Ласитър беше бдителен като пума, надушила вълци. Вече втори ден бяха на път, откакто напуснаха срутеното мисионерство.
Изгрялото преди час слънце вече напичаше силно. Каскит Дешър и Сидни Блад седяха на капрата на колата. Отзад до трупа на помощник-шерифа Джим Харууд, когото бяха увили в едно одеяло, беше Орвил Мак Интайър.
Кено Бакет яздеше на около сто ярда напред.
Отляво до колата яздеха Смайли Мак Кол и Чък Мейсън. Бриджит Кимброу странеше от тях и яздеше от другата страна. Зелените й очи дебнеха.
През цялото време Гуендолин Кимброу остана откъм страната на Ласитър. Те не говореха много помежду си, но в общи линии Гуен беше разбрала всичко, защото Ласитър я видя как известно време си говориха със Сидни Блад.
Гуен знаеше, че баща й е убит. Прие новината доста храбро. Изглежда, не беше особено привързана към баща си. Вероятно се дължеше на това, че Клейтън Кимброу се бе обвързал с млада жена.
Не само дебнещият поглед на Бриджит Кимброу подсказваше на Ласитър, че тя ще направи още някакъв опит, преди да стигнат Лордсбърг. И опасността, която заплашваше Гуендолин, не идваше от страна на Смайли Мак Кол и Чък Мейсън, а от Кено Бакет.
Ласитър се усмихваше злобно, като си спомняше за предишната нощ.
Кено Бакет и Бриджит Кимброу мислеха, че той спи. Но Ласитър беше нащрек. Видя как Бриджит Кимброу се измъкна от бивака по време на дежурството на Бакет.
Те се срещнаха в една малка долчинка, която не можеше да се види от бивака. Бриджит Кимброу пусна в действие аргументите си. А не бяха лоши аргументи, това Ласитър трябваше да признае. В края на краищата и той я беше обладал в Лордсбърг. Стройното й тяло и едрите гърди направиха силно впечатление на Бакет. Тя му позволи да се нахвърли върху нея като животно. След това повече от половин час Ласитър ги чуваше, че си шушукат нещо и въпреки че не разбра нито дума, можеше да си представи за какво си говореха.
Ласитър се промъкна обратно до бивака и информира Сидни Блад и Каскит Дешър. Междувременно и сухият шотландец вече беше разбрал. Настани се в задния край на колата и държеше оръжието до себе си.
Общо взето, Мак Интайър се чувстваше добре. Дешър извади куршума, който го беше ударил в таза и заседнал плътно под кожата. Куршумът в рамото все още бе вътре. Но раната изглеждаше добре. Ласитър се надяваше, че шотландецът няма да получи гангрена.
Изведнъж Кено Бакет изчезна. Ласитър беше поизостанал малко с Гуендолин Кимброу. Тя искаше да говори с него, защото нямаше на кого да се довери, и го молеше да остане при нея в Лордсбърг, докато се уредят формалностите.
Преди Ласитър да успее да й отговори, чу вика на Каскит Дешър.
Веднага разбра, че се беше случило нещо, което е свързано с покушението срещу Гуендолин Кимброу. Не й каза нищо, за да не я изплаши. Той бързо се върна с нея към колата.
Каскит беше спрял впрегнатите в колата коне.
Бриджит Кимброу седеше отпуснато върху седлото на кобилата си и странно се усмихваше. Когато Ласитър я погледна, нещо проблесна в зелените й очи.
Лицето на Мак Кол беше мрачно, а в ръката си държеше дръжката на револвера. Кокалестият Чък Мейсън седеше с глупаво изражение на лицето. Явно, не му беше ясно какво става.
Каскит посочи към една подобна на саксия скала, която удължаваше с около половин миля пътя, който трябваше да изминат с колата, защото се налагаше да я заобикалят.
— Той офейка, като че ли гърмяща змия е ухапала коня му — измърмори Каскит. — Един дявол знае какво го е прихваноло.
Както и Ласитър, Каскит Дешър добре знаеше какво.
