много от всичко би искала да му забие нож в гърба.
18.
Господ е свидетел, че Гуендолин Кимброу съвсем не беше невинна. Изглежда това, че е трябвало да се отдаде на Джуд Донован, не я беше потресло особено. Тя разказа на Ласитър, че любовта на Джим Харууд не била споделена от нея.
Ласитър се наслаждаваше на присъствието й в следобедните часове, в които официално той говореше с нея за финансовите й дела.
Тя се кискаше, когато той галеше зърната на гърдите й.
— Ти си ненаситен, Ласитър — шепнеше тя.
— Хм, ако ти омръзне, трябва само да ми кажеш.
Тя се претърколи върху него и покри лицето му с целувки.
— Глупчо! — шепнеше тя. — Изобщо не бих могла да получа от теб достатъчно! Защо трябва да сме заедно само следобед? Защо не си постоянно при мен, Ласитър? Колко хубави биха били нощите за нас!
Ласитър мислеше за нощите, които беше прекарал в пансиона на Бес Трейнър. Не можеше да се каже, че бяха почивка за него, защото младата вдовица имаше да си наваксва за пет години, през които не беше имала мъж. И без това Бес Трейнър вече ревнуваше от Гуендолин Кимброу. С инстинкта на любеща жена тя усещаше, че Ласитър не е само неин.
Ласитър винаги отклоняваше дискусиите на тази тема. Още от самото начало той не й даваше никакви надежди, че може би той е мъжът, с когото тя ще прекара остатъка от живота си. Беше й обещал само една седмица и изпълни обещанието си.
— Знаеш, Гуен, че хората и бездруго вече си чешат езиците с нас — каза той. — Ти си наследницата на Клейтън Кимброу и не трябва да забравяш, че сега си богата и трябва да се държиш така, че да не те изхвърлят от средата, към която принадлежиш.
Тя тихо се засмя.
— Ти би могъл да се ожениш за мен, Ласитър. Ще ти отстъпя цялото си наследство, защото знам, че мога да ти се доверя. Ти не превърташ, като видиш няколко долара в ръцете си. Разбрах това, като се върнахме в Лордсбърг.
Като си спомни деня преди една седмица, Ласитър се усмихна. Градът приличаше на военен лагер. Тук се беше настанила една кавалерийска рота от форд Бейард. Освен това гъмжеше от типове с мрачни физиономии, които партньорът на Клейтън Кимброу, Брукинг Мълрой, беше домъкнал от Феникс.
След като се сбогува със Сидни Блад, който беше отзован обратно в Сан Франциско, Ласитър заведе Мак Интайър на лекар, свали Каскит в кръчмата и откара Кено Бакет при погребалния агент. След това отиде при Гуендолин Кимброу в хотел „Каноа“.
Най-напред преброи плячката на Кено Бакет. Беше по-малко, отколкото очакваше — около 80 000 долара. Като разбра от Гуен, че майката на Джим Харууд е останала вдовица и има още три по-малки деца, Ласитър реши да даде на жената половината от плячката. Другата половина смяташе да раздели между Каскит Дешър, Орвил Мак Интайър и себе си. Стоте хиляди долара за откупа той върна на Гуен Кимброу.
Още същия ден армията бандити на Брукинг Мълрой напусна Лордсбърг и потегли в източна посока, за да ликвидира веднъж — завинаги бандитското гнездо Уулфс Хоул. Мълрой и Мак Кол се бяха спречкали и Мълрой изхвърли Мак Кол.
Междувременно Каскит Дешър също напусна града с премията си и един великолепен ковчег. Старият му ковчег беше получил няколко драскотини при пързалянето си по скалния склон и изглеждаше много зле. Новият ковчег всъщност е бил предвиден за Клейтън Кимброу, но не можа да влезе в работа, защото беше пристигнал твърде късно от Ел Пасо. Гуендолин Кимброу отказа да вземе пари за него от Каскит.
Орвил Мак Интайър все още беше при лекаря. Освен премията Гуен обеща да му възстанови и щетите за изгорелия балон.
