дълго насъбралата се, преливаща страст…
После, останали неподвижни и със слети устни, двамата си дадоха сметка, че насладата, която бяха изживели, е единствена и неповторима.
Лежаха прегърнати и си бъбреха тихо, разменяха си нежни признания и ласки.
— Трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на Уилям Крайспън, докато аз не реша, че е дошло времето. Ако ме обичаш, ако наистина искаш да се ожениш за мен, то тогава ще се съгласиш, че аз и само аз трябва да реша кога да съобщя на сина си, че ще се омъжвам. Ако ме обичаш, трябва да се опиташ да разбереш колко важно е за мен това да организирам живота си, както аз искам.
— Винаги ли ще бъде така? — попита Алейн. — Винаги ли ще продължаваш да настояваш сама да организираш всичко?
— Може би невинаги, но достатъчно често. В това поне съм сигурна. — Тя помилва лицето му. — Ако се бях омъжила на четиринайсет за тебе, когато бях невинно момиче, тогава сигурно щях да бъда покорна съпруга, спазваща всички изисквания. Няколко пъти ти казах, че вече не съм момиче. Ако ме искаш за съпруга, ще трябва да се научиш да ме приемаш такава, каквато съм.
