си пръсти. Освен това изглеждаше чудесно.
— Е, сладурче, откъде дойде? — попита Финигън, смеейки се.
— Откъдето дойде и Ласитър — обясни тя нахакано. — И брат ми Дъглас също пристигна с нас.
— Те са нашумялата двойка Кели — измънка господарката на Ранчото на бегълците. — Сигурно вече си чувал за тях, Флойд.
На нея й бе трудно да отклони разговора и мислите на Финигън в друга посока. Тя се почувствува по- леко, тъй като Флойд се интересуваше повече от Рут Кели, отколкото от Ласитър.
Финигън се вгледа още по-внимателно в червенокосото момиче.
— Опитахте ли да оберете Маркус ван Кърк? — попита той малко смутен. — Май не ви се е удало, а?
— Обвинени сме в убийството на Ейрън Спърк — каза Рут Кели. — Това е деверът на ван Кърк, който живееше в Ростон.
— Интересно. Обаче вие, естествено, не сте го направили — ухили се подигравателно Финигън.
— Ван Кърк отново е замислил една голяма мръсотия — каза Джеси. — Ласитър е обвинен в убийството на Джоузеф Спърк. Още преди да се осъзнаят, са били тикнати в затвора на шерифа Макс.
— И ти си ги измъкнала, Джеси?
— Това бе намерението ми, но тримата вече бяха избягали. Пристигнах тъкмо навреме, точно когато отново щяха да заловят Ласитър.
— Сигурно си имала възможност да поопушиш своя смъртен враг ван Кърк, а, Джеси — рече той сухо.
Тя поклати сериозно глава.
— Знаеш добре, че не ми се е наложило, Флойд. Когато пристигнахме, Ласитър вече ги бе подредил добре. Предадоха се много бързо, след като се появих с двадесет мъже. Разреших им да се оттеглят свободно.
— Това може да се случи само на теб, Джеси — каза й той студено и се почука недвусмислено с показалеца по челото. — По дяволите, не можа ли да схванеш, че това е било една невероятна възможност да премахнеш завинаги нашия най-опасен съперник. Тогава щяхме да сме единствените господари в ничията земя, Джеси. Съдбата скоро едва ли ще ни поднесе такъв удобен случай.
Той глътна всичкото уиски на един дъх и след това отпи от горещото сладко кафе.
Финигън погледна над чашата си Ласитър. В неговия поглед се четеше неприкрита враждебност. Засмя се престорено, тъй като искаше да прикрие истинските си чувства.
— Това е една невероятно страшна история — каза той. — На теб ти е пределно ясно, че това означава открита война. Не трябва да се чудим, ако ван Кърк отвърне с мощен удар. Копелето винаги има по още няколко коза, за които ние нищо не знаем.
— Ще го посрещнем подготвени — рече тя живо.
— Ако се стигне до открито сражение тук, това няма да остане дълго време незабелязано — отвърна студено той. — А ние искахме на всяка цена да не привличаме вниманието върху нас. И на всичкото отгоре ти домъкваш един напълно непознат мъж в ранчото. Откъде да бъдем сигурни, че изобщо можем да му се доверим. Забрави ли какъв е залогът на играта, Джеси?
Рут Кели все още седеше върху коленете на Финигън. Тя тъкмо беше обгърнала с ръка врата му. С това му показваше, че е готова на всичко. Мъже като него бяха по вкуса й. Вероятно беше почувствувала, че вече не представляваше интерес за Ласитър.
— Рути, излез! — каза Джеси. — Това, което ще се каже тук, не е за твоите уши.
Червенокосото момиче искаше да стане веднага от Финигън, но той го задържа.
— Дали ще си отиде, или ще остане, определям аз! — сряза я той. — Тук никой не може да ми заповядва, Джеси. Ти също.
Това бе явна демонстрация на неговата мощ. Докато говореше, той гледаше победоносно Ласитър. С това искаше да му покаже кой тук е истинският бос.
Ласитър също си мислеше така.
