към ръба на пропастта, където вече бяха паднали двама от бандитите и така се бяха затрили безследно от лицето на земята. Пропастта щеше да стане обща гробница и за шестимата.
Слушателят на Ласитър кимаше доволно с глава, когато узнаваше отделните подробности от случилото се в ранчото и в града.
Най-накрая той каза с подобния си на мечка глас:
— Е, дойде време да ти се представя. Името ми е Сам Шерман.
Ласитър се стъписа.
— Това се казва работа! — изпусна се той. — Наистина ли ти си Сам, бащата на Джеси?
— Не ми ли вярваш? — прогърмя старият великан.
— Значи си успял да избягаш? — попита Ласитър. — Имал си късмета да се измъкнеш от форт Смит?
— Не е съвсем така — изръмжа Сам Шерман. — Трябваше да ни откарат със затворническата кола в друг един затвор. Мисля, че в „Св. Джон“. По пътя се натъкнахме на някакви мъже, които тъкмо ограбваха конвой с пари. Беше люта битка. Хората на шерифа, които охраняваха затворниците, се намесиха. Тогава ние използувахме тази възможност и разбихме решетъчната врата на каруцата. Това не се забеляза в общата дандания. Имахме щастието, че тази банда ни прибра. Между другото, те бяха добре въоръжени и съответно много добре подготвени. В скривалището си имаха дори и ковачница.
Там най-после ни свалиха веригите. Ние бяхме оковани по двойки. Тримата ми съратници след това тръгнаха с мен. Исках да се върна в ранчото. Само да надникна за малко и след това щях отново да се скрия. Имах още нещо важно за уреждане там.
— Навличаш си голям риск, Сам.
— Знам, Ласитър — махна във въздуха Сам Шерман с огромната си груба ръка. — Естествено, че първо в тази местност ще се появят нашите преследвачи. Но те не могат да ме забележат. Между другото, не се притеснявай за мен. Аз самият знам какво трябва да правя.
— Искаш кожата на ван Кърк, нали?
— Значи Джеси ти е казала всичко.
— Направи само няколко намека. Почти нямахме време да поговорим по-подробно, Финигън не ни достави това малко удоволствие. Дъщеря ти скри нещо от мен, поне така мисля.
— Но не за дълго — рече Сам Шерман усмихнат. — Нали вече влизаш в играта, Ласитър? Размишляваш ли още? — Сам стовари тежката си лапа върху рамото му. Неговите очи блестяха от въодушевление. — Ще ги накараме да заиграят вихрен танц, амиго — той се засмя гръмко, тресейки огромния си гръден кош.
— Все пак не намирам идеята за изключително добра — каза Ласитър. — Предлагам най-напред да се погрижим за сигурността на Джеси. Трябва първо да хванем Финигън.
— Точно това си мислех — проръмжа Сам. — И когато изпратим това копеле в ада, ще заловим и ван Кърк. И ти имаш сметки за уреждане с него.
Тримата спътници на Сам Шерман се приближиха до него. Сега те бяха въоръжени до зъби. Сам ги представи.
Това бяха Роберт Мейсън, Карл Дърки и Венемаса. Последният бе наполовина команч, но почти не му личеше. И четиримата бяха еднакво брадясали, сякаш са родни братя.
И всички те имаха да излежават почти еднакво дълги присъди, по около двадесет години.
Ласитър беше възхитен. Той бе благодарен на небето, че тези четиримата бяха дошли буквално в последния момент и му спасиха живота.
За всичко останало той не мислеше. Това не беше негова работа.
8.
Финигън изведе Джеси от къщата. Тя беше почти гола в малкото дрипи, които все още покриваха тялото й. Ръцете й бяха вързани. За щастие не на гърба, така че можеше малко от малко да прикрие най- важните части на красивото си тяло от жадните погледи на вулгарните мъже, които не искаха да изпуснат този спектакъл.
Хората, които все още държаха на Джеси, също се намираха на двора. Никой от тях не искаше да се издаде с нещо. Те се надяваха тайно, че скоро времената ще се променят.
Финигън непрекъснато побутваше Джеси напред.