Бриджит Кимброу отново видя Ласитър едва при отварянето на завещанието. Гуен Кимброу бе избрала за адвокат Джеймс Т. Бейли, чийто студен глас накара Бриджит Кимброу да пребледнее когато прочете, че Клейтън Кимброу оставя на младата си жена само петдесет хиляди долара, докато дъщеря му Гуендолин наследява цялото имущество.
Бриджит Кимброу скочи и излезе от стаята.
През следващите дни Ласитър често я виждаше с Брукинг Мълрой. Във Феникс Мълрой имаше една стара, злобна и безцветна жена. Вероятно го ласкаеше това, че младата хубава вдовица на Кимброу проявява интерес към него. А че този интерес беше насочен повече към парите му, а не към самия него, изглежда, старият козел не забелязваше.
На Ласитър му беше безразлично, стига двамата да не скроят някой гаден номер на Гуендолин Кимброу.
След три дни Мълрой дойде при Гуен. Той й предложи да му продаде дела на Кимброу във фермата. Джеймс Т. Бейли беше против, а Ласитър — за, защото щеше да се наложи Гуендолин Кимброу винаги да се осланя на някой друг, който да се занимава с работите й вместо нея.
Гуендолин Кимброу послуша Ласитър и на следващия ден бе по-богата с половин милион долара в брой, които се намираха в една банка в Сан Франциско.
Но всичко това изобщо не интересуваше Гуен Кимброу.
Тя не искаше нищо друго освен Ласитър.
Той й беше дал да разбере, че за една жена има нещо много по-хубаво от това да притежава много пари.
Разбира се, Ласитър не й разказа, че мащехата й е отговорна за смъртта на нейния баща, но тя по някакъв начин чувстваше това. Беше казала, че никога не е можела да търпи Бриджит и още в деня на оповестяването на завещанието тя се издължи на мащехата си за стоте хиляди долара откуп и я изхвърли от къщата.
По очите на Бриджит Кимброу ясно се четеше, че е изпълнена с омраза до върха на ноктите си и Ласитър трябваше да си отваря очите на четири, защото се страхуваше, че тя ще даде воля на омразата си, макар и нищо да не може да постигне с това. Ако Гуендолин Кимброу умреше сега, цялото състояние се наследяваше от нейната леля, която е била омъжена за брата на Клейтън Кимброу.
Ласитър усети как малкото зверче до него отново кара кръвта му да закипи. Малките й нежни ръце галеха набразденото му от белези тяло. Тя изпъшка, когато той се изтърколи върху нея. Гуен силно прехапа долната си устна, за да потисне вика си. Вкопчваше се в Ласитър, щом той се надигнеше и искаше пак да го притегли върху себе си.
Но Ласитър беше доловил шум и вече се чуваше пронизителният глас на Консуело, младата мексиканска камериерка на Гуен.
— Не може да безпокоите сега мис Кимброу. Тя е…
— Знам, че това леконравно момиче сега се забавлява с онзи тип! — изрева един яростен глас.
Вратата изпращя. Някой се беше хвърлил върху нея. С един скок Ласитър излезе от леглото. Гуендолин глухо извика.
Отново се чу трясък. Вратата все още не се поддаваше. По нея някой тропаше с юмрук.
— Отворете, мис Кимброу, или ще прострелям ключалката!
Без съмнение това беше гласът на Брукинг Мълрой. Ласитър се питаше какво беше накарало новия господар на фермата Кимброу да побеснее така, че да забрави всякакво приличие и да иска със сила да влезе в спалнята на една млада дама.
Той бързо намъкна дрехите си и даде знак на Гуен да успокои Мълрой.
— Момент, мистър Мълрой! — извика тя. — Ще ви отворя веднага!
Гуен също бързо се облече, отиде до вратата и изчака, докато Ласитър си сложи колана с револвера, а след това отвори.
Брукинг Мълрой се втурна в стаята като разгневен бик. Горящият му поглед се плъзна по разбърканото легло и подозрително погледна Ласитър и момичето.
Ласитър погледна встрани от Мълрой.
