Много се изненада, като видя до Мълрой Смайли Мак Кол. Нали в крайна сметка наемният агент беше изгонен.
Погледът на Мълрой се задържа върху Ласитър. Показалецът му се насочи към лицето на Ласитър.
— Вие сте знаели! — изсъска той. — Иначе нямаше да съветвате тази развратница да ми продаде дяловете си!
— Мерете си думите, ако не искате да ви заседнат в гърлото, Мълрой! — отвърна Ласитър остро. — Какво е трябвало да знаем?
— Само не се преструвайте! — изджафка Мълрой. — Осведомих се. С Бейли сте били повече от час при Кимброу!
Ласитър изненадано вдигна вежди.
— Е и? Какво от това?
— Кимброу е разорил фермата! Той почти е фалирал! Стоте хиляди долара, които е натикал в гърлото на Донован, са били последните му пари! — процеди Брукинг Мълрой, треперейки от гняв.
— Това не ми е било известно, Мълрой — отвърна Ласитър хладно.
— Вие сигурно сте го знаели, мис Кимброу! — изфуча Брукинг Мълрой. — Сделката, която сключихме, е предприета от ваша страна с измамнически намерения! Аз я смятам за невалидна! Върнете ми парите обратно и аз няма да се занимавам повече със случая!
Ласитър пристъпи една крачка напред и хвана Мълрой за ревера на елегантното яке, което пресече дъха му.
— Не заплашвайте мис Кимброу, Мълрой! — изсъска той. — Нито тя, нито аз сме знаели, че баща й е фалирал. Това беше реална сделка, в която вие се надявахте да ударите голямата печалба. Сега сметката ви излиза крива. Нямате късмет, Мълрой! С това мис Кимброу няма нищо общо!
С крайчеца на очите си Ласитър забеляза раздвижването зад Брукинг Мълрой. Той бутна встрани търговеца.
— Мислех, че те е изхвърлил, Мак Кол — каза Ласитър на усмихващия се агент, който сега открито стоеше пред Ласитър. Дясната ръка на Мак Кол беше съвсем близо до роговата дръжка на револвера му, който се подаваше малко странично от кобура.
— Застреляйте го, Мак Кол — изкрещя Брукинг Мълрой.
— Ако това беше толкова лесно, Мълрой, Мак Кол отдавна да го е направил — отвърна Ласитър. Той се втренчи в сивите очи на Смайли Мак Кол, в които се четеше съзнанието, че срещу Ласитър той няма никакви шансове. Но Ласитър знаеше, че въпреки това той щеше да се опита да го убие.
— Той ми предложи десет процента, Ласитър — каза Мак Кол дрезгаво. Белегът, който минаваше през левия ъгъл на устата му и му придаваше усмихнато изражение, започна да почервенява.
— Не си заслужава даже и за един милион да умреш, Мак Кол!
Агентът не дочака Ласитър да се доизкаже. Ръката му сграбчи дръжката на револвера.
Ласитър знаеше колко бърз е Мак Кол. При някой по-бавен стрелец той би могъл да се прицели в ръката му, но срещу Смайли Мак Кол това беше опасно за живота.
Почти едновременно вдигнаха дулата на револверите си, но Ласитър стреля част от секундата по-рано. Той видя как оловото удари в лявата гръд на Мак Кол. Същевременно усети остра болка в лявата си страна в средата на реброто.
Смайли Мак Кол отвори уста като че ли искаше да каже още нещо, след това политна напред и се просна в целия си ръст.
Брукинг Мълрой пребледня. Вдигна двете си ръце и заотстъпва изплашен през отворената врата. Щом се озова в коридора, се обърна и избяга.
Ласитър се приближи с твърди стъпки до Смайли Мак Кол. Със замах върна ремингтъна обратно в кобура. Защо, по дяволите, не напусна Лордсбърг, след като Мълрой те изхвърли? — мислеше Ласитър с горчивина.
Почувства, че по хълбока му се стича нещо топло. Кръвта се събираше над колана. Той чу вика на Гуендолин Кимброу, след това му причерня пред очите и почувства, че се свлича върху килима.
Усещаше малките ръце на Гуен Кимброу около лицето си и усмихвайки се, мислеше, че сега ще се изпълни желанието й да го задържи при себе си и през нощта…
Информация за текста
© Джек Слейд
© 1992 Мария Нейкова, превод от английски
Jack Slade
Сканиране, разпознаване и редакция: vens, 2008
Издание:
Издателство „Калпазанов“ Габрово, 1992
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9573]
Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00
