се провираха между храстите.
Бандитите се развикаха. Повечето се затичаха в тази посока, докато Ласитър се приближаваше до стръмния скат на скалата.
— Там е!
Изстрели последваха вика.
— Улучих го! Улучих го!
Пред Ласитър се появиха двама, които явно не участвуваха в общата треска.
Единият от тях бе обърнат към ската, която бе цел на Ласитър.
— Ако бях на неговото място, щях да се напикая, Ханк — пошепна той.
— Аз също, Бърт — изломоти неговият партньор. — Внимавай, ние сами ще спечелим хилядата долара. Не трябва да ги делим с другите. Босът ще облещи очи, като хвърлим копелето в краката му.
Те се засмяха тихо, но доволно, като се тупаха един друг по рамената.
— Трябва да чакаме тук — каза Бърт приглушено. — Когато той се появи там, ще го видим достатъчно добре, за да го улучим.
— Нали знаеш, че босът го иска по възможност жив.
— Да, той иска да го накара да трепери. Не мога да му съчувствувам след всичко, което стана. По дяволите, това се казва унижение.
— Мисля, че има нещо друго в играта. Дочух нещичко. Говори се, че става въпрос за много дебела сделка. Ласитър май се появи в нашия град по определен повод.
— Вече взе да става интересно.
Оттатък, на другия край на малката долина, бе станало спокойно. Някой възкликна видимо разочарован:
— По дяволите, убили сме една антилопа.
Един през друг се надигнаха гласове.
— Млъкнете, проклетници! — изрева някой и Ласитър разпозна гласа на ван Кърк. — Разделете се! Направете обръч около цялата скала. Той трябва да е все още някъде тук!
Ласитър продължи да пълзи. Внезапно едно клонче изпращя под ботуша му. Двамата бандити подскочиха като ужилени. Оръжията им избълваха ярки светлини. Изтрещяха изстрели.
Ласитър вече беше застанал на колене. Двата куршума прелетяха над него.
Той отвърна на огъня. Двамата се сгърчиха, улучени почти едновременно, и залитнаха назад, докато най-сетне тежко паднаха на земята.
Ласитър побягна приведен. Последваха го изстрели. Той се хвърли в укритието на един голям скален отломък.
Оттук не можеше да мръдне на никъде. Между него и ската на спасението се простираше незащитена поляна, която можеше да бъде добре наблюдавана. На всичкото отгоре бе се показала и луната.
Той бе закован на това място. Нямаше как. Нищо не можеше да се направи. Въпреки всичко Ласитър съвсем не мислеше да се предава.
По заповед на ван Кърк стрелбата бе прекратена.
— Ей, Ласитър! — извика ван Кърк. — Искаш ли да преговаряме?
Ласитър не отговори. Той зареждаше нови патрони в пълнителя на уинчестъра. Това сега бе по-важно, отколкото воденето на разговори.
— По дяволите, Ласитър! Аз искам да преговаряме — опита ван Кърк отново. — Нямаш изход! Защо не го разбереш? Ние отново заловихме Кели. Искаш ли да ги обесим пред очите ти? Ти носиш отговорност за живота им.
— Ти си един долен, мръсен и лъжлив кучи син — отвърна му Ласитър. — Разчитах на договора ни. Той бе да не си пречим по-нататък един на друг.
— Тогава още не знаех, че ще ме завлечеш с двадесет хиляди долара. Това бе голямата ти грешка, Ласитър. Беше ми казал, че не ти трябват пари. Твърдеше, че те вълнуват съвсем други неща. Защо тогава ми задигна тези проклети двадесет хиляди долара?
— Мислех, че парите принадлежат на Кели.
— Не говори глупости, Ласитър! — извика ван Кърк гневно. — Много добре знаеш каква игра се играе.
— А знае ли милата ти женичка за това? Къде всъщност е тя?
