— Бедата ти е, че не умееш да мислиш — сега Фагон беше напълно сериозен. — Трябва да се научиш. Трудно е, за доста хора е просто невъзможно, но ти трябва да се научиш, ако не искаш да свършиш като Харлан. Запомни: не изпълняваш ли заповедите ми, ще те обеся на вериги на най-високата кула на замъка ти и ще висиш там, докато костите ти не се разпаднат на части и не намерят спокойствие във водите на езерото.
Заплахата на царя или по-точно обещанието му сковаха Тедрик. Накрая той с обида каза:
— Така да бъде, ако заслужавам наказание, но не страхът пред него е залог за верността ми. Мога да казвам глупости, сир, но да не изпълня твоя заповед?… Не, това е невъзможно. Думата ти винаги е закон за мен.
— Ти си прекалено прибързан в решенията си, Тедрик, но не си глупав. Имаш възможност още да поумнееш, ако се постараеш. Ти трябва да се стараеш, Тедрик. Ти трябва да се учиш да мислиш — и то бързо: от това зависят къде по-важни неща, от запазването на собствения ти живот…
Тедрик погледна царя въпросително, а той продължи:
— … моя живот, живота на семейството ми и бъдещето на цяла Ломара.
— В такъв случай, сир, аз ще се уча и то бързо — заяви Тедрик.
Минаваха дни, седмици — той старателно изпълняваше обещанието си.
— Всички предишни, и безуспешни атаки на град Сарлон са били извършвани от направление, което единственото изглежда възможно. Войската преминава Тегул по Долния брод, минава по северния бряг през пролома и после по Западния ръкав на север към Сарл — Фагон показваше с острия си кинжал по картата. Тедрик, Скайр, Шойлен и още двама трима от най-доверените офицери внимателно слушаха. — Западният ръкав се слива със Сарл почти на четиридесет мили от Сарлонския залив. Град Сарлон е разположен тук, на северния бряг на Сарл, непосредствено до самия залив. Реката на това място е така дълбока и широка, че се явява непреодолима преграда за всеки противник. Така че, стратегията на сарлонците се свежда към следното: те не защитават местността край Западния ръкав, а изтеглят силите си на север, зад реката, до самия град. Река Сарл се нарича, доколкото ми е известно, щитът на Сарлон. Никой, нито една армия не е успяла да я форсира.
— Как се каниш да я преминеш, сир? — запита Шойлен.
— Честно казано, ние няма да я преминаваме, а ще плуваме надолу по нея. Ние ще форсираме Тегул не при Долния брод, а при Горния…
— При Горния ли, сир? Около онази ужасна клисура в северните части на Ампасера?
— Да. Врагът не защитава тази клисура и по нея спокойно може да се мине. Разбира се, пътят е ужасен, но след клисурата се открива свободен простор до Езерото на Паяците, откъдето изтича Средния ръкав на Сарл.
— Но как ще се придвижваме после? — възкликна Скайр.
— На салове със скорост шест или седем мили в час, а това е по-бързо отколкото може да върви пеша войска. Но стига вече обяснения. Лорд Скайр!
— Слушам, сир.
— На разсъмване взимаш центурия стрелци с лъкове, две центурии войници с брадви и инструменти за работа по дърво от обоза — това е същия онзи товар, който много от вас смятаха за безполезен. Бързо се придвижваш на север. Пресечи Тегул, мини през клисурата и отново се насочи на север. Трябва да излезеш на Езерото на паяците на мястото където изтича Средния ръкав. Направи салове, яки, здрави и големи, достатъчно на брой за цялата ни войска. Да си готов, когато ние дойдем до езерото.
— Слушам, сир, и се подчинявам.
Тедрик, объркан от дързостта на цялата операция, отначало се съмняваше, но когато се изясниха детайлите, съмнението прерасна в ентусиазъм.
— Ние слизаме на брега и неочаквано ги атакуваме не от юг, а от североизток!
— Да, при това по твърда земя, а не през дълбоката вода. Сега всички да спим, утре трябва рано да ставаме.