Той спря с нея на верандата. В очите на мъжете блестеше похот.
— Тя все още е много дива и непокорна! — извика Финигън. — Но на мен ми доставя удоволствие да я дресирам. Скоро ще поема храна от ръката ми и ще разчита всяко мое желание по очите ми. Вижте добре вашата господарка, пред която дълго време си подвивахте опашката! Сега аз съм вашият бос. Това ще бъде най-великото време, момчета, защото тук отново ще се разпорежда истински мъж!
Неговите привърженици избухнаха във възторг, както се полагаше. Тайните привърженици на Джеси, макар и да негодуваха вътрешно, също трябваше да изразят съгласието си. По-разумните от тях накараха и другите да сторят това. Но всички вярваха, че все някога картите ще бъдат обърнати.
Финигън плясна Джеси по задника.
— Така е по-добре — засмя се той. — Аз обичам само милите и послушни момичета.
Тя извърна глава и с презрение се изплю в лицето му.
Той потръпна целият. От злоба побеля като тебешир, Флойд се дръпна крачка назад.
— Проклета вещица! — изръмжа после той. — Ще ми платиш за това!
Започна да я бие. Ръцете му плющяха върху лицето й. Главата й се мяташе, но той продължи, докато Джеси падна стенеща на колене. В Ранчото на бегълците бе настъпила мъртва тишина.
Изведнъж, сякаш осъзнал се внезапно, Финигън се огледа наоколо. Той разбра, че е преминал границата. С това можеше да унищожи симпатиите и на най-ревностните си привърженици. Финигън се изпъна и викна смразяващо:
— Ако на някой не му изнася, да излезе отпред и да ми го каже в лицето.
Никой не помръдна. Мъжете, които вътрешно бяха на страната на Джеси, се бяха спотаили. Човекът, който имаше най-голямо влияние сред тях, се наричаше Ейдам Шарки. От всички той бе най-дълго време в ранчото. Беше стар и верен съратник на Сам Шерман, който сега гниеше в затвора. Ейдам Шарки често говореше поучително на младите буйни глави. Той ги беше убедил, че могат да помогнат на своята млада господарка само ако се научат да се владеят и да не правят нищо необмислено, за което после ще съжаляват.
Те трябваше търпеливо да чакат, докато Ейдам им даде знак. Все някога щеше да дойде часът на разплатата. В това съзаклятниците бяха твърдо убедени.
Финигън плъзна своя страшен, пронизващ поглед по лицата на мъжете. После изръмжа през зъби:
— Така. Знаех, че ще сте доволни. Иначе това е въпрос, който засяга само мен.
Той вдигна Джеси и я подкара пред себе си към сградата на салона. Там я завърза под присмеха на своите привърженици към подпората на малкия навес.
Когато приключи, Финигън огледа стореното от него. Сграбчи остатъците от дрехите на Джеси и свлече всичко надолу, като останаха само няколко парчета плат между голото й тяло и въжето, с което бе завързана. Това беше грозно оскърбление, но Джеси гледаше Финигън с гордо вдигната глава.
— Ще съжаляваш за това, Финигън! — проплака тя и тези думи прозвучаха като клетва. — Един ден, Финигън…
Той се засмя презрително.
— Ще стои на стълба, докато кажа аз! — викна той. — Засега няма да й се дава нищо за ядене или за пиене. Тази вещица човек може да дресира само с лишения. Не я съжалявайте. Тя сама си го изпроси.
Той я удостои с един последен унизителен поглед и влезе в салона. Неговите поддръжници го последваха със смях. Двама от мъжете останаха като охрана.
— Някои от момчетата все още не ми харесват — каза тихо Финигън на Кърли Хаскел, един от неговите най-близки довереници. — Но особено подозрителен е Ейдам Шарки. Чувал съм, че по-рано е бил близък приятел на Сам Шерман. Точно такива стари мъже могат да бъдат изключително верни. Внимавай добре дали тайно не подготвят нещо. Веднага щом забележим, че се спотайва, ще ударим. Тогава ще направим една обща чистка. Колко мъже може да вдигне той срещу нас, Кърли? Как мислиш?
