още при двамата Кели. Рут, изглежда, вече се бе отърсила от страха си. Но Дъглас не бе дошъл на себе си. През цялото време той стоеше блед и с напрегнато лице.
Стройна женска фигура пристъпи на фона на лунната светлина. Ласитър я виждаше за първи път. Бе впечатляваща. Имаше дълги руси коси с цвят на узряла пшеница. Падаха като пухена наметка върху раменете й, които непринудено се разкриваха пред погледа.
Ласитър усети, че Джеси има огнена кръв.
Тя излъчваше едновременно нежност и тайнствена застрашителност, една необузданост, която необяснимо го привличаше!
Ласитър бе чувал за Ранчото на бегълците. Но къде се намира то, Бригада Седем не можеше да открие и до ден-днешен. Имаше многобройни предположения и догадки, но никакви доказателства.
Тайната около Ранчото на бегълците започваше да се разбулва.
Джеси го оглеждаше изпитателно. Не сдържаше чувствата си. Погледът й бе изключително проницателен. Тя бе повече от темпераментна. Ласитър предчувствуваше, че тук ще преживее още нещо.
— Значи ти си мъжът, дръзнал да внесе неспокойствие в Бъфало — започна разговора Джеси. — Казваш се Ласитър…
Той кимна.
— Така, вече си знаем имената, Джеси.
— Шерман — каза тя. — Джеси Шерман. Говори ли ти нещо това име? Имам предвид Сам Шерман, а не Джеси.
— Съжалявам. Нов съм по тези места.
— Какво те доведе в Бъфало, Ласитър?
Тя отправяше своите въпроси изключително прецизно. Явно знаеше точно какво иска. Интересна жена.
— Божията воля — каза Ласитър. — Това е всичко. Нищо друго.
Тя посочи с поглед двамата Кели.
— Не си ли ги познавал преди?
— Защо мислиш така?
— Защото намирам за странно, че си се намесил. Бърк Мортън е убил с юмруците си не един мъж, дръзнал да се намеси в неговите работи.
— Добре си информирана.
— Това не е проблем. Имам шпиони навсякъде. Иначе нямаше да дойда, за да те екзекутирам. Бяхме на път за града.
— Наистина ли искаш да ме екзекутираш?
— Враговете на ван Кърк са и мои врагове.
— Изглежда, страхотно ми върви. И на моите млади приятели също. Според слуховете, те са убили девера на ван Кърк, Ейрън, а на моята съвест лежи другият му девер, Джоузеф Спърк. Това е една противна история, в която попаднах и аз. Но предполагам, че вече знаеш.
— Всичко — отговори тя. — Маркус ван Кърк е едно безскрупулно куче. Но според мен този път е прекалил. Винаги съм вярвала, че все някога ще направи фатална грешка.
Джеси го огледа внимателно от главата до петите. След това продължи тихо:
— Така както те гледам, мисля, че този път наистина е сгрешил. Но той е бил принуден да действа така прибързано. В момента се намира във финансови затруднения. Работите му не вървят особено добре.
— Що за работи са това?
— Както е известно, той е търговец на стоки. Притежава няколко товарни влака. Припечелва добре, но за него това са само трохи. Ван Кърк е много предприемчив. Един ден ще се издигне високо. За това той действа с всички средства. Дори минава през трупове. А сега разкажете как се озовахте тук. Още не знам историята. Отлъчен сте от закона или е станало нещо друго?
Ласитър й разказа накратко. Той видя как тя няколко пъти кимна с глава. Очите й блестяха.
Това много му харесваше, особено на лунната светлина.
— Историята ми допадна — каза тя, когато той свърши. — Ти наистина си луда глава, Ласитър. Ако желаеш, можеш да работиш за мен. Аз търся хора като теб.
— И каква ще бъде работата?
— Такава, каквато ти приляга — изрече тя. — Притежавам едно ранчо. Всъщност то все още принадлежи на баща ми, но той лежи в затвора във форт Смит. Осъден е на двадесет години. Но аз съм уверена, че скоро ще го освободят.
— В какво се беше забъркал? — попита Ласитър.
— Организирани кражби на добитък, някой и друг обир на пощенски конвои и банки. Търговия на уиски с индианците. За щастие не можеха да го обвинят в нито едно убийство. Иначе щяха да го обесят. Сигурно вече си чувал колко е твърд този съдия Айзек Паркър. Изобщо е неотстъпчив, щом става дума за бесене.
— А ти естествено считаш баща си за невинен — каза той с неприкрит сарказъм. — И ако съм разбрал всичко правилно, то и ван Кърк е замесен в историята.
Лицето й се разкриви в злобна гримаса.
— Ван Кърк изпрати баща ми на заточение — изсъска тя. — А баща ми го скри от съда, когато го разпитваха. Татко бе призовал именно ван Кърк за свой свидетел. Той трябваше да потвърди, че му е бил гост по време на последния банков обир в Симейрон. Тогава обвинението щеше да се провали по всички пунктове. Но Маркус ван Кърк не благоволи да се яви пред съда. Оказа се голям дявол. Баща ми е осъден за престъпления, които в действителност извърши самият ван Кърк. Но днес е вече трудно да бъде доказано. Ако аз успея да го направя, ще има нов процес срещу татко и той ще получи значително по-малка присъда. Така поне твърди адвокатът.
— И сега се мъчиш да поставиш ван Кърк на колене.
— Това ще бъде много трудно, но аз ще се боря на всяка цена и ще опитам всичко, за да помогна на баща си. Сега съм се заловила с друго средство, но за него ще ти разкажа, след като се опознаем по- отблизо. Първо трябва да знам дали мога да ти имам абсолютно доверие. Ще дойдеш ли с мен в ранчото?
— Какво ще стане с тях двамата? — Ласитър погледна брата и сестрата Кели.
— Могат да дойдат с нас, ако желаят.
Като чуха думите й, Рут и Дъглас се усмихнаха доволни.
— Трябва да знам още нещо — рече Ласитър. — Само от ранчото си ли живееш, или се занимаваш с още някакъв допълнителен бизнес като някои в тази страна?
— И ако се окажа престъпничка, Ласитър? Тогава какво?
— Сега разбирам — промърмори той и кимна с глава. — Аз самият не съм ангел. Но досега не съм влизал в конфликт със закона. Най-добре се живее по този начин. Така се избягва опасността да дишаш застоял въздух много години.
— Ти няма да влезеш в конфликт със закона — каза Джеси категорично. — Или не си видял какво е станало с Макс Росман? Чиста гавра е такъв като него да носи шерифска значка. Носи се слух, че има обяви за залавянето му в повечето щати. Разбира се, под съвсем друго име.
— Така си и мислех.
— Такъв можеш да го убиеш спокойно. За главата му сигурно ще получиш тлъста награда.
— Не е по моя вкус.
— Аз също не те считам за такъв. Точно обратното — струва ми се, че и ти сам не можеш да се оправиш. Ние двамата можем да станем съвсем порядъчен екип. Добре стана, че се срещнахме. Е, идвай с мен в моето ранчо. Там тримата ще бъдете в безопасност и най-после ще можете да си отдъхнете от вашите приключения. Май не си спал цяла вечност, Ласитър.
— Само два дена — отвърна той сухо. — Мога да издържа още.
— Вярвам ти. А сега оседлайте конете си. Най-късно до половин час искам да сме опразнили долината. В ранчото ни чака още работа. Оттук нататък трябва непрекъснато да внимаваме за евентуално нападение от ван Кърк.