— Изпратих я с няколко придружителя в града. Успях да я убедя, че там ще е на по-сигурно място.
— А мъжете наоколо знаят ли абсолютно всичко?
— Тук са само тези, на които мога да се доверя стопроцентово. Те ще си държат устата затворена. А сега се вразуми най-сетне! Можем да си поговорим спокойно за бъдещето, вместо да се замеряме с олово. Ти си изключително хитра лисица, Ласитър. Ние трябва непременно да станем съдружници.
— Не искам, сам ще си вървя по моя път.
— Сигурно ще направиш едно изключение.
— Не, няма, ван Кърк.
— Ще обесим веднага и двамата. Тук има достатъчно дървета. Започвайте, момчета! Искам да видя колко време ще издържи нашият специален приятел.
Веднага след тези думи Ласитър чу отчаяните викове на момичето и момчето. Те бяха завързани под една стара обелена върба.
Двама от мъжете преметнаха своите ласа през един дебел клон. Примките бяха предварително направени, а това показваше, че винаги носеха въжетата със себе си.
Ставаше опасно за брата и сестрата.
Мъжете поставиха примките на главите им и ги стегнаха.
— Ще заповядам да ги вдигнат бавно нагоре — обясни ван Кърк. — Искам те да се мятат красиво.
— Гаден садист! — изкрещя Ласитър. — По дяволите, ван Кърк, само ако предполагах какъв си, никога нямаше да се стигне до мирно споразумение между нас.
— Стига глупости! Нали се радваше, че излезе невредим от Бъфало. Ако ме беше убил, щеше да бъдеш погубен. Не е ли така!
Двамата мъже зад брата и сестрата придърпаха малко въжетата. Кели започнаха да се повдигат нагоре, докато застанаха на пръсти и с проточени шии се мъчеха да вдишват въздух.
Ласитър се прицели и стреля два пъти. Толкова бързо, че гърмежите се сляха в един.
Двамата палачи спряха да се хилят. Те изпуснаха въжетата, политнаха назад, препънаха се в някакви неравности и се строполиха. Сега лежаха, гърчейки се и стенейки, върху твърдата почва.
Малко по-нататък братът и сестрата стояха още с примки около вратовете. С тази разлика, че не бяха вече толкова впити в гърлата им.
Те все още не можеха да избягат. Бяха така завързани, че приличаха на две отвесно изправени, добре увити мумии.
По скривалището на Ласитър бе открит бесен огън. Той използува това време да смени позицията си и да се прикрие зад друг скален отломък, от който имаше по-добра позиция за стрелба.
Ван Кърк отново заповяда да прекратят безсмислената стрелба, но беше нужно доста време, докато всички престанат.
— Е, още ли искаш да гледаш как двамата се мятат? А, ван Кърк? — извика гневно Ласитър. — Тогава намери следващите доброволци. Заклевам ти се, че нямах намерение да гледам това спокойно. Ще има стрелба по мишени. За това нямам никакви предразсъдъци.
— Тогава ще ги окачим там, където не можеш да ги виждаш — отвърна му смразяващо ван Кърк. — А сега ти давам последен шанс, Ласитър! Предай се и аз съм готов да забравя всичко, станало дотук. Все още можем да се споразумеем. Ако ти не се съгласиш, още тази нощ ще се гърчиш до тези двамата.
Ласитър не отговори. Той се ослушваше. Нещо ставаше в тъмнината. Бандитите не бяха бездействували. Те го обграждаха все по-близо и по-близо. Докато говореше, бяха открили новата му позиция. Все някога щяха да стегнат обръча около него и тогава действително нямаше да има изход.
Но той искаше най-малкото да опита да се измъкне от обкръжението. Ласитър отново смени мястото си, като се промъкна зад една скала и запълзя в посоката, където вероятно се намираше ван Кърк.
Беше нужно да си повдига духа, въпреки своето почти безнадеждно положение. Щеше да бъде чудесно,