Джеси очевидно се намираше в отбранителна позиция. Ласитър имаше чувството, че Финигън я държи в ръцете си.
Финигън притисна Рути към себе си и я целуна по устата. След това се засмя и леко я отблъсна.
— Така, миличка, това бе любовното ми обяснение. Довечера ще те посетя. Очаквам, че ще се подготвиш за мен особено добре. Сега можеш да си вървиш!
Той я тупна по стегнатия задник и я отпрати.
— Действително няма нужда тя да знае какво се планува тук — каза Финигън, след като Рут излезе. — Но това се отнася и за него, Джеси. Не ми се нрави, че си го вкарала вътре. Успя ли вече да му разкажеш какво всъщност става тук?
— Трябва най-напред да разбера дали мога да му се доверя.
— Аз мога да отговоря на въпроса ти още сега — изръмжа Флойд. — Довлякла си вълк в овча кожа. Подуших го веднага щом влязох.
Ласитър се дръпна леко назад. Той спусна дясната си ръка надолу, докато усети, че докосна револвера си.
— Искаш да ме обидиш, Финигън?
— Това вече стана, ако все още не си забелязал — отвърна му с присмех Финигън. Джеси Шермън скочи.
— Флойд, вземи си думите назад! Как можа да изкажеш такова чудовищно подозрение!
Флойд Финигън се отпусна и се усмихна.
— Няма причина да се дразниш, Джеси. Исках само да видя как ще реагира. О’кей, Ласитър? Да забравим станалото!
Ласитър кимна одобрително. Но той не вярваше на това помирение. Бе навлязъл тук в чужда зона, а Финигън виждаше в лицето му един съперник.
— Но едно трябва да ти кажа още веднъж, Джеси — продължи Финигън. — Не беше добра идея да предизвикваш отново ван Кърк. Между нас съществуваха вече почти добри отношения. Това също е важно. Не можем да си позволим да се нахвърлим един върху друг като бесни кучета. Това само ще направи положението по-лошо.
— Искам да го заставя най-сетне да свидетелствува за баща ми! — изфуча Джеси. — Сега му е времето да се преразгледа делото. Чрез показанията на ван Кърк татко ще получи значително по-малка присъда.
— По дяволите, престани вече да се косиш за твоя старец! — прекъсна я той. — Няма никакъв смисъл, това не носи нищо на никого! Просто трябва да го забравиш. В нашия занаят всеки трябва да очаква подобни неща. Жертви винаги ще се принасят.
— Той е мой баща! — крещеше тя. — А ван Кърк го предаде, макар че и той се съгласи за кражбата на добитък от Тексас. Само поради долно предателство баща ми бе заловен на местопрестъплението. И заради лъжливи показания му прикачиха такива неща, каквито той никога не е извършвал. Преди всичко онзи банков обир до канадската граница. Това бе дело на ван Кърк, но баща ми премълча, не го издаде.
— И ван Кърк се отърва — засмя се Финигън. — Животът понякога е пълен с противоречия, Джеси. Освен това сигурно е въпрос само на седмици да бъде освободен твоят старец. Не си ли го казала вече на новия си приятел?
— Флойд! — извика тя предупредително.
— Какво има? — невинно попита той. — Защо се дразниш? Ако действително имаш намерение да му се доверяваш, можеш да му кажеш и това. На Джеси й е хрумнала една съвсем скапана идея как може да притисне властта.
— Това беше твоя идея, Флойд! — извика възмутена тя. — Аз не бях съгласна с нея още от самото начало!
— Най-напред трябва да го докажеш — отвърна й той ехидно. — Ласитър, искаш ли да знаеш какво се върши тук? Не! Въпреки това ще ти кажа. Джеси Шерман се е специализирала в отвличане на хора. Досега е отвлякла три момчета и получи за тях солиден откуп. Сега е взела сина на арканзаския сенатор Уилям Кронин. С това тя иска да принуди властите да пуснат на свобода любимия й татко. Затова са те изпратили