Слънцето изгря. Скайр с отряда си започна похода. Главните сили тръгнаха по северния бряг на Мидуей, който течеше по продължение на четиридесет петдесет мили точно на североизток. После руслото рязко извиваше на югоизток и ломарианците трябваше да напуснат речния бряг, като продължиха пътя си право към Горния брод. От юг почти до Тегул се протягаха предпланините на Ампасер; на това място равнината на Средна Марка постепенно се превръщаше в платото на Горна. Пътят към брода не беше тежък — разузнавачите не откриха никакви следи нито от варварите, нито от сарлонски отряди. На това място потокът, макар и бърз и широк, бе до коленете, а дъното му се покриваше от големи, плъзгави и изгладени от водата камъни. Но хората се прехвърляха внимателно и жертви нямаше.
После, като тръгнаха срещу слънцето, войската бавно вървеше край реката през едно мрачно дефиле. Северния бряг на Тегул рязко се отличаваше от южния, до който стигаше ниското и равно плато. Тук голите скали се издигаха почти от самия буен поток нагоре на триста метра. Пътят бе тесен, стръмен и често затрупан с каменни отломки. Но все пак бе проходим и до вечерта армията навлезе в млада рядка гора, растяща в пресечена от оврази долина и се настани на лагер.
Като огледа местността, Тедрик дълбоко се замисли. Малкият отряд на Скайр почти не оставя следи, но такова струпване на хора и животни… Погледна царя, а после отново хвърли поглед на широката изпотъпкана ивица, която войската бе оставила след себе си.
— Нашите следи зад реката нямат никакво значение, а по камъните в дефилето нищо не личи. Но ако някой забележи тази следа, сир… следа, която ние не можем да скрием, то…
— Тедрик, доволен съм от тебе, ти започваш да мислиш! — за учудване на ковача Фагон се усмихна. — Какво предлагаш да направим?
— Да изпратим двадесетина стрелци при дефилето — уверено каза тедрик, — които да надупчат със стрелите си всеки, който ни шпионира.
— Идеята е добра, но може да се подобри. Оставям те тук, лорде мой, начело на пълна центурия разузнавачи и ловци, от най-опитните. Гледай, никой, който види нашите следи да не се измъкне жив!
Тедрик избра най-добрите стрелци и ги разпрати на различни страни. Постоя малко, наблюдавайки как разузнавачите изчезват в горичката, в овразите и гънките на местността, после се отправи в избраната преди малко пещера. Тези хора си разбираха от работата и нямаше защо да им се бърка. Само в случай на непредвидени обстоятелства той бе длъжен да поеме командването; ако операцията протича успешно, той може спокойно да спи под ниските сводове на укритието си.
Минаха няколко дни и пратеник на царя му съобщи, че започват спускането на саловете. Той събра хората си и ги поведе бързо към Езерото на паяците, където лагерът беше вече напуснат. За отряда му бяха оставили четири сала, всеки от които можеше да побере петдесет души. На един от тях Тедрик с учудване забеляза нещо като къщичка. Този разкош бе за него и коня му.
По мнението на сухопътните плъхове като Тедрик и хората му, реката бе прекалено широка и бърза, и освен това от водата се показваха заплашително остри краища на скали, край които кипяха водовъртежи. Впрочем Тедрик не остана дълго сухопътен плъх. Той не можеше да стои спокойно, когато имаше мегдан за физическа работа и нещо ново за изучаване. А да овладее занаята на салджия бе къде по-леко от схващането на стратегическите идеи на цар Фагон.
Хвърлил настрана дрехите си и ботушите си, Тедрик с всички сили натискаше прът или кормилното весло, като се бореше с капризното течение.
— Добър момък — забеляза старшината на салджиите на един от помощниците си. След известно време каза на Тедрик: — На твоето лордство е срамно да се занимава с лордски занаят. Още малко и ще станеш отличен салджия.
— Благодаря, сир, в шегата ти има доста истина, но цар Фагон реши иначе. Впрочем кажи ми, какво е това „Завоят“, за който ти спомена преди малко?
— На това място Средният ръкав налита на скали и завива под прав ъгъл на запад към залива. Там е най-страшната част от реката и не всеки рискува да прекара сал през него. Но ти можеш да опиташ, заедно с мен.
