изражение. — Тедрик, потомък на древен ломариански род, обявявам те за лорд и владетел на Горна, Средна и Долна Марка, пер на царството ни.
Тедрик коленичи.
— Благодаря, сир. Ще одобриш ли действията ми и намеренията ми по унищожаването на властта на Сарпедион?
— Ако ти поддържаш Тронът на Ломара с всичките си сили, които така добре виждам че имаш, то ти обещавам, че Тронът ще одобри и ще те поддържа във всичко което пожелаеш да извършиш.
— Естествено, аз ще те поддържам, докато съм жив и имам сили в ръцете си. Аз съм твой васал от мига в който кръвта ми за пръв път е забила в жилите ми. Моят мозък, моят черен дроб и моето сърце са твои!
— Благодаря ти, лорд Тедрик. Стани и продължавай делата си.
Тедрик скочи на крака. Мечът му се вдигна високо във въздуха и проблесна на слънцето. Гласът му изпълни храмовия площад и се понесе по улиците на града.
— Народе на Ломара, чуй глашатая на Трона! Сарпедион е мъртъв! Лосир е жив! Никога повече човек няма да стане жертва върху олтаря от зелен камък. Това ще бъде закон! Никога повече жреци-воини няма да служат на боговете, само жени-жрици. Чуйте думите ми! Аз говоря като глашатай на Трона на Ломара!
Той се обърна към царската дъщеря, която продължаваше да го държи за ръката:
— Сигурно ти, леди Роана, би била превъзходна върховна жрица, но…
— Не, не! — енергично запротестира тя. — Аз не искам да бъда жрица, лорд Тедрик!
— В името на Лосир, ти си право, момиче! Ти и така изгуби достатъчно време!
На другата временна линия друг Скандос и друг Фурмин, почти същите, но все пак различаващи се малко от обитателите на първата линия, внимателно изучаваха хронограмата.
— Сега критичната точка се намира тук — замислено каза Главният физик и посочи с молива си острия връх на хронограмата. — И ключовата фигура се явява лорд Тедрик Ломариански, който е открил начин да се произвежда високовъглеродна стомана. Него лесно ще го манипулираме… но изглежда, засега, в това няма особен смисъл и необходимост. До катастрофата остават още триста и осемдесет години, а всяко вмешателство в събитията на миналото, най-вероятно само ще усложнят ситуацията. — Скандос вдигна глава и погледна помощника си. — През дългите години съвместна работа с тебе, Фурмин, аз се убедих в обективността на съжденията ти. Какво мислиш по въпроса?
— Предлагам да изчакаме най-малкото няколко седмици или дори няколко месеца. Макар осемстотин и единадесетия опит да измами надеждите ни, осемстотин и дванадесетия или да кажем деветстотният могат да бъдат успешни. В най-лошият случай ще се окажем в същото положение, както и сега. И тогава ще обмислим дали да предприемем нещо, което вече сто години е строго забранено от Съвета и Академията.
— Нека бъде така.
II. ЛОРД ТЕДРИК
Изучавайки хроногромата Скандос номер едно (от първата временна линия, номериран така по причини, които ща станат ясни по-нататък) бе изяснил, че човешката цивилизация се стреми към глобално самоунищожение, до което остават сто осемдесет и седем години. Опитвайки се да предотврати тази катастрофа, той потърси ключовата фигура в миналото — някой си Тедрик, ломариански майстор-ковач, — и му се яви. В рамките на реалността на Първата Временна Линия този човек си оставаше прост и незнатен занаятчия, който никога не извърши велики деяния.
Но Скандос Номер Едно научи Тедрик да произвежда свръхтвърда стомана. Ковачът ненавиждаше жестокия култ към бога Сарпедион, който непрекъснато изискваше човешки жертви. Изработи непробиваема броня и останалото въоръжение и нападна жреците на храма на Великия бог. Наблюдавайки действията му ученият Скандос разбра, че двойникът на Тедрик от първоначалната временна линия не би могъл да извърши нищо подобно.