Кено Бакет беше подбрал подходящото място и подходящото време.
Ласитър ругаеше. Ядосваше се, защото не предвиди тази възможност. Трябваше да се сети, че по пътя за Джила Ривър това е единственото място, където може да бъде причакан някой. Нямаше друг път, по който да минат с колата, освен ако се върнат обратно и намерят обиколен път, като се примирят със загубата на един цял ден. В този момент вече изтрещя един изстрел.
Ласитър, който гледаше към скалата, видя проблясването и веднага обърна коня си.
Гуендолин Кимброу изкрещя. Лявата й ръка изведнъж се обля в кръв.
Ласитър скочи от коня и смъкна момичето от седлото. Съвсем близо над него се чу плясък, а след това и детонацията на втори изстрел. Конят на момичето цвилеше пронизително, първо залитна, а после се свлече на земята.
Ласитър издърпа пищящата Гуендолин Кимброу зад колата. Каскит Дешър с усилие успя да удържи на място двата коня. Той бързо завъртя спирачката на колата.
Когато конят на Гуен Кимброу падна на една страна, Ласитър видя раздробената ръкохватка на седлото. Наведе се над ридаещото момиче и разкъса плата на ръкава й. Ризата някога беше принадлежала на Мич Бърнс.
Ласитър въздъхна облекчено. Гуендолин беше наранена само от една треска от дръжката. Той цепна кожата над мишницата й, за да предизвика силно кръвотечение на раната.
Ласитър погледна разкривеното в гримаса лице на Бриджит Кимброу. Див гняв се надигна в него. Що за жена беше това?
Минаваше с ледено безразличие през трупове само за да се домогне до това богатство, за което нямаше никакво право да претендира.
— Качи я на колата — каза Орвил Мак Интайър дрезгаво. Зад капрата е на сигурно място.
Ласитър свирна. Неговият Груло се приближи грациозно. Щом жребецът се изравни с колата, Ласитър се хвана за седлото.
— Карай, Каскит! — просъска той. — Трябва да хвана това бясно куче!
— Ти си луд, Ласитър! — каза Каскит. — Той ще те застреля като прериен заек!
Ласитър не обърна внимание на думите му. Пришпори Груло с вик и животното се понесе към скалата с огромни скокове.
Куршумите свистяха край ушите на Ласитър.
Той се наклони странично на седлото, така че да представлява възможно най-малка мишена. Надяваше се, че Кено Бакет няма да се сети веднага вместо по него да стреля по коня. Непрекъснато отклоняваше животното ту на едната, ту на другата страна, за да няма Кено Бакет достатъчно време да се прицели точно.
Разстоянието до скалата се скъсяваше бързо.
Ласитър хвана дръжката на уинчестъра си и го извади от кобура. В този момент един куршум улучи Груло. Ласитър усети как по тялото на животното премина тръпка. Но то все още не падаше. С див вик той го пришпори още веднъж. Изглежда, то се съвзе. Скоковете му пак станаха по-големи, но с всеки изминал миг то отпадаше.
Както тичаше с всички сили, Груло се преобърна.
За щастие Ласитър вече беше извадил краката си от стремената. Отблъсна се встрани и се преобърна във въздуха. Ударът от падането почти спря дъха му, но успя да се претърколи през рамо. Един куршум профуча съвсем близо до него над скалистата земя.
Ласитър веднага се изправи и продължи да тича по-нататък на зигзаг. Сега стрелбата зад него се чуваше ясно. Вероятно Каскит Дешър и Сидни Блад стреляха, за да накарат Кено Бакет да потърси прикритие.
Ласитър видя над себе си подобната на саксия скала. Приближи се до една купчина скални отломъци, зад които можеше да се прикрие.
До ушите му достигна сърдитото ръмжене на Кено Бакет. Един куршум профуча близо над главата му, той скочи зад един скален блок и запъхтяно пое дъх.
Трябваше му доста време, докато пулсът му се нормализира. Пробягването на тези двеста ярда доста го беше изтощило.
Изстрелите при колата замлъкнаха.