Следователно в потока на времето се бе оформило разклонение. Очевидно Първата Временна Линия повече не съществуваше. Скандос Едно трябваше по някакъв начин да се впише в реалността на Втората Временна Линия. Той реши да се върне в собственото си време и да разбере, какво бе станало там. Ако открие, че помощника му Фурмин е сам в лабораторията, то неговото място в новата реалност не е заето. Ако ли не…
Фурмин не беше сам. Скандос-Две и Фурмин-Две се занимаваха с изучаването на живота на Тедрик, като използуваха прибори, които по нещо приличаха и по нещо се различаваха от тези с които бяха работили учените в реалността на Първата Временна Линия.
Объркан и разколебан Скандос-Едно спря машината на времето на границата на невидимостта и се заслуша в разговора.
— Това е напълно необяснимо! — подсвирна Скандос-Две. — Как е могъл да намери начин да изработи свръхтвърда високовъглеродна стомана, такава сложна сплав на желязото с хром, никел, ванадий, молибден и волфрам? Подобна стомана никой не е успял да излее през следващите хиляда години?
— Че защо се удивляваш, когато тези знания са му предадени от бог Лосир! — усмихна се Фурмин.
— Глупости!
— За нас с тебе — да, но за него — не! По принцип е възможно да посетим това време и да проверим всичко, но ти не по-зле от мен знаеш, защо това е невъзможно.
— Разбира се, ние така малко знаем за времето… но как ми се иска да изуча на живо този лорд на Марката! Та в достижимият от нас интервал на времето няма друга подобна фигура с такова ключево положение.
— Мисля като тебе, шефе. Но да продължим работата си. Може пък да открием някакви малки, но важни детайли от събитията.
Фурмин докосна копчето на превключвателя и в тримерна проекция върху цветният монитор възникна изображението на Тедрик, оръжейник и лорд, който бе унищожил култа към бог Сарпедион, като унищожи или разгони жреците му. И същевременно спаси леди Роана, най-голямата дъщеря на цар Фагон, от жертвеният олтар. Кралят го направи лорд и владетел на важната гранична област на страната.
— Този епизод най ми харесва — Фурмин отново щракна копчето и на екрана се появи гигант в окървавени доспехи, който прегръщаше висока и полугола девойка. Зад тях се виждаше олтар от зелен камък. — Те просто са предназначени един за друг!
— Да, поразително сходство на характери и размери — изхили се Скандос-Две. — Тедрик е висок шест фута и четири инча и тежи двеста и тридесет фунта, а тя — шест фута и половин дюйм и тежи сто и деветдесет фунта. За нашето време би се сторила на любопитната публика доста слабовата, честно го казвам.
— Каква двойка, погледни! — възхитено извика Фурмин и се загледа в екрана. — Сега няма да намериш подобни хора.
— За щастие ти си прав. Той разсича с меча си човек с пълно въоръжение на две половини, а тя е способна да удуши тигър с голи ръце. Е и какво от това? Ако съединим мозъците им в едно цяло, то едва ли бихме създали съвременен индивид с много посредствени способности.
— О, не бих се осмелил да твърдя подобно нещо — поклати отрицателно глава Фурмин. — Фагон е бил проницателен човек и умел управник.
— В някои ситуации — да, но спомни си, че дори в сраженията той продължаваше да носи златните си доспехи, вместо стоманените. И той така строго следвал този самоубийствен обичай, което ни дава основания сериозно да се съмняваме в здравия му разум.
— Не съм сигурен, че така следва да се трактуват обичайте им… тогава са били тежки времена. Но от друга страна, кой би казал как щяха да се развият събитията при битката до Замъка на Средната Марка, ако Фагон бе навлякъл стоманени доспехи? Възможно е да проживее още десет или петнадесет години…
